Призракът на скъсания трицепс
Коварна травма, която е трудна за диагностициране. Когато се открие късно може да застраши сериозно възможностите за трениране с тежести за в бъдеще. Скъсванията на сухожилията на трицепса принципно са сред най-редките сред травмите на сухожилията и обикновено засягат мъжете на възраст между 29 и 50 години, но при бодибилдърите, където натоварванията понякога клонят към нечовешките, а се използват и стероиди, тези тежки контузии могат да зачестят. В групата на пострадалите се числят и Рони Коулман, Бранч Уорън и много други професионалисти.
Най-често става при сухожилието, залавящо се за върха на лакътя, като скъсването е близо до прехода към костта и често е съпровождано от авулсия, т. е. отчупване на парче от костта, заедно с разкъсаната част. В такъв случай латералната радиография често открива костни частици на олекранона – задният израстък на горния край на лакътната кост.
Рискови фактори за подобно скъсване са прекомерното ексцентрично натоварване, от падане върху дланта при протегната ръка; сгъване на лакътя в момент, когато трицепсът се съкращава, опитвайки се да го разгъне; възпаление при хроничен бурсит на олекранона, съпровождащите го локални стероидни инжекции, употребата на износващи сухожилието медикаменти като кортикостероиди, анаболни стероиди и антибиотици като ципрофлоксацина.
Рискът се увеличава допълнително при здравословни проблеми като хиперпаратироидизъм (нарушена обмяна на калциевия йон, в резултат на повишена секреция на паратироидния хормон или бъбречна недостатъчност, б. ред.), ревматоидни артрити или диабет.
Упражненията, които могат да го предизвикат са всички разгъвания на лактите (на горен скрипец и особено при Френска преса), когато не сте добре загрели или използвате твърде голяма тежест.
Основният симптом е подутината на мястото на залавяне на сухожилието към лакътя, която е болезнена при допир или при разгъване на лакътя с тежест. За най-точна диагноза е добре да се изчака подуването и болката да изчезнат, но не бива да се чака повече от 1-2 седмици от момента на получаване на травмата.
Самото скъсване може да е частично – без отделянето му от лакътя, и пълно. Първото се открива много трудно, защото често се бърка с тендинит и установяването му може да закъснее с месеци. Най-добрият начин за откриването му е ядрено-магнитен резонанс или ултразвук.
Частичното скъсване се лекува неоперативно, с терапия назначена от специалист. Невъзможността за разгъването на лакътя при натоварване с тежест е знак за пълно разкъсване на сухожилието на трицепса. Тогава се налага и операция, която може да бъде направена и при по-сериозните частични разкъсвания, когато се губи сила. Стандартният метод е зашиването на сухожилието през отвор, пробит в олекранона. Препоръчителното време за извършването на операцията е до 3 седмици след получаването на травмата.
След операцията следва кратък период на обездвижване на лакътя, леко раздвижване и рехабилитация и програма за лека активна флексия и пълно пасивно разгъване на ръката.
Ако травмата остане незабелязана или нелекувана, силата при разгъване на лакътя спада до минимум и набирането на лост и вдигането на упражненията с тежести въобще стават практически невъзможни. При навременна диагноза и лечение се възстановява амплитудата на сгъване и разгъване от 10 до 136 градуса и възстановяване на изокинетичната сила до 82%. Това прави възможно връщането към пълноценни тренировки, разбира се с малко по-малки тежести, а добро възстановяване на механиката на ръката може да се постигне дори при повторно скъсване на сухожилието.
За автора
50 „златни правила” за изгаряне на телесните мазнини (Част втора)
За спорта, мускулите и травмите
Нов анаболен трик за растеж – започнете деня с чаша какао