Всичко за астаксантина

Всичко за астаксантина

Астаксантинът е червен каротиноиден пигмент, на който се дължи цвета на сьомгата и антарктическия крил, както и на перата на фламингото. Той е открит и изследван за пръв път едва през 1975 г., но вече се знае, че е най-стабилният каротиноид с мощни антиоксидантни и противовъзпалителни свойства. Въпреки че изследванията на ефекта му при човека все още са по-малко, е известно, че той е в пъти по-мощен каротиноид от лутеина и зеаксантина.

Антиоксидантният ефект на астаксантина срещу свободните радикали е 6000 пъти по-силен от този на витамин С, 800 пъти по-силен от този на коензим Q10, 550 пъти по-голям от този на витамин Е, 200 пъти по-силен от този на полифенолите, 150 пъти над този на антоцианините и 75 пъти по-голям от този на алфа-липоевата киселина. (1)

Тази антиоксидантна мощ осигурява ефективна превенция срещу развитието на редица видове рак, тъй като астаксантинът се натрупва в почти всички тъкани, освен в сърцето (дози до 10 мг. се задържат в организма до 30 часа, а супердози от 100 мг. имат полуживот до 72 часа, б. ред.(2)) и предотвратява карциногенните изменения в клетките. Антиоксидантното му действие в нервната система понижава значително риска от развитието на дегенеративни заболявания като Болестта на Паркинсон и Болестта на Алцхаймер. Противовъзпалителните му свойства пък водят до ефективно облекчаване на симтопите на пациентите с ревматоиден артрит или синдром на карпалния тунел.

Приемът на астаксантин подобрява качеството на кръвта, предотвратява и облекчава симптомите при сърдечносъдови заболявания. При дози от 6-8 мг. дневно, астаксантинът намалява оксидацията на лошия холестерол (LDL) и по този начин предотвратява отлагането му като плака в артериите. Каротиноидът-чудо увеличава общия кръвоток и намалява кръвната захар при диабетици и намалява кръвното налягане при плъхове със спонтанно развита хипертензия, като същия ефект не се наблюдава при здрави индивиди. (2)

Мускулите и физическата форма

При професионални велосипедисти, подложени на предварително изтощаващо натоварване (2 часа велоергометър при интензивност под VO2 max), които след това трябвало да изминат 20-километрова отсечка, предварителният прием на 4 мг. Астаксантин в продължение на 4 седмици, довел до значително подобряване на времето за пробег (намаление от 121 секунди), в спавнение с групата на плацебо (подобряване с 19 секунди). (3)

При здрави професионални футболисти, приемът на 4 мг. Астаксантин в продължение на 90 дни довел до значително намаляване на предизвиканите от тренировките биомаркери за мускулни увреждания (креатин киназа и ALT). (4)

Има редица изследвания, които показват, че астаксантинът повишава издръжливостта и намалява нивата на умора след тренировка. Опити върху мишки показват, че той увеличава употребата на мастни киселини за енергия от страна на организма, което носи по-добра издръжливост и предотвратява травми на мускулите. (5)

Сърдечносъдово здраве

В животински модели, астаксантинът предотвратява сърдечносъдови увреждания.(6-10) При тези изследвания ефективната доза варира от 25 до 200 мг./кг. телесно тегло и въпреки че тези количества са доказани като безопасни за животните, остава неизвестно какви биха били ефектите от подобни високи дози при човека.

Астаксантинът намалява кръвното налягане при плъхове, страдащи от високо кръвно налягане, без да оказва влияние на нивата му при гризачи, които нестрадат от високо кръвно (11). Ефектът се дължи на възстановяването на нормалното протичане на биопътечката на азотния оксид (NO). (12)

При плъхове, 2.25-2.75 мг./кг. тегло астаксантин успели да понижат както систоличното, така и диастоличното кръвно налягане при животни, страдащи от метаболитен синдром. (13)

Устойчивостта на човешките червени кръвни телца на оксидативни увреждания се повишава с по-високата концентрация на астаксантин в тях, която се достига след прием на 3 мг. от каротиноида в продължение на 4-12 седмици. Нивата на останалите каротиноиди в червените кръвни телца (лутеин, бета-каротин, зеаксантин и бета-криптоксантин) не се повлияват от приема на астаксантин. (14)

При хора с наднормено тегло, приемът на 20 мг. астаксантин дневно в продължение на 12 седмици води до понижаване на лошия холестерол (LDL) с 10.4% и на аполипопротеин B с 7.59%, което от своя страна довело до намаляване на съотношението на ApoB/ApoA1 с 8.22%. Нивата на аполипопротеин А, добрия холестерол (HDL-C) и общия холестерол останали непроменени. (15)

Диабет и кръвна захар

При плъхове с метаболитен синдром, 2.25-2.75 мг./кг. астаксантин през устата довели до понижаване на кръвната захар и подобряване на инсулиновата чувствителност, макар и не до нивата при здравите животни. (13)

