Пълна реабилитация на млечната киселина – от враг до пръв приятел

Пълна реабилитация на млечната киселина – от враг до пръв приятел

В скорошна статия в научното издание Cell metabolism, Джордж Бруукс (George Brooks), професор по интегративна биология в Университета на Калифорния в Бъркли, излага изводите от десетилетните си клинични изследвания и тестове на спортисти, които разбиват тотално мита за вредността на лактата.

Традиционно млечната киселина се смята за „отпаден продукт“, чийто нива в кръвта се повишават при интензивни физически натоварвания, поради което всички специалисти в областта на физическата подготовка я считат за причинител на ускорената мускулна умора, спад в производителността и появата на скованост и болки в мускулите.

Започвайки изследванията си още през 70-те години на миналия век, проф. Бруукс и неговия екип пръв открива, че лактатът не е отпадък, а гориво, произвеждано постоянно от мускулните клетки, което е предпочитан източник на енергия за организма. Опитите показали, че мозъкът и сърцето ни работят по-ефективно и са по-силни, когато се захранват с лактат, а не с глюкоза – другото масово циркулиращо в кръвообращението клетъчно гориво.

"Заклеймяването на лактата е историческа грешка. Смяташе се, че той се произвежда от мускулите, когато те страдат от недостиг на кислород. Че той е агент на умората, метаболитен отпаден продукт, метаболитна отрова. Всичко произтича от класическата грешка да се смята, че когато клетките са под голям стрес, в тях има високи нива на лактат, и именно той е виновен за това. Всъщност, засиленото производство на лактат е опитът на организма да се справи с метаболитния стрес. Той е начинът на клетките да се мобилизират и компенсират дефицитите в метаболизма“, обяснява проф. Бруукс.

Оказва се, че високите нива на лактата в кръвта по време на болест или след тежка контузия, като например травма на главата, не са проблем, с който медицината трябва да се справи, а напротив – ключова част от самовъзстановителния процес на организма.„При нараняване, адреналинът активира симпатиковата нервна система, което води до повишено производство на лактат. Това е същото, като да заредите болида догоре преди състезание“, посочва изследователят. Без това допълнително гориво, тялото няма да има достатъчно енергия, за да се възстанови и излекува. Изследванията на Бруукс показват, че суплементирането с лактат по време на заболяване или травма може да ускори възстановяването. Професорът и екипът му открили, че лактатът се използва непрекъснато от организма по 3 основни начина – като основен енергиен източник, като средство за контролиране на нивата на кръвната захар и като активатор на метаболитната адаптация към стреса.

Лактатни формули се използват успешно вече десетилетия за поддържане енергията на атлети по време на продължителни натоварвания, а също така и за възстановяване от травми и лечение на ацидоза. Последните клинични експерименти на проф. Бруукс показват, че лактатът контролира нивата на кръвната захар след наранявания, захранва успешно мозъка след мозъчни травми, помага за справяне с възпаления и причиненото от тях подуване, ускорява възстановяването при панкреатит, хепатит и треска Денге, подхранва регенерацията на сърцето след инфаркт на миокарда и дори подпомага лечението при сепсис.

Още през 1989 г. изследванията на Бруукс водят до практически ползи за атлетите в спортовете за издръжливост. Тогава се създава революционната енергийна напитка Cytomax с лактатен полимер, който осигурява енергиен прилив за спортистите в началото и по време на състезанието. Лактатът навлиза в кръвообращението двойно по-бързо от глюкозата и пиковите му стойности в кръвта се достигат само 15 минути след приема, за разлика от 30-те минути, необходими на глюкозата.

Лактатната совалка“

Това е физиологичният термин, изведен от проф. Бруукс, за откритието, че мускулните клетки произвеждат постоянно лактат, за да захранват други мускулни клетки, както и клетките в много други тъкани и органи.

Тялото ни съхранява енергия под две форми: като гликоген, произвеждат от въглехидратите от храната и съхраняван в мускулите, както и като мастни киселини, под формата на триглицеридни комплекси, съхранявани в адипозната (мастна тъкан). При необходимост от енергия, организмът разгражда гликогена до лактат и глюкоза и мастната тъкан до мастни киселини, като всички те се доставят до всяка точка на тялото с кръвта. Бруукс доказва, че лактатът е най-предпочитаният и използван енергиен източник измежду всички тях.

Чрез изотопно проследяване и магнитно резонансна спектроскопия (MRS), първо при животни, а после и при атлети, Бруукс доказва, че лактатът се произвежда постоянно от глюкозата и гликогена, а не само при кислороден недостиг в мускулите. Този процес, когато белите, бързо съкращаващи се мускулни влакна превръщат гликогена и глюкозата в лактат и го секретират за захранването на клетките-“потребители“ - червените, „бавни“ мускулни влакна, където лактата се изгаря в митохондриалната мрежа за производството на енергийните молекули аденозин трифосфат (АТР), се нарича „лактатна совалка“. Тя захранва не само мускулите, но и задоволява повишените енергийни нужди на сърцето и мозъка.

Когато лактатът е в големи количества по време на интензивни натоварвания, той се изгаря преференциално от митохондриите, които дори спират използването на глюкоза и мастни киселини. Проследяващите технологии, изпозвани от проф. Бруукс показали, че сърдечният мускул и мозъка не само предпочитат лактата пред глюкозата като гориво, но дори и повишават капацитета си, когато работят на лактат. Лактатът служил и като сигнал за спирането на разграждането на мазнини за енергийни нужди.

Опитите на Бруукс показват, че лактатът се използва като прекурсор за производството на повече глюкоза в черния дроб, което помага за поддържането на кръвната захар. Освен това лактатът показал свойства като сигнална молекула, която засяга проявлението на гените, отговорни за справянето със стреса. Така например, лактатът засилвал секрецията на Произвеждания от мозъка невротрофен фактор (Brain-Derived Neurotrophic Factor; BDNF), което пък засилва производството на неврони в мозъка и незабавно подобрява командните функции на мозъка.

Фактът, че лактатът е предпочитаното, мултифункционално гориво навсякъде в организма обаче го превръща в проблем в случай на раково заболяване. Сега учените работят над начините за блокиране на „лактатната совалка“ в раковите клетки, така че да спрат захранването им с енергия. Това би спряло карциногенните процеси, разрастването на туморите, а впоследствие би довело и до тяхното унищожаване.

За автора

Николай

Николай е политолог по образование с повече от 10-годишен опит в интернет-журналистиката и блогър. Дългогодишните му занимания с лека атлетика, волейбол и баскетбол и "неволите" на ектоморф го насочват към трупане на професионални знания в областта на физиологията, биохимията, микро- и макронутриентите, спортните травми и бодибилдинга. В Muskuli.com го доведе влечението към фитнес- и спортното хранене, здравословния начин на живот и физическата трансформация чрез промени в хранителния режим и правилната употреба на калистеника, кросфит и упражнения с тежести. Интереси извън професионалните - пътувания, фотография, книги, кино и спорт.

comments powered by Disqus

Споделете тази статия

Подобни статии

Предложения от нашия магазин