Щитовидният корен на проблема

Щитовидният корен на проблема

Уморени сте още от сутринта, косата ви започва да пада лесно и почвате необяснимо да качвате или сваляте килограми, без да сте увеличавали или намалявали количеството на приеманата храна? Ако тези симптоми ви звучат познато, може би е добре да идете на преглед при ендокринолог – коренът на проблема може да е малката по размери, но от ключово значение на здравето щитовидна жлеза, която се намира в долната част на шията, точно под адамовата ябълка (при мъжете).

Тя наподобява по вид и размери пеперуда и тежи само 35 гр., но произвежданите от нея хормони – трийодотиронин (Т3) и тироксин (Т4) регулират не само цялостната обмяна на веществата в организма, но са от ключово значение за здравето и нормалното функциониране на редица системи в организма, включително стените на артериите, лигавицата на червата и устната кухина, лактацията при бременните жени и др.

Появата на горните симптоми е свързано или с недостатъчното производство на щитовидните хормони (хипотиреоидизъм) или отделянето им в прекалено големи количества (хипертиреоидизъм). И при двете разстройства се получава уголемяване на щитовидната жлеза, което в по-тежките случаи е видимо и с просто око, а иначе лесно се установява чрез палпиране на шията. И двете диагнози могат да имат сериозни последици за здравето и е добре да не се допускат чрез добра хранителна култура, а когато станат факт, да се вземат необходимите мерки за отстраняването на получилия се хормонален дисбаланс, които ще разгледаме по-долу.

Жените по-често от мъжете страдат от хипотиреоидизъм и страдат от свързаните с него проблеми с теглото. Основните причини за него са честите диети, при които циклите на гладуване се редуват с преяждане, при което се получава т. нар. йо-йо ефект на бързото качване на дори по-голямо тегло от това, което сте свалили с глад и лишения. Това е причина за нарушения и забавяне на метаболизма и затруднява функционирането на щитовидната жлеза особено по време на прехода и в началото на менопаузата.

Другите рискови периоди, когато може да се получи дисбаланс на щитовидните хормони при жената са след пубертета и по време на бременността или при силен и хроничен стрес. Естрогенът и прогестеронът, както и месечните хормонални колебания също засягат нивата на Т3 и Т4, като по-тежката, по-честата и болезнена менструация често е резултат от хипотиреоидизъм, а по-късите, по-леки и нередовни цикли могат да са сигнал за хипертиреоидизъм. В някои случаи безплодието също може да е свързано с дисфункцията на щитовидната жлеза.

Умората още след ставането, дори когато спите по 8-10 часа и склонността към дрямки през деня са едни от признаците за хипо- или хипертиреоидизъм. Депресията, мъчителното безпокойство и пристъпите на паника, които нямат привидно обяснение също са симптоми за недостиг или излишък на щитовидните хормони. Най-явният белег за двете състояния е рязкото качване на тегло (хипотиреоидизъм) или силното слабеене, дори когато ядете повече (хипертиреоидизъм).

Болката в мускулите и ставите, с тенденция за появата на синдрома на карпалния тунел на дланите и тарсален синдром на краката, повишеното усещане за студ, подпухването на лицето, отоци на коленете, малките стави на ръцете и стъпалата, както и обща мускулна слабост, особено осезаема в краката, са сред останалите признаци на хипотиреоидизма. При това състояние косата често изсъхва, цъфти, чупи се и пада лесно, а кожата става по-бледа, груба, дебела и суха.

Нежната, влажна и гореща кожа също не е повод за радост, защото е един от симптомите на хипертиреоидизма. Другите са обилно потене, емоционална лабилност, раздразнителност, изблици на безпричинен плач, несъзнателни движения и чести лицеви тикове, бърз говор, хиперкинезия, усилени сухожилни рефлекси, силно треперене на ръцете и езика, невъзможност да се концентрирате и др. Състоянието среща 6 пъти по-често при жените, отколкото при мъжете.

Най-рисковата възраст за свръхпроизводството на щитовидни хормони е след 15-тата година, както и през 30-те и 40-те години. Една от причините за хипертиреоидизъм може да е разстройство на имунната система, при което тя произвежда антитела, които атакуват собствените тъкани и органи (автоимунен синдром), което от своя страна води до прекомерната секреция на Т3 и Т4. Една от главните причини за появата на хипотиреоидизъм пък е недостатъчното приемане на йод с храната, като е интересно да се знае, че 60% от йода обикновено се набавя от растителната храна, 30% от животинската и 10% от водата.

Препоръчителният дневен прием на йод, определен от Американския медицински институт е 110-130 µg за бебета до 12 месеца, 90 µg за деца до 8 години, 130 µg за децата до 13 години, 150 µg за възрастни, 220 µg за бременни и 290-300 µg за кърмачки, както и в периодите на усилен растеж по време на пубертета. Добре е да се знае, че 70 микрограма йод дневно са необходими само за поддържането на секрецията на Т3 и Т4 в нормални нива, а останалите отиват за поддържането на здравето и функциите на различните системи в организма.

Най-богатият естествен източник на йод са кафявите морски водорасли (Келп), които са перфектната хранителна добавка при хипотиреоидизъм, някои видове морска храна и растенията, отглеждани на богати на йод почви. Рибата треска е най-богатият източник на йод сред животинските видове, като всеки 85 гр. от нея съдържат 99µg йод или 66% от препоръчителния дневен прием (на базата на дневен рацион от 2000 калории, б. ред.). 1 чаша мляко (230 мл.) съдържа 56µg йод (37% от ПДП), 85 гр. скариди ще ви доставят 35µg (23% от ПДП), като същото количество – 35µg, се съдържа и в само 2 рибени пръстчета. 85 гр. печени пуешки гърди съдържат 34µg (23% от ПДП) йод, а други добри източници са белият боб (1/2 купичка готвен, 32µg йод), консервите риба тон в масло (170 гр., 34µg) и яйцата – 1 голямо сварено яйце съдържа 12µg йод (8% от ПДП).

При по сериозни случаи на хипотиреоидизъм се провежда заместващо хормонално лечение с тироксиновия препарат Левотироксин (L-Thyroxin, Euthyrox, L-Thyrox), който в повечето случаи трябва да се приема доживот. Дозата е индивидуална и се приема еднократно сутрин. Започва се с по-ниска доза и постепенно се повишава.

Храни, богати на селен влошават състоянието при хипотиреоидизма, но пък помагат при хипертиреоидизъм. Най-богатият известен източник на селен са бразилските орехи – само една ядка от тях съдържа 96μg селен (137% от ПДП). След тях се нареждат стридите – във всяка от тях има по 38,5μg селен (55% ПДП), мидите (100 гр., 90μg или 128% от ПДП), черния дроб, като най-богат на селен е агнешкият черен дроб – 116μg или 166% от ПДП в порция от 100 гр., консервираните риба-тон или аншоа, рибата-меч и маринованата херинга, които осигуряват 52μg селен (74% от ПДП) във всеки 100 гр. и слънчогледовите семки – 79μg (113% от ПДП) селен в 100 гр. семки.

Трябва да се знае, че свръхконсумацията на йод е токсична и може да е също толкова вредна, колкото и недостига му. При прием на 1000 микрограма йод дневно може да се появи болезнено дразнене и парене в устната кухина и гърлото, гадене и повръщане, остри стомашни болки и дори кома. Също като дефицита, приемането на твърде много йод нарушава нормалното производство на щитовидните хормони и предизвиква гуша.

Медикаментозната терапия при хипертиреоидизъм включва употребата на тиреостатици, които са 3 основни групи: производни на метил-меркапто-имидазола (Thiamazol, Carbimazol), които блокират превръщането на йод-тирозините в йод-тиронини; производни на тиоурацила (Propylthiouracil), които имат сходно действие и калиев перхлорат, който блокира каптирането на йода в щитовидната жлеза. Обикновено до лечение с калиев перхлорат се прибягва само при резистентност на пациента спрямо терапията с първите две групи медикаменти.

При рецидив на заболяването, нодуларна хиперплазия на щитовидната жлеза или формирането на т. нар. Голяма струма заради разрастването на жлезата, водеща до притискане на трахеята може да се наложи оперативно лечение за частичното или цялостно отстраняване на щитовидната жлеза, а ако операцията е невъзможна или нежелана от пациента се прибягва до радиойодна терапия, посредством приемането на дози радиоактивен йод.

За автора

Николай

Николай е политолог по образование с повече от 10-годишен опит в интернет-журналистиката и блогър. Дългогодишните му занимания с лека атлетика, волейбол и баскетбол и "неволите" на ектоморф го насочват към трупане на професионални знания в областта на физиологията, биохимията, микро- и макронутриентите, спортните травми и бодибилдинга. В Muskuli.com го доведе влечението към фитнес- и спортното хранене, здравословния начин на живот и физическата трансформация чрез промени в хранителния режим и правилната употреба на калистеника, кросфит и упражнения с тежести. Интереси извън професионалните - пътувания, фотография, книги, кино и спорт.

comments powered by Disqus

Споделете тази статия

Подобни статии

Предложения от нашия магазин