
Микроелементите, топящи мазнините
Повечето броят минералите само като плюс за по-доброто общо здраве. Някои от тях обаче се включват успешно в борбата с мастните отлагания, когато се приемат в точните количества. В тази група спада комбинацията от калций, селен и цинк.
Калцият пречи на отлагането на мазнините и спомага изгарянето им посредством понижаването на нивата на хормона калцитрол, който е виновен за повишеното отлагане на мазнините и забавеното им разграждане. При по-голяма концентрация на калция, калцитролът спада, а с него и усвояването на мазнините като цяло.
Селенът подкрепя функциите на щитовидната жлеза и превръщането на щитовидния хормон тироксин (Т4) в трийодотиронин (T3), който поддържа високи нивата на метаболизма. Недостигът на селен нарушава функционирането на щитовидната жлеза, предизвиквайки хипотироксизъм (хипотиреоидизъм или общо понижение на нивата на щитовидните хормони, б. ред.).
Същият е и ефектът от липса на достатъчни количества цинк в организма. Недостигът на щитовидни хормони забавя метаболизма, което пък затруднява изгарянето на мазнините. Недостигът на цинк се среща често сред провеждащите интензивни силови тренировки атлети, особено когато намалят рязко нивото на калориите, в желанието си да се вталят. Той обаче води до спад в нивата на лептина – хормонът, който държи висока скоростта на метаболизма и потиска усещането за глад.
Точната комбинация е: 1000 мг. калций и 200-400 микрограма селен дневно с по време на хранене. Най-добрият вариант за приема на цинк е суплементът ZMA на гладно преди лягане. Така си осигурявате 30 мг. цинк и гарантирано поддържане на интензивен метаболизъм през нощните часове.
За автора
