Естрогенът и метаболизма на мазнините

Естрогенът и метаболизма на мазнините

Естрогенът, също както и инсулина, стимулира отлагането на мазнините под формата на мастна тъкан. Именно на неговото действие се дължи по-големия процент телесни мазнини при жените, както и склонността им да трупат мазнини в областта на ханша, дупето и бедрата, формирайки традиционната женствена фигура, тип „круша”.

Преди да продължим, трябва да уточним, че естрогенът не е „лош герой” по подразбиране. Когато е в нормални стойности той носи големи ползи, както за жените, така и за мъжете – пази сърцето здраво, защото понижава „лошия холестерол”, поддържа костите здрави, стимулира производството на колаген и така осигурява здравината, еластичността и добрата форма на кожата, ставите и сухожилията, и дори стимулира липолизата по няколко пътя. Изследване на Университета „МакМастър” в Канада от 1990 г. показа, че той носи още една голяма полза за жените – кара ги да изгарят преимуществено и повече мазнини за енергия, и да съхранят 25% повече от гликогеновите си запаси в мускулите, отколкото мъжете, при еднаква интензивност и продължителност на упражненията.(1)

Лошите неща започват да се случват, когато естрогенът е в прекомерни количества или свръхактивен (експресивен). Тогава той влиза в „порочен”, затворен кръг с най-лошата мастна тъкан – висцералните мазнини в коремната кухина, печално известни още като „упорити мазнини”. Естрогенът увеличава размерите на мастната тъкан, а уголемената мастна тъкан увеличава продукцията на естроген (мастните клетки съхраняват естрогена и произвеждат такъв), затваряйки кръга. (2)

Наднорменото тегло и затлъстяванетосъщо водят до свръхестрогенна активност, тъй като повишават превръщането на тестостерона в естроген под действието на ензима ароматаза, освобождаван от мастните клетки.Свръхестрогенната активностводи до увеличаване на естрогеновите рецептори на мастните клетки, превръщайки мастната тъкан в наситена с естроген тъкан, която е с повишена резистентност на липолиза и термогенеза, т. е. топи се по-трудно.

Изследване на учени от Университета на Източна Каролина от 2013 г. показва, че прекомерните количества естроген взаимодействат по различен начин с мастната тъкан в различните части на тялото. Проучването при жени с наднормено тегло или затлъстяване, на възраст от 18 до 44 години показало, че повечето естроген в областта на корема пречи на разграждането на висцералните мазнини, дори при употребата на стимулиращия липолизата медикамент „Изопротеренол”, но няма същия ефект върху мазнините в областта на дупето и бедрата. Нещо повече, дори при приема на второ лекарство с фет-бърнинг ефект, не се наблюдавало засилено разграждане на мазнините в областта на корема. Инжектирането на двете лекарства в комбинация с тренировки, или само провеждането на тренировки, без прием на медикаменти, засилило разграждането на мазнините от корема, но имало по-малък ефект при мастните отлагания около седалището и бедрата.(3)

При жените след менопаузата пък се наблюдава обратния феномен – заради резкия спад на нивата на естрогена, и повишаването на андрогените (мъжките полови хормони), те започват да трупат висцерални мазнини като компенсаторен механизъм. Те са изключително упорити за изчистване, тъй като организмът прави всичко възможно да запази последните източници за складиране и производство на естроген.

Свръхконцентрацията и свръхпроявлението на естрогена имат и друго лошо последствие – засилва се превръщането на естрогена в токсични деривати – 16 хидрокси естрони, известни още като „лоши естрогени”. Те са отговорни за повишения риск и ускорения растеж и развитие на рака на гърдата (в 80% от случаите), рака на яйчниците и рака на простатата. В оптималния случай, естрогенът може да се преобразува преимуществено в най-полезните си деривати – 2 хидрокси естрони или „добрите естрогени”, които са антиоксиданти и имат противораково действие, като провокират апоптоза („клетъчно самоубийство”) в туморните клетки.

Лошата новина е, че светът, който ни заобикаля е „свръхестрогенен” и човек е изложен на действието на естрогеноподобни или засилващи активността на естрогена съединения – повечето ендокринни дисруптори, като полихлорираните бифенили (PCBs), бисфенол А (BPA), фталатите и парабените. Те се срещат в широка гама ежедневни продукти – като се започне от смазочните масла, пластмасовите опаковки, консервните кутии, пластмасовите елементи на телевизори, компютри и техника, шампоани, дентални продукти, козметика, продукти за слънцезащита и много други. Преминавайки през кожата, тези съединения се натрупват се в организма, а оттам и в майчиното мляко.

