А като аланин и аспарагин

А като аланин и аспарагин

L-аланинът е заменима, алфа-аминокиселина, която е 2-та най-често срещаща се аминокиселина в човешките протеини след левцина, и изгражда ок. 7,8% от първичната структура на общо 1150 протеина в човешкото тяло.

Биосинтез

Организмът произвежда аланин от пируват (сол на пирогроздената киселина, б. ред.) и верижно-разклонените аминокиселини (BCAAs) левцин, изолевцин и валин. Тъй като в тялото има изобилие на пируват, ние обикновено произвеждаме и достатъчно количества аланин. Аланинът обикновено се натрупва заедно с лактатите и участва производството на глюкоза от протеините посредством аланиновия цикъл.

Какво върши аланинът?

  • • Подпомага метаболизма на глюкозата. Глюкозно-аланиновият цикъл спомага за изчистването на отпадните продукти – пируват и глутамат от мускулите и транспортирането им до черния дроб. Там от пирувата повторно се синтезира глюкоза, която се връща в мускулите. Така енергийното бреме от този процес се снема от мускулите и се поема от черния дроб, а целите налични запаси от енергия (аденозин трифосфат, ATP, б. ред.) в мускулите се използват за работа (контракции).
  • • Наднормените нива на аланин, тирозин и фенилаланин в организма се свързват с наличието на вируса Епщайн-Бар и Синдрома на хроничната умора.
  • • Отклоненията в аланиновия цикъл, свързани с повишени серумни нива на произвеждащия аминокиселината ензим аланин аминотрансфераза (ALT) са свързани с развитието на диабет тип ІІ. Тоест, високите нива на ALT говорят за повишен риск от диабет тип ІІ.

Най-добрите хранителни източници на аланин

Най-големи количества от тази протеиногенна киселина се съдържат в месата.

Животински източници: месо, морска храна, казеинати, млечни продукти, яйца, риба, желатин, лакталбумин (от суроватъчни протеини).

Растителни източници: бобови култури, ядки, семена, соя, бирена мая, кафяв ориз, трици, царевица, леща и пълнозърнести култури.

***

Аспарагинът е една от 20-те най-разпространени естествени аминокиселини на Земята и е кодирана в човешкия геном с кодоните AAU и AAC.

Биосинтез

Аспарагинът е заменима аминокиселина, като неин прекурсор в тялото е оксалоацетатът. Той се преобразува в аспартат под въздействието на ензима трансаминаза. Ензимът прехвърля аминогрупа от глутамата към оксалоацетата, в резултат на което се получават алфа-кетоглутарат и аспартат. След това ензимът аспарагин синтетаза произвежда аспарагин, аденозин монофосфат (AMP), глутамат и пирофосфат от аспартата, глутамина и аденозин трифосфата (ATP).

Какво върши аспарагинът?

  • • Поддържа баланса на веществата и правилното функциониране на централната нервна система
  • • Участва в правилното превръщане на аминокиселините в черния дроб, така че да се преработват точно в това, от което тялото има нужда
  • • Задължителна част от процеса гликосилация (добавяне на гликани (поли- или олигозахариди) към протеини, липиди или др. биомолекули, б. ред.), който е жизненоважен както за структурната стабилност, така и за правилното функциониране на протеините. Т. е. без достатъчно аспарагин протеините бързо се разграждат и/или не могат да изпълняват функциите си.

Най-добрите хранителни източници на аспарагин

Аспарагинът е заменима за човека аминокиселина, тъй като се синтезира в рамките на междинните процеси на централната метаболитна пътечка и не е задължително да се набавя с храната. В най-големи количества тази аминокиселина също може да бъде открита в месото.

Животински източници: Млечни продукти, суроватка, телешко и пилешко месо, яйца, риба, лакталбумин, морска храна.

Растителни източници: аспержи (в чийто сок е изолирана за пръв път през 1806 г., б. ред.), картофи, бобови, ядки, семена, соя, пълнозърнести култури.

А като аргинин

А като аспартамова киселина

Ц като цистеин и цистин

Г като глутаминова киселина

Г като глицин

Х като хистидин

И като изолевцин

Л като лизин

М като метионин

О като орнитин

Ф като фенилаланин

С като серин

Т като треонин

Т като триптофан

Т като тирозин

В като валин


За автора

Николай

Николай е политолог по образование с повече от 10-годишен опит в интернет-журналистиката и блогър. Дългогодишните му занимания с лека атлетика, волейбол и баскетбол и "неволите" на ектоморф го насочват към трупане на професионални знания в областта на физиологията, биохимията, микро- и макронутриентите, спортните травми и бодибилдинга. В Muskuli.com го доведе влечението към фитнес- и спортното хранене, здравословния начин на живот и физическата трансформация чрез промени в хранителния режим и правилната употреба на калистеника, кросфит и упражнения с тежести. Интереси извън професионалните - пътувания, фотография, книги, кино и спорт.

comments powered by Disqus

Споделете тази статия

Подобни статии

Предложения от нашия магазин