При хората с диабет астаксантинът също води до понижаване на кръвната захар, което в комбинация с противовъзпалителното му и антиоксидантно действие, подобрило състоянието на бъбреците на болните. (16-17)

Очно здраве

Астаксантинът се бионатрупва в очните тъкани подобно на макулните пигменти лутеин и зеаксантин и подобно на тях предпазва ретината и очното здраве, като има силно превантивно действие срещу свързаната с възрастта макулна дегенерация. (18)

В очите, астаксантинът предпазва клетъчната ДНК от разрушителното действие на UV(A) радиацията (19), от ярката светлина като цяло и от студената синя светлина (на LED и LCD мониторите) (20), от реактивнитеводородни съединения (21), и от водородния пероксид (H2O2).(22)

Кожа

Астаксантинът е полезен за кожата поради липидно разтворимите си свойства и изследванията показват, че приемът му за други състояния като страничмен ефект подобрява качеството и състоянието на кожата , където той също се натрупва.(15)

Приемът на стандартни дози астаксантин в продължение на 8 седмици е достатъчен за видимо намаляване на бръчките и подобряване еластичността на кожата. Пероралният прием на 3 мг. астаксантин дневно под формата на масло показва ефект сравним с повърхностното му приложение под формата на крем, за подобряването на влажността при суха кожа, по-добра еластичност и намаляване на бръчките и при мъже в рамките на 8 седмици, в сравнение с контролната група на плацебо.(23)

Плодовитост

Пилотно, двойно сляпо контролирано изследване с прием на 16 мг. астаксантин дневно, показва намаляване на свободните радикали в семенната течност и понижаване на нивата на серумния инхибин B (чийто високи нива потискат фоликостимулиращия хормон и сперматогенезата)(24, 25), като терапията довела до повишена подвижност на сперматозоидите и повишено кочество на семенната течност, без влияние върху концентрацията на сперматозоидите. (26)

Хранителни източници

Най-достъпният хранителен източник на астаксантин са рибите от семейство Пъстървови – шампион в това отношение е дивата червена сьомга (Oncorhynchus nerka), която съдържа 38 мг. астаксантин в 1 кг. месо или 3.2 мг. в една порция от 85 гр. Следват промишлено отглежданата дъгова пъстърва (Oncorhynchus mykiss) с 25 мг./кг. (2.1 мг. в порция), дивата сребриста сьомга (Oncorhynchus kisutch) с 21 мг./кг. (1.8 мг. в порция), промишлено отглежданата атлантическа сьомга (Salmo salar) с 9 мг./кг., дивият арктически сивен (Salvelinus alpinus) с 8.5 мг./кг., промишлено отглежданият арктически сивен с 8 мг./кг., дивата розова сьомга (горбуша, Oncorhynchus gorbuscha) със 7.5 мг./кг. и т. н. По-малки количества (5.5-4 мг./кг.) се откриват и в кралската сьомга (Oncorhynchus tshawytscha), кучата сьомга (Oncorhynchus keta) и японската сьомга (Oncorhynchus masou).(27)

Трябва да се има предвид обаче, че ежедневната консумация на сьомгови риби крие опасност от натравяне с живак и др. тежки метали, които могат да се натрупват в месото им. Друг източник на астаксантин са яркочервените морски дарове – омари, крабове, скариди и червения мексикански луциан (Lutjanus campechanus), но при тях количествата астаксантин в ядливите части са много по-малки, отколкото в сьомгите и пъстървите, тъй като по-голямата част е под формата на пигмент н черупките на ракообразнити или люспите на рибите.

Така или иначе, никое животно не може да синтезира астаксантин, а в морските обитатели той попада с растителната им или микрооорганизмова храна, в която концентрацията е от десетки до хиляди пъти по-висока. В планктона концентрацията на астаксантин е 60 ppm (единици на милион, б. ред.), в крила – 120 ppm, в арктическите скариди (Pandalus borealis) - 1200 ppm, в червената мая (Phaffia Yeast; Xanthophyllomyces dendrorhous) (да не се бърка с маята от червен ориз) – 10 000 ppm, а в зелените водорасли (Haematococcus pluvialis) – 40 000 ppm.

За да получите точна представа за ултраконцентрацията на астаксантин в тези микроорганизмови, растителни и дрождови източници, може да се посочи, че средната концентрация в частици на милион за гореизброените сьомгови риби е около 5-6 ppm. Или иначе казано, от един килограм суха листна маса Haematococcus pluvialis се извличат над 40 мг. астаксантин, което е и причина тези зелени водорасли да се отглеждат промишлено за добиването на натурален астаксантин.

