Защо продължаваме да ядем, когато сме сити, или битката на мозъчните сигнали

Защо продължаваме да ядем, когато сме сити, или битката на мозъчните сигнали

Ново изследване, публикувано в последния брой на научното списание Proceedings of the National Academy of Sciences, обяснява периодично обземащият ни стремеж да поглъщаме много повече храна, отколкото ни е нужна. "Експериментът ни показа, че сигналът за ситост, понякога не е достатъчно силен, за да се справи с мощния импулс да ядем, който е еволюционно заложен“, обяснява водещият автор на изследването, проф. Худа Акил (Prof. Huda Akil), невролог в Департамента за психиатрия към Института по молекулярна и поведенческа неврология на Университета на Мичиган в Ан Арбър. Изследването било проведено върху мишки, но изследвания механизъм е аналогичен на този при човека.

Вниманието на проф. Акил и колегите му било фокусирано върху две съседни групи неврони в хипоталамуса – малък дял от мозъка, отговорен за редица функции, включително и за контрола на „мотивираното поведение“. Двете групи неврони се наричат съответно Про-опиомеланокортин (POMC) и Агути-свързани пептидни клетки (AgRP). Те са разположени в частта от хипоталамуса, известна като Арковидно ядро (или накратко Арката, б. ред.).

Учените вече били наясно, че двете групи клетки в Арката по някакъв начин контролират храненето. Предишни техни проучвания показали, че при получаването на определени сигнали, POMC невроните действали като „спирачка“ за храненето, а AgRP невроните обратно – действали като „педал за газта“ за приема на храна.

Досега обаче оставало неясно, как тези две групи неврони взаимодействат помежду си. С помощта на оптогенетичен метод, учените уточнили този механизъм, използвайки лазер, за да активират или деактивират съответните групи клетки при мишки, които преяждали.

Оказало се, че при активиране на POMC клетките, се задействали и съседните AgRP клетки. Тоест, едновременно се задействали педала на газта и спирачката на храненето, като в крайна сметка побеждавал. Чрез различен оптогенетичен метод, специалистите установили, че POMC невроните все пак могат да се задействат, без да се активират съседните AgRP ядра, което водело до бързо спиране на храненето при мишките.

Чрез 3-D визуализация били картографирани изцяло сигналните маршрути, които задействали поотделно POMC и AgRP. Първият задействал усещането за ситост, а вторият поддържал желанието да се храниш. Проследявайки „картите“, учените установили, че активирането на AgRP включва и мозъчната опиоидна система. И обратно, когато гризачите приели блокера на опиоидните рецептори Налоксон (naloxone), желанието им да се хранят изчезвало.

"Това предполага, че собствената опиоидна система на мозъка играе сериозна роля в приемането на много повече храна, отколкото ни е необходимо“, отбелязва проф. Акил.

Обикновено метаболитните изследвания на стремежа към хранене и преяждането се фокусират основно върху хормоните грелин и лептин. Новите открития обаче показват, че мозъчните мрежи, т. е. невралните системи, играят много по-важна роля, като преяждането може да се задейства и от емоционални, социални или възприятийни сигнали.

„Има цяла индустрия, която да ви кара да се храните, независимо дали имате нужда или не, чрез визуални стимули, опаковки, аромати или емоционални асоциации. Хората огладняват само като гледат рекламите или даден продукт и ние тепърва ще доуточняваме нервните сигнали, участващи в тези механизми, свързани с вниманието и възприятията, които засилват желанието ни да поемаме повече храна“, заключава проф. Акил.

За автора

Николай

Николай е политолог по образование с повече от 10-годишен опит в интернет-журналистиката и блогър. Дългогодишните му занимания с лека атлетика, волейбол и баскетбол и "неволите" на ектоморф го насочват към трупане на професионални знания в областта на физиологията, биохимията, микро- и макронутриентите, спортните травми и бодибилдинга. В Muskuli.com го доведе влечението към фитнес- и спортното хранене, здравословния начин на живот и физическата трансформация чрез промени в хранителния режим и правилната употреба на калистеника, кросфит и упражнения с тежести. Интереси извън професионалните - пътувания, фотография, книги, кино и спорт.

comments powered by Disqus

Споделете тази статия

Подобни статии

Предложения от нашия магазин