Меласата – видове, хранителна стойност и ползи

Меласата – видове, хранителна стойност и ползи

Меласата е натурална алтернатива на захарта. Подсладителят е с високо съдържание на захари, но и с много витамини и минерали, поради което може да предложи някои уникални ползи за здравето. Дали меласата е много по-здравословна от захарта, ще разгледаме сега:

Що е то меласа?

Гъстата, сиропообразна субстанция е страничен продукт от традиционното производство на захар от захарна тръстика или захарно цвекло.

Първо, захарната тръстика или захарното цвекло се смачква, за да се извлече сока. Той започва да се вари, при което се формират захарните кристали, които се отделят от течността.

Процесът се повтаря няколко пъти, като остатъкът след всяка преварка е различен тип меласа. Видовете се различават по цвят, плътност, вкус и аромат, и захарно съдържание.

Видовете

Светла меласа

Това е сиропът, останал след първото завиране. Той е най-светъл на цвят, не толкова гъст и с най-високо захарно съдържание. Ако сиропът е извлечен от млада захарна тръстика, то меласата се сулфурира, т. е. добавя й се серен диоксид, който действа като консервант и я прави по-трайна. Ако сокът е извлечен от узряла захарна тръстика, то светлата меласа не се нуждае от сулфуриране, и тогава на етикета на продукта се посочва, че не е сулфурирана (unsulfured). Светлата меласа се използва най-вече при приготвянето на печива, като сулфурирания вариант е малко по-малко сладък.

Тъмна меласа

Получава се след второ завиране на сиропа. Тя е по-плътна, по-тъмна и по-малко сладка. Също се използва в печива и сладкиши, но придава по-специфично оцветяване и вкус.

Блекстрап (Blackstrap) меласа

Остатъкът след третото завиране на захарния сироп. Тя е най-гъста и най-тъмна като цвят, като може да има лека горчива нотка във вкуса. Това е най-концентрираната меласа, която съдържа най-големи количества витамини и минерали, поради което притежава най-големи ползи за здравето.

Други видове

По същата технология, меласа се произвежда още от сорго, нар, рожков или фурми.

Хранителна стойност

Както казахме, за разлика от рафиниранете захар, в меласата се откриват високи количества от някои витамини и минерали (1).

В 2 супени лъжици (40 гр.) меласа се съдържат:

  • Витамин B6: 14% от препоръчителния дневен прием (ПДП)
  • Калций: 8% от ПДП
  • Калий: 16% от ПДП
  • Мед: 10% от ПДП
  • Желязо: 10% от ПДП
  • Магнезий: 24% от ПДП
  • Манган: 30% от ПДП
  • Селен: 10% от ПДП

Това количество съдържа и 116 калории, всички от въглехидрати, от които – 22,2 гр. захари. Ако трябва да сравним със сходно количество мед – 2 с. л. (42 гр.), то в меда витамините и минералите са далеч по-малко, калориите са близо 128, съдържанието на захари – 34,4 гр., а гликемичното тегло – 20 от 100 (препоръчително за деня), срещу 18 за меласата (2).

Така че, въпреки, че съдържа големи количества полезни витемини и минерали, не бива да се забравя, че меласата е с високо захарно съдържание. Както знаем, високата консумация на захар е вредна за здравето, като е свързана с някои от най-сериозните здравословни бичове на съвременното общество – затлъстяване, диабет тип 2 и сърдечносъдови заболявания (3, 4, 5).

Заради високото захарно съдържание, не е препоръчително да добавяте меласа към хранителния си режим, само заради хранителните вещества в нея. Те могат да бъдат набавени от останалите храни – меса, риба, зеленчуци, плодове, бобови и пълнозърнести култури и ядки. Но ако така или иначе консумирате захар, то меласата определено е по-здравословна алтернатива, която обаче също трябва да се използва умерено!

Ползи за здравето

Заради високото си захарно съдържание, меласата не е била обект на множество изследвания, но въпреки това съдържащите се в нея вещества са свързани с някои ползи за здравето.

Здрави кости

Сладкият сироп съдържа повече от прилично количество калций, който играе важна роля за поддържането на костното здраве и предотвратяването на остеопороза (6).

Меласата е много добър източник на мед, желязо и селен, които също допринасят за костната здравина и плътност (7).

Сърдечно здраве

Меласата е с високо съдържание на калий, който спомага за поддържането на нормални нива на кръвното налягане и сърдечносъдовото здраве (8).

Въпреки, че няма изследвания върху човека, проучване върху плъхове показва, че приемът на меласа повишава нивата на „добрия холестерол“ (HDL) (9). Здравословните нива на HDL предпазват от заболявания на сърцето и инсулт.

Кръвна захар

Меласата стабилизира нивата на кръвната захар при здрави хора. Изследване показва, че добавянето на меласа към съдържащи въглехидрати храни води до понижение на нивата на кръвната захар и инсулина, в сравние с нивата им, ако тези храни се приемат без меласа (10).

Въпреки това, не бива да се забравя, че гликемичния индекс (който измерва колко бързо въглехидратите в храната повишават кръвната захар) на меласата е 55. Това е съвсем малко по-малко от гликемичния индекс на рафинираната захар, който е около 60. По-тази причина, диабетиците е по-добре да се насочат към нискоколорийни подсладители като стевията и еритритола.

Антиоксиданти

Изследване на блекстрап меласа показва, че тя съдържа повече антиоксиданти от меда, както и други естествени подсладители като кленовия сироп и нектара от агаве (11).

Проучвания показват, че антиоксидантите в меласата от захарна тръстика и захарно цвекло могат да предпазят клетките от оксидативния стрес, свързан с развитието на рак и др. заболявания (12).

Странични ефекти

От всичко разгледано, можем да заключим, че при хора с нормално здраве, меласата е безопасна за консумация в умерени количества и може да е добра алтернатива на рафинираната захар.

Консумацията на меласа в големи количества обаче ще натовари организма с твърде много захари, с всички свързани с това опасности за здравето.

Диабетиците трябва да избягват употребата й.

Трябва да се знае, че меласата може да предизвика проблеми с храносмилането – при консумацията на по-големи количества може да се появи диария. Ако страдате от синдрома на раздразненото черво (IBS) или изпитвате някакъв стомашен дискомфорт, меласата може да не е най-подходящия избор.

За автора

Николай

Николай е политолог по образование с повече от 10-годишен опит в интернет-журналистиката и блогър. Дългогодишните му занимания с лека атлетика, волейбол и баскетбол и "неволите" на ектоморф го насочват към трупане на професионални знания в областта на физиологията, биохимията, микро- и макронутриентите, спортните травми и бодибилдинга. В Muskuli.com го доведе влечението към фитнес- и спортното хранене, здравословния начин на живот и физическата трансформация чрез промени в хранителния режим и правилната употреба на калистеника, кросфит и упражнения с тежести. Интереси извън професионалните - пътувания, фотография, книги, кино и спорт.

comments powered by Disqus

Споделете тази статия

Подобни статии

Предложения от нашия магазин