Съществува и синтетичен астаксантин, който обаче е с около 90 пъти по-слаби антиоксидантни свойства от естествения си събрат.(28) Това се обяснява, че във водораслите идр. Естествени източници, астаксантинът е в естена форма – като моно или диестер, докато синтетичният аналог е просто „свободен“ астаксантин, които не действа по същия биохимичен начин, въпреки че има същия наситено червен цвят.

Как да го взимаме?

Стандартно препоръчваните дневни дози за прием на астаксантин са 6-8 мг. дневно, които обикновено могат да се покрият от астаксантиновите суплементи и обогатените с астаксантин масло от сьомга или масло от крил. Повечето от ефектите на астаксантина се проявяват с времето и натрупването му в организма и при дневни дози от 3-4 мг. Дози от 20-50 мг. дневно са добре поносими от организма, като за момента няма установена горна граница за токсичност при единичен прием.

Астаксантинът е мастно разтворим и трябва да се приема с храна, в която присъстват мазнини. Тъй като в организма той не се превръща във витамин А, той не е токсичен и е подходящ за продължителен прием.

Нежелани взаимодействия и ефекти

Избягвайте приема на астаксантин, ако сте алергични към каротиноиди като кантаксантина, например.

Тъй като астаксантинът действа като инхибитор на ензима 5-алфа редуктаза (който превръща тестостерона в дихидротестостерон, б. ред.), той не трябва да се комбинира с 5-алфа редуктазни инхибитори като финастерид (Propecia, Proscar) или дутастерид (Avodart, Jalyn). Същото важи и при приема на медикаменти за високо кръвно налягане, тъй като астаксантинът също понижава кръвното налягане.

Бременните жени или кърмачките също трябва да избягват астаксантина, тъй като все още не е установено какво е влиянието му върху хормоналните нива на плода по горепосочената причина.

Астаксантинът действа като стимулатор на имунната функция, поради което е противопоказен при хора с автоимунни заболявания или такива, които приемат медикаменти за потискане на имунната система.

Задължително консултирайте с лекар приема на астаксантин при следните състояния – ниски нива на калция, ниско кръвно налягане (защото той го сваля допълнително), остеопороза или проблеми с паращитовидните жлези.

Изследване при пушачи показва, че при прием на ударна доза от 48 мг. астаксантин, при тях полуживотът на каротиноида спада почти наполовина – от 30 до 18 часа, общата му усвояемост от организма намалява с 25%, а изхвърлянето му от арганизма става 2 пъти по-бързо. (29)

Внимавайте за „Фалшива тревога“

Също както при консумацията на червено цвекло и бетаин, тъй като астаксантинът е силен пигмент, който се използва и промишлено, при взимане на големи дози – 48 мг. наведнъж (29) или 20 мг. дневно в продължение на седмици (15, 30), изпражненията ви могат да се оцветят в червено. В случая не се касае за никакъв здравословен проблем, но състоянието може погрешно да се приеме като симптом за кървене на дебелото черво или др. част от храносмилателната система.


ПРЕПРАТКИ:

  1. Zhong-Wei Zhang, Xiao-Chao Xu, Ting Liu, and Shu Yuan. Mitochondrion-Permeable Antioxidants to Treat ROS-Burst-Mediated Acute Diseases.Oxid Med Cell Longev. 2016; 2016: 6859523. doi: 10.1155/2016/6859523

  2. Examine.com, Antioxidant and Anti-inflammatory supplements. Astaxanthin.

  3. Earnest CP, et al. Effect of astaxanthin on cycling time trial performance.Int J Sports Med. (2011)

  4. Djordjevic B, et al. Effect of astaxanthin supplementation on muscle damage and oxidative stress markers in elite young soccer players.J Sports Med Phys Fitness. (2012)

  5. Wataru Aoi Yuji Naito, Kunihiro Sakuma, Masashi Kuchide, Harukuni Tokuda, Takashi Maoka, Shinya Toyokuni, Shigenori Oka, Masahiro Yasuhara, Toshikazu Yoshikawa. Astaxanthin Limits Exercise-Induced Skeletal and Cardiac Muscle Damage in Mice.Antioxidants & Redox SignalingVol. 5, No. 1 (2004)

  6. Lauver DA, Driscoll EM, Lucchesi BR. Disodium disuccinate astaxanthin prevents carotid artery rethrombosis and ex vivo platelet activation.Pharmacology. (2008)

  7. Gross GJ, Lockwood SF. Cardioprotection and myocardial salvage by a disodium disuccinate astaxanthin derivative (Cardax).Life Sci. (2004)

  8. Gross GJ, Hazen SL, Lockwood SF. Seven day oral supplementation with Cardax (disodium disuccinate astaxanthin) provides significant cardioprotection and reduces oxidative stress in rats.Mol Cell Biochem. (2006)

