Хормоните, които влияят най-много върху теглото ни
Може би всеки
ден чувате колко е важно да се храните
балансирано и да не кръшкате от
тренировките си ако искате да имате
хубаво, стегнато тяло. В тази формула
на фитнес успеха обаче липсва един
много определящ фактор – хормоните в нашия организъм. Те са незаменимите оръжия,
благодарение на които тялото
контролира физиологичните процеси, свързани с натрупването или съответно -със смъкването на излишни
килограми.
В следващите редове ще ви разкажем накратко за осемте най-важни хормона,
които управляват горенето
на подкожните мазнини и освен това ще
ви дадем няколко полезни съвета относно
това как може да подобрите работата на тези хормони, за да сте в състояние да
поддържате своята фигура по-възможно
най-безопасния и естествен за самите
вас начин
Лептин
Лептинът е хормон, принадлежащ към групата на адипокините, който се синтезира единствено и само от мастните клетки в човешкото тяло. Лептинът си взаимодейства с мозъка, за да накара тялото да се храни по-малко и да гори повече калории. С колкото по-големи количества телесни мазнини разполагате, колкото повече лептин ще произвеждат вашите клетки. Въпреки това, прекалено многото телесни мазнини водят до състояние, известно като "лептинова резистентност", при която в тялото започват да се отделят неизползваемо високи нива на лептин. Когато това се случи, мозъкът става напълно „глух“ за сигналите на лептина и така той не може да нареди да тялото да спре да се храни, тъй като не усеща чувството за ситост. За да максимизирате своята лептинова чувствителност обаче е достатъчно да развиете два сравнително прости и практични ежедневни навика. Първо - спете достатъчно всяка вечер и второ - „бронирайте“ хранителния си режим с богати на антиоксиданти горски плодове и зелени и червени зеленчуци. Загубата на излишни килограми също подобрява лептиновата чувствителност, което означава, че с колкото повече наднормено тегло се сбогувате, толкова по-ефективно ще става действието на лептина във вашия организъм.
Адипонектинът е още един хормон от редиците на адипокините, но за разлика от лептина, колкото по-изчистено от мазнини и стегнато е вашето тяло, толкова повече адипонектин ще отделят мастните ви клетки. Основната функция на адипонектина е да увеличава способността на мускулите да използват въглехидратите като източници на енергия. Този хормон оказва значително влияние и върху забързването на метаболизма и скоростта, с която тялото разгражда мазнините. Не на последно място адипонектина е отговорен и за подтискането на неконтролируемия глад за сладки храни. Един от най-добрите начини за повишаване на нивата на адипонектин е чрез отделянето на повече време за движение през целия ден, а не само по време на тренировки. Друга ефикасна стратегия е частичното заменяне на въглехидратите във вашия хранителен режим с полезните мононенаситени мазнини като авокадото или маслините.
Грелинът е хормон, който се произвежда в стомаха и подобно на повечето хормони, влияещи върху телесното тегло, той работи съвместно с мозъка, към когото изпраща съответно сигнали за глад или за ситост. Когато в опита си да загубите някой друг килограм, вие намалите броя на калориите, които приемате, това причинява рязко повишаване в количеството на отделения грелин. Изследвания сочат, че дори след 12 месеца на редуциран калориен прием, нивата на грелин във вашата система могат да продължават да бъдат доста завишени. С други думи – вашето тяло никога няма да може да се адаптира напълно към намалените количества храна и затова постоянно ще изпраща на мозъка сигнала - „Гладен съм“. Именно поради тази причина, в повечето случаи поддържането на вече свалените килограми е една много по-трудна задача, отколкото самата първоначална загуба на тегло. Добрата новина е, че интензивните тренировки намаляват значително нивата на грелина, което пък от своя страна си е супер ключов фактор при топенето на упорити подкожни мазнини и запазването на теглото в здравословни граници.
Известен още като хормона „бий се или бягай“ ( fight or flight), адреналинът ускорява изгарянето на мазнините и тяхното преобразуване в енергия за тялото. Този хормон се явява още и като един от най-ефикасните супресори на апетита. Редовните упражнения са чудесно средство за постигане на засилено синтезиране на адреналин от тялото, като най-добри резултати в това отношение се постигат чрез така наречените „интервални“ тренировки.
Инсулинът е незаменим участник в някои от най-важните процеси в човешкото тяло изобщо. Освен че той е задължителен елемент при възстановяването на тялото след физически натоварвания и строежа на мускулите, инсулинът е главният двигател и за поддържането на оптималните нива на кръвна захар в организма. Когато обаче приемът ни на въглехидрати е висок, инсулинът образно казано „полудява“ и започва да прави сумати поразии из цялото тяло, като например това да потиска разграждането на мазнините и да стимулира складирането на подкожна мазнина. Инсулинът и въглехидратите са много тясно свързани и уравнението между тях е фасулски лесно – колкото повече въглехидрати консумирате, толкова повече инсулин ще произвежда тялото ви. Ако искате да контролирате нежеланите набези на инсулина ще ви се наложи да си набавяте основна част от вашите въглехидрати за деня най-вече чрез похапването на зеленчуци и плодове. Също така е препоръчително и да намалите всекидневните си порции зърнени и нишестени продукти или да ги оставите като вариант за след тренировъчно ядене.
Глюкагонът представлява хормон, който действа по точно обратния начин на инсулина. Докато инсулина складира въглехидрати и изгражда подкожна мазнина, глюкагонът е ангажиран с разбиването и разграждането на тези натрупани въглехидрати и мазнини, за да могат те да бъдат използвани като източници на енергийно гориво за тялото. Най-доказаният начин за стимулиране на производството на глюкагон е посредством редовната консумация на богати на протеини и бедни на въглехидрати храни.
Считан от мнозина за истинския „извор на младостта“, растежният хормон участва активно и в онези процеси в нашето тяло, свързани със загубата на мазнини. Той работи заедно с мастните клетки като ги подтиква да разбиват по-бързо мазнините и да ги използват за източници на енергия. Производството на растежен хормон може да бъде стимулирано както чрез интервални и кръгови тренировки, така и чрез редовния пълноценен сън. Тоест, за да оптимизирате фет бърнинг ефекта на този хормон - тренирайте здраво и спете добре.
Холецистокининът е хормон, който се отделя от клетките, намиращи се в червата, всеки път, когато ядете протеини или мазнини. Веднъж синтезиран обаче, холецистокининът не се задържа за дълго в червата. Вместо това той се свързва с нервната система, за й „внуши“ чувството за ситост и едновременно с това да забави скоростта, с която работи храносмилателната система. Крайният резултат от този процес е, че човек се усеща сит за значително по-дълги периоди от време. Както вече споменахме,холецистокининът се влия изключително благоприятно от консумацията на протеини и полезни мазнини, така че, за да усилите неговото въздействие, опитайте се да включите по малко от въпросните хранителни компоненти във всяко едно от храненията си за деня.
Битовите химикали от нашето ежедневие, които активизират гените на затлъстяването и ни карат да пълнеем
Ингвинална херния и тренировки
Пателарният тендинит – травмата на претовареното колянно сухожилие