Черноработникът таурин

Черноработникът таурин

Тауринът (2-аминоетансулфонова киселина) е заменима аминокиселина, въпреки че строго погледнато не може да бъде класифицирана като такава, тъй като й липсва карбоксилна група. Тя е една от малкото естествено срещани сулфонови киселини (т. е. производни на сярната киселина, б. ред.) и е една от основните съставни части на жлъчката и е концентрирана предимно в червата. Тауринът представлява около 0,1% от общото тегло на възрастен човек и играе важна роля в редица физиологични процеси, които ще разгледаме по-долу. Името й произлиза от латинската дума за вол или бик „taurus”, тъй като откривателите й – германските учени Фридрих Тидеман и Леополд Гмелин я изолирали за пръв път във волската жлъчка през 1827 г.

Освен че свързва различните киселини в жлъчката, осигурявайки разграждащото й действие, тауринът участва в антиоксидантните процеси, регулацията на осмозата, поддържането на структурата на клетъчните мембрани и регулирането на обмяната и сигналната функция на калция. Тауринът е необходим за нормалното функциониране на сърдечносъдовата система, скелетната мускулатура, ретината и централната нервна система.

Изследвания при лабораторни мишки и плъхове показват, че недостигът на таурин води до увреждания на мускулните влакна и проблеми с мускулните съкращения – силата и производителността по време на тренировка спадат с до 80%, а приемът му отстранява мастните отлагания в черния дроб, като предпазва от чернодробни заболявания и чернодробна недостатъчност, а при цироза намалява пораженията от нея.

При възрастни пациенти с хипертония приемът на таурин намалява драстично високото кръвно налягане само в рамките на 2 месеца.

Тауринът има способността да преодолява кръвната бариера в мозъка, където осигурява редица важни физиологични ефекти, сред които дългосрочно стимулиране на дейността на хипокампуса, а оттам на паметта, вторичен инхибитор на причинявания от имунните неутрофили и макрофаги дихателен взрив, регулиране на отлагането на адипозна (мастна) тъкан, а оттам предотвратяване на затлъстяването, поддържането на калциевата хомеостаза, възстановяване при осмотичен шок (прави същото и в мускулите по време на тренировка), предпазване срещу глутаматна ексцитотоксичност (разрушаване на мембранните структури на нервните клетки, б. ред.) и предотвратяване на епилептични припадъци.

През 2008 г. учени установиха, че тауринът намалява секрецията на аполипопротеин B100 и липиди от HepG2 клетките, като по този начин намалява серумната концентрация на „лошия холестерол” LDL и още „по-лошата” му разновидност –  липопротеини с много ниска плътност (VLDL), което намалява съществено риска от атеросклероза и исхемична болест на сърцето. Понижаването на нивата на холестерола в кръвта е съпроводено и със сериозно понижаване на теглото, за сметка на структурното разграждане на мастните отлагания. При пациенти със сърдечна недостатъчност, тауринът увеличава силата и производителността на съкращенията на сърдечния мускул.

През същата година бе установено, че тауринът намалява кръвната захар, чрез понижаването на глюкозата в кръвта с до 30%, и теглото при болни от диабет лабораторни плъхове. При хора обаче инсулиновата чувствителност не се повлиява забележимо дори при дози от 1,5 гр. дневно.

Тауринът задържа калия и магнезия в клетката, докато изхвърля излишния натрий извън нея и в този смисъл действа като диуретик. Това е една от функциите, която го прави задължителна хранителна добавка за епилептиците и хората страдащи от неконтролируеми лицеви тикове.

Най-високо съдържание на таурин в хранителните продукти е открито в морските храни, месото и черния дроб. Според изследвания на Университета на Калифорния в Дейвис, най-високо съдържание на таурин има в скумрията – 9,295 гр. на кг., мойвата (вид дребна рибка, б. ред.) – 6,174 гр. на кг., морския краб – 5,964 гр. на кг., пилешкия черен дроб – 6,763 гр. на кг., филето от аляска сьомга – 4,401 гр. на кг., агнешкото месо – 3,676 гр. на кг. и телешкия черен дроб – 2,359 гр. на кг. Високо съдържание на таурин има и в яйцата, млякото, мидите, скаридите, октопода, сепиите и др. През 2003 г. Европейската агенция за безопасност на храните (EFSA) обяви за полезни и безопасни за здравето дозите до 1000 мг. таурин на кг. тегло дневно.

Тъй като естественото производство на таурин в тялото (посредством цистеиновия цикъл на сулфоновата киселина, т. е. преработката на цистеина, б. ред.) и набавянето му с храната е недостатъчно, се препоръчва и приемането му под формата на хранителна добавка.

 

За автора

Николай

Николай е политолог по образование с повече от 10-годишен опит в интернет-журналистиката и блогър. Дългогодишните му занимания с лека атлетика, волейбол и баскетбол и "неволите" на ектоморф го насочват към трупане на професионални знания в областта на физиологията, биохимията, микро- и макронутриентите, спортните травми и бодибилдинга. В Muskuli.com го доведе влечението към фитнес- и спортното хранене, здравословния начин на живот и физическата трансформация чрез промени в хранителния режим и правилната употреба на калистеника, кросфит и упражнения с тежести. Интереси извън професионалните - пътувания, фотография, книги, кино и спорт.

comments powered by Disqus

Споделете тази статия

Подобни статии

Предложения от нашия магазин