Консумацията на прекомерни количества сол отслабва имунната защита срещу бактерии в някои органи
Актуалните хранителни препоръки за приема на сол на Департамента по здравеопазването на САЩ са за консумация на не повече от 2,3 гр. натрий дневно. Това се равнява на приблизително 5,8 гр. сол или една равна чаена лъжичка. Причините за издаването на тази препоръка са солидните научни доказателства, че прекомерната консумация на сол повишава кръвното налягане, а това е един от водещите рискови фактори за инфаркт или инсулт.
Ново изследване, публикувано в мартенския брой на специализираното издание Science Translational Medicine, обаче за пръв път показва, че по-голямото количество сол намалява възможностите на имунната система да се справя с бактериалните инфекции в някои органи.
Изследователите от Университетската болница на Бон в Германия установили, че богатия на сол хранителен режим при мишките влошава бактериалната инфекция с Escherichia coli в бъбреците на тестваните животни. Изследването било повторено и с друг тип често срещана патогенна бактерия – Listeria, като с нея били заразени 2 групи животни – мишки с високо съдържание на сол в хранителния режим и контролна група с нормални нива на сол в храната.
Изследванията показали, че нивата на Listeria в черния дроб и далака на мишките, приемащи големи количества сол, са между 10 и 100 пъти по-високи от тези на животните в контролната група.
Откритието донякъде изненадало учените, тъй като предишни изследвания показали, че прекомерният прием на сол с храната ускорява лечението на животни, инфектирани с кожни паразити. Кожата действа като резервоар за излишната сол, а имунните клетки в кожата – макрофаги, показали по-висока активност и ефективност при повишена соленост на средата.
Обратно на тях обаче, други клетки от „имунния отговор“ - неутрофилите, които са ключови в борбата на организма с бактериалните инфекции в бъбреците, показали понижена ефективност срещу патогените в изследването на германските учени.
Специалистите предполагат, че неутрофилите стават „косвена жертва“ на процесите, с които бъбреците се опитват да поддържат оптималните нива на сол в кръвта, изхвърляйки наднормените количества натрий от организма.
Бъбреците използват молекулярен механизъм за засичането на прекомерното количество натрий в кръвта и изхвърлянето му с урината. В рамките на този процес се повишават нивата на стероидните хормони, наречени глюкокортикостероиди, както и на отпадъчния продукт урея. И глюкокортикостероидите, и уреята намаляват възможностите на неутрофилите да убиват болестотворните бактерии.
За да потвърдят тази негативна закономерност и при човека, изследователите поставили група доброволци на хранителен режим с високо съдържание на сол.
“Изследвахме показателите на доброволци, които консумираха по 6 гр. сол допълнително към препоръчителния дневен прием. Това е приблизително количеството сол, което се съдържа в 2 порции от т. нар. „фаст фууд“ - два бургера и две порции пържени картофи”, обяснява един от авторите на изследването, проф. Кристиан Курц от Института по експериментална имунология към Университета на Бон.
След една седмица с повишен прием на сол, доброволците показали завишени нива на глюкокортикостероидите. Глюкокортикостероидите имат добре известни качества на имуносупресори (агенти, потискащи имунната система, б. ред.). Лекарите използват един от най-известните от тях, кортизона, в клиничните терапии за намаляване на възпаленията.
В допълнение било установено, че неутрофилите, извлечени от кръвта на доброволците с висок прием на сол, имат понижена ефективност при неутрализирането на болестотворните бактерии в лабораторни условия.
Това кара учените да предположат в заключенията си към изследването, че намаляването на приема на сол с храната може да спомогне за по-бързото справяне с бактериалните инфекции в бъбреците, за разлика от тези инфекции по кожата и в червата. Заключенията са предварителни, като потвърждението им ще изисква по-мащабни клинични изследвания.
За автора
Сила за имунната система през студените месеци и не само
Безсънието може да замаскирва по-сериозни проблеми като астма, депресия или влошено сърдечно здраве
Миниатюрни химически промени в човешката РНК променят метаболизма и риска от заболявания