  9. Gross GJ, Lockwood SF. Acute and chronic administration of disodium disuccinate astaxanthin (Cardax) produces marked cardioprotection in dog hearts.Mol Cell Biochem. (2005)

  10. Lockwood SF, Gross GJ. Disodium disuccinate astaxanthin (Cardax): antioxidant and antiinflammatory cardioprotection.Cardiovasc Drug Rev. (2005)

  11. Hussein G, et al. Antihypertensive and neuroprotective effects of astaxanthin in experimental animals.Biol Pharm Bull. (2005)

  12. Hussein G, et al. Antihypertensive potential and mechanism of action of astaxanthin: III. Antioxidant and histopathological effects in spontaneously hypertensive rats.Biol Pharm Bull. (2006)

  13. Hussein G, et al. Astaxanthin ameliorates features of metabolic syndrome in SHR/NDmcr-cp.Life Sci. (2007)

  14. Miyazawa T, et al. Erythrocytes carotenoids after astaxanthin supplementation in middle-aged and senior Japanese subjects.J Oleo Sci. (2011)

  15. Choi HD, Youn YK, Shin WG. Positive effects of astaxanthin on lipid profiles and oxidative stress in overweight subjects.Plant Foods Hum Nutr. (2011)

  16. Naito Y, et al. Prevention of diabetic nephropathy by treatment with astaxanthin in diabetic db/db mice.Biofactors. (2004)

  17. Manabe E, et al. Astaxanthin protects mesangial cells from hyperglycemia-induced oxidative signaling.J Cell Biochem. (2008)

  18. Parisi V, et al. Carotenoids and antioxidants in age-related maculopathy italian study: multifocal electroretinogram modifications after 1 year.Ophthalmology. (2008)

  19. Santocono M, et al. Influence of astaxanthin, zeaxanthin and lutein on DNA damage and repair in UVA-irradiated cells.J Photochem Photobiol B. (2006)

  20. Otsuka T, et al. The Protective Effects of a Dietary Carotenoid, Astaxanthin, Against Light-Induced Retinal Damage.J Pharmacol Sci. (2013)

  21. Santocono M, et al. Lutein, zeaxanthin and astaxanthin protect against DNA damage in SK-N-SH human neuroblastoma cells induced by reactive nitrogen species.J Photochem Photobiol B. (2007)

  22. Nakajima Y, et al. Astaxanthin, a dietary carotenoid, protects retinal cells against oxidative stress in-vitro and in mice in-vivo.J Pharm Pharmacol. (2008)

  23. Tominaga K, et al. Cosmetic benefits of astaxanthin on humans subjects.Acta Biochim Pol. (2012)

  24. Ahmed Mahmoud (UGent) , Philippe Kiss (UGent) , Jean Kaufman (UGent) and Frank Comhaire (Ugent). The influence of age and lead exposure on inhibin B serum levels in men.INTERNATIONAL JOURNAL OF ANDROLOGY. 23(suppl. 1). p.41-41 (2000)

  25. Meachem SJ, Nieschlag E, Simoni M. Inhibin B in male reproduction: pathophysiology and clinical relevance.Eur J Endocrinol. (2001)

  26. Comhaire FH, et al. Combined conventional/antioxidant "Astaxanthin" treatment for male infertility: a double blind, randomized trial.Asian J Androl. (2005)

  27. Ambati RR, Phang SM, Ravi S, Aswathanarayana RG. Astaxanthin: sources, extraction, stability, biological activities and its commercial applications--a review.Mar Drugs. 2014 Jan 7;12(1):128-52. doi: 10.3390/md12010128.

  28. Philippe Régnier, et al. Astaxanthin from Haematococcus pluvialis Prevents Oxidative Stress on Human Endothelial Cells without Toxicity.Mar Drugs. 2015 May; 13(5): 2857–2874. doi: [10.3390/md13052857]

  29. Okada Y, Ishikura M, Maoka T. Bioavailability of astaxanthin in Haematococcus algal extract: the effects of timing of diet and smoking habits.Biosci Biotechnol Biochem. (2009)

  30. Choi HD, et al. Effects of astaxanthin on oxidative stress in overweight and obese adults.Phytother Res. (2011)


За автора

Николай

Николай е политолог по образование с повече от 10-годишен опит в интернет-журналистиката и блогър. Дългогодишните му занимания с лека атлетика, волейбол и баскетбол и "неволите" на ектоморф го насочват към трупане на професионални знания в областта на физиологията, биохимията, микро- и макронутриентите, спортните травми и бодибилдинга. В Muskuli.com го доведе влечението към фитнес- и спортното хранене, здравословния начин на живот и физическата трансформация чрез промени в хранителния режим и правилната употреба на калистеника, кросфит и упражнения с тежести. Интереси извън професионалните - пътувания, фотография, книги, кино и спорт.

comments powered by Disqus

Споделете тази статия

Подобни статии

Предложения от нашия магазин