Попаднали в околната среда, те замърсяват почвата и водата, и така ги приемаме повторно чрез храната, която ядем – месо, мляко, риба, плодове и зеленчуци. Това води до феминизиране (развиване вторични женски полови белези) и стерилитет при мъжете, ПМС и ендометриоза при жените, както и случаи на агресивни рак на гърдата, яйчниците или простатата.

По тази причина обработените храни, химикалите за домакинството, обработените с пестициди и хербициди растителни храни, натъпканите с хормони животински продукти, опакованите в пластмаса пакетирани храни, консервите и бутилираната вода стимулират отлагането на мазнини и затлъстяването.

Добрата новина е, че има естествени съединения в растителната и животинска храна като флавоноидите и индолите, които модулират производството и активността на естрогена в организма и така намаляват отлагането на мазнини. (4) Лукът, чесънът и кръстоцветните зеленчуци като броколите, карфиола и зелето са с високо съдържание на естроген-инхибиращи съставки. Такива са и червеното вино, зеления чай, черния шоколад, пчелните продукти, цитрусовите плодове и Омега-3 мастните киселини, съдържащи се в големи количества в лененото семе и мазните риби.

Флавоните и индолите блокират превръщането на естрогена в силно канцерогенните 16 хидрокси естрони, и повишават преобразуването му в антиоксидантните и противоракови 2 хидрокси естрони. Комбинираното им използване засилва синергично действието им, като намалява естрогенната активност по още 2 начина – понижаване на активността на естрогеновите рецептори и блокиране на действието на цитохром p450 ароматазата, която превръща тестостерона в естроген.

РЕШЕНИЕТО:

  • · Яжте повече броколи, карфиол, зеле и брюкселско зеле, варени или на пара. Варенето омекотява фибрите им и улеснява освобождаването на антиестрогенните съставки. Броколите са най-богати на активни индоли, които се съхраняват най-добре в сурово състояние.
  • · Увеличете приема на Омега-3 мастни киселини от ленено семе, конопено семе или диво уловени, а не развъждани в рибарник мазни риби като сьомга, пъстърва, скумрия, камбала или черна треска.
  • · Намалете приема на Омега-6 мастни киселини от соя, масло от рапица или шафранка. За целта не консумирайте маргарини, дори и на опаковката да пише, че са без холестерол.
  • · Всички мононенаситени мазнини (Омега-9), които се срещат в маслините, зехтина и ядките, са неутрални по отношение на естрогеновата активност, и в този смисъл безопасни за консумация.
  • · Яжте органична храна. Яжте по-малко месо и млечни продукти, освен ако не са от животни отглеждани без хормони и химикали.
  • · Плодовете с кора, като бананите, портокалите и кивито, са по-безопасни от плодовете без кора (горските плодове, черешите и гроздето), тъй като излагането на пестициди намалява с обелването им.
  • · Тренирайте, правете силови или кардио тренировки – първите увеличават мускулната маса и ускоряват метаболизма, и изгарянето на калории в покой, а вторите засилват директно изгарянето на мазнини за енергия.
  • · Минимизирайте приема на алкохол. Алкохолът увеличава активността на естрогена и превръщането му в токсични деривати.
  • · Приемайте суплементи с естрогенови инхибитори (ароматаза инхибиращите флавони и естроген модулиращите индоли). Най-мощните естроген инхибиращи естествени съединения са:

- 5,7 дихидроксифлавон (кризин), извличан от тютюн и пасифлора

- Апигенин, извличан от пасифлора и лайка

- Галангин – съставка на пчелния прополис

- Дииндоли метан, дииндолиметан (DIM), извличан от броколито.

ПРЕПРАТКИ:

1. Tarnopolsky, L.J., MacDougall, J.D., Atkinson, S.A., Tarnopolsky, M.A., & Sutton, J.R. 1990. Gender differences in substrate for endurance exercise. Journal of Applied Physiology, 68(1), 302-308.

2. MikeMahler.com, Excess Estrogen and Weight Gain (belly fat)

3. American Physiological Society (APS), Estrogen's effects on fat depends on where it's located

4. DiseaseProof.com, Flavonoids and Bioflavonoids

За автора

Николай

Николай е политолог по образование с повече от 10-годишен опит в интернет-журналистиката и блогър. Дългогодишните му занимания с лека атлетика, волейбол и баскетбол и "неволите" на ектоморф го насочват към трупане на професионални знания в областта на физиологията, биохимията, микро- и макронутриентите, спортните травми и бодибилдинга. В Muskuli.com го доведе влечението към фитнес- и спортното хранене, здравословния начин на живот и физическата трансформация чрез промени в хранителния режим и правилната употреба на калистеника, кросфит и упражнения с тежести. Интереси извън професионалните - пътувания, фотография, книги, кино и спорт.

comments powered by Disqus

Споделете тази статия

Подобни статии

Предложения от нашия магазин