Когато стъпалото се скъса или по-подробно за проблемите с глезенните свръзки
Разтеженията или скъсванията страничните глезенни свръзки (вътрешни или външни) са едни от най-честите травми в света на спорта – около 15% от всички контузии на спортистите. Рискът да ви споходи подобен проблем всеки ден е шокиращо голям (ок. 1 на 10 000), дори и да не се занимавате с никакъв спорт – достатъчно е само да стъпите здраво накриво, например.
Разбира се, при атлетите, и в частност при бодибилдърите, различните видове натоварвания в зависимост от ъгъла, в който се намира стъпалото спрямо костите на подбедрицата, и силите които се прилагат върху тялото в този момент, водят и до множество усложнения. Статистиката показва, че разтеженията и скъсванията на страничните глезенни връзки са най-чести при хората до 35 години. Рискът е по-голям за дамите, но при тях травмите са по-леки и с по-малко усложнения, отколкото при мъжете, защото натоварванията и приложената сила обикновено са доста по-малки.
Днес ще се спрем по-подробно на травмите, засягащи свръзки, разположени от външната част на стъпалото. Тези свръзки са три – предна талофибуларна свръзка, задна талофибуларна свръзка и калканеофибуларна свръзка. Първите две свързват малкия пищял (фибулата) на подбедрицата със скочната кост (талуса) на стъпалото, което заедно с двата пищяла формира глезенната става. Калканеофибуларното сухожилие пък захваща малкия пищял за костта на петата (калканеус).
Когато стъпалото ви е в неутрална позиция – стъпили сте на земята, предната талофибуларна свръзка е в отпуснато състояние. Тя се стяга при изправянето на стъпалото под ъгъл над 90 градуса спрямо хоризонталата, т. е. когато се изправяте на пръсти (плантарна флексия, б. ред.).
Калканеофибуларната свръзка пък е стегната именно докато стъпалото е в неутрална позиция. При тези две свръзки рискът от травми е най-голям. Задната талофибуларна свръзка е по-здрава и рядко се стига до контузии, но рискове съществуват и за нея.
Контузиите на глезенните връзки – разтежение или скъсване, са най-чести при контактните спортове като баскетбол, волейбол, класически или американски футбол, както и при крос през пресечени терени или дори на обикновената алея за бягане. Те се предизвикват от рязко преместване на оказваното натоварване от едната върху другата страна на глезена, което изкривява стъпалото извън обичайната му амплитуда на движение и води до екстремно преразтягане на сухожилията, свързващи го с костите на подбедрицата.
Висок риск от такива травми представляват рязката смяна на посоката на движение при бягане или при неочакван контакт със съперник, водещ до рязко залитане встрани и падане. Травма може да се получи и при изпълняването на движения от аеробиката върху неравна повърхност. В бодибилдинга подобна контузия могат да предизвикат залитания при напади, качвания на блокче и др.
Симптомите са рязка остра болка и осезаемо изпукване и усещане за скъсване в областта на глезена, силна болка в самия глезен, чийто център е мястото на скъсване, както и пълна загуба на подвижност в глезена, който скоростно се подува и посинява.
Разтяганията и скъсванията на глезенните свръзки почти винаги са свързани със счупвания на глезена и се разделят на 3 степени, съобразно тяхната тежест. 1-та, лека степен, се отнася за разтежение на свръзката, отокът е по-малък, загубата на подвижността в глезена е минимална, стъпалото остава стабилно, а усещането за болка е само при допир до контузеното място. 2-та, средна степен, означава частично разкъсване на едната или двете латерални свръзки и води до по-голямо подуване и болезненост на глезена, ограничена амплитуда в движенията на глезена и лека до умерена нестабилност на стъпалото. Най-тежката 3-та степен бележи пълното скъсване на една или две връзки, което води до голям оток, кръвоизлив, „откъсване” или „висене” на стъпалото, при което то не може да се движи волево и на него не може да се стъпи.
Лечението на травма 1-ва степен включва налагане с лед, компреси, вдигане на глезена нависоко за облекчаване на отока и носенето на специални, поддържащи стабилността на глезена ортопедични обувки. С тях можете да се върнете в залата в рамките на седмица, въпреки че се препоръчва въздържане от натоварвания в рамките на няколко седмици.
При травма 2-ра степен подходът е същият, като в допълнение са необходими и поне 1-2 седмици рехабилитация.
При травма 3-та степен е необходима операция, след която се налага използването на патерици поне 1-2 седмици, преди да се постъпи към рехабилитация.
Ако при контузията не можете да издържите теглото на тялото си при опит за стъпване, задължително се прави и рентгенова снимка за евентуални фрактури на глезена, които може да съпровождат скъсването.
При съпътстващо счупване на глезена се слага гипс за 4-8 седмици за зарастване на костта, след което в продължение на няколко месеца се възстановяват постепенно движенията и функциите на глезенната става. В 80% от случаите възстановяването е пълно, без допълнителни усложнения.
Лошата новина е, че разтяганията и скъсването на глезенните връзки променят усещането за положението на стъпалото в пространството, което е причина за хронична нестабилност при извършване на движения и предпоставка за повторна травма в тази област.
Това е още една причина да не форсирате прекомерно процеса на възстановяване, тъй като това може да доведе до още по-тежки травми, които да ви извадят от фитнес-залата завинаги и да се пречка дори да нормалното ви ходене или стоене прав. След като болезнените симптоми изчезнат, първо възстановете нормалната си походка, след това правете няколко седмици двигателни упражнения за укрепване на глезените, снабдете се с поддържащи глезена високи спортни обувки или ортези, и едва след това кажете „здрасти” на тежестите.
За автора
Ролята на азотния окис в бодибилдинга
Фитнес храненето може да доведе до химически дисбаланс в мозъка
Ефектите на инсулина