Призракът на скъсания бицепс

Призракът на скъсания бицепс

Масивните бицепси често се демонстрират като доказателство за отлична физическа форма, но стремежът за развитието им до краен предел, често ражда изключително неприятни за окото резултати, които задължително изискват хирургична намеса. Как възникват най-честите травми на бицепсите и как можем да се предпазим от тях – на тези въпроси ще опитаме да дадем отговор по-долу.

Повечето от контузиите, и особено тежките скъсвания се пораждат на първо място от неразбирането и несъобразяването с анатомичните особености на двете глави на бицепса. И двете тръгват от рамото и залавящите се за него сухожилия се наричат проксимални, но приликите в това отношение свършват дотук. Дългата или странична глава на бицепса има водеща роля, тъй като го залавя за горната част на раменното гнездо. Нейното сухожилие пресича раменната става, поради което положението й оказва влияние върху възможностите за контракция на самия бицепс. От друга страна, дