Х като хистидин
Хистидинът е алфа-аминокиселина с имидазолна странична верига, която е незаменима за човека, т. е. организмът ни не е в състояние да я синтезира самостоятелно и трябва задължително да я приемаме с храната или под формата на хранителна добавка. Хистидинът е една от 22-те протеиногенни аминокиселини, чийто кодони в генетичния ни код са CAU и CAC. Той е открит от германския химик Албрехт Косел през 1896 г. и има няколко жизненоважни функции в човешкия организъм – поддържа структурата на миелиновите обвивки на нервните клетки, а оттам и здравето им, служи като прекурсор за производството на хистамин, а също така е една от двете суровини за биосинтеза на карнозин.
Хистаминът е хормонът задействащ локалния имунен отговор, но за бодибилдърите и любителите на фитнеса, хистидинът е най-важен като суровина за производството на дипептида карнозин, чийто запаси са концентрирани в скелетната мускулатура и са ключови за нейната сила. По-големите количества карнозин, приемани под формата на суплемент, повишават не само силата на мускулите, но и тяхната производителност, издръжливостта и аеробния капацитет. Заедно с това карнозинът притежава и антиоксидантни свойства, и предпазва клетъчните мембрани на мускулните влакна от разрушителното действие на свободните радикали.
Имидазолната странична верига на хистидина е важна функционална част и в металопротеините, и редица ензими, включително тези, отговорни за очистването на хемоглобина от въглеродния оксид.
Какво върши хистидинът?
- • Основна суровина за производството на карнозин, заедно с бета-аланина
- • Прекурсор на хистамина, който задейства имунния отговор, и осигурява други важни функции в човешкия организъм
- • Използва се за лечение на ревматоиден артрит
- • Стимулира производството и функциите на Т-клетките, което го превръща в ефективно помощно средство при СПИН и автоимунни заболявания.
- • Подпомага растежа и регенерацията на тъканите
- • Поддържа здравината и целостта на миелиновите обвивки на нервните клетки
- • Описаната по-горе функция го прави ефективно средство за терапия при глухота, предизвикана от нарушаване на целостта на миелиновите обвивки
- • Ускорява сексуалното съзряване и развитие
- • Подпомага храносмилането при недостиг на стомашна киселина
- • Необходим за производството както на червените, така и на белите кръвни телца
- • Защитава тялото от вредното въздействие на радиоактивните лъчения
- • Помага детоксикацията и изхвърлянето на тежките метали от организма, което го прави подходящ за прием по време на стероидни цикли
ЗАБЕЛЕЖКА: Суплементният прием на хистидин трябва да се избягва от хора с биполярни разстройства, алергии или възпалителни проблеми, тъй като в по-големи количества може да предизвика психични разстройства като напрегнатост, тревожност и шизофрения, и да засили алергичните реакции заради повишеното производство на хистамин. Изследвания показват, че суплементният прием на хистидин засилва от 3 до 6 пъти над нормалното изхвърлянето на цинк от организма при плъхове, така че е добре приемът му да е съпроводен и от суплементен прием на цинк. (1,2)
Най-добрите хранителни източници на хистидин:
Растителни източници: Хистидинът се синтезира естествено от растенията, тъй като играе основна роля в растежа им, и е в най-голяма концентрация в ориза, пшеницата и ръжта. Богати на хистидин растителни храни са и соевото тофу, бобовите култури, елдата, царевицата, карфиола, гъбите, картофите, бамбуковите филизи, бананите, пъпеша и цитрусовите плодове.
Животински източници: Риба (жълтопера риба тон, скумрия, сардини, лефер и аншоа), пилешко месо, яйца и млечни продукти.
Хранителни добавки: Разбира се, хистидинът е в най-концентрирана форма в аминокиселинните суплементи, и за терапията на различни хронични заболявания като ревматоидния артрит, се препоръчва именно техния прием. Терапевтичните дози на хистидина са от 0,5 гр. до 20 гр. дневно, в зависимост от лекарските препоръки. Суплементният прием на до 30 гр. хистидин не показва странични ефекти при възрастни, но само за кратък период от време!
ПРЕПРАТКИ:
1. R M Freeman; Taylor, PR (1977-04-01). "Influence of histidine administration on zinc metabolism in the rat". The American Journal of Clinical Nutrition 30 (4): 523–7. PMID 851080.
2. Wensink, Jan; Hamer, Cornelis J. A. (1988). "Effect of excess dietary histidine on rate of turnover of65Zn in brain of rat". Biological Trace Element Research 16 (2): 137–50. doi:10.1007/BF02797098. PMID 2484542
А като аргининА като аланин и аспарагин
А като аспартамова киселина
Ц като цистеин и цистин
Г като глицин
Г като глутаминова киселина
И като изолевцин
Л като лизин
М като метионин
О като орнитин
Ф като фенилаланин
С като серин
Т като треонин
Т като триптофан
Т като тирозин
В като валин
За автора
И като изолевцин
Азотните бустери увеличават активността на сателитните клетки и мускулния растеж
Г като глутаминова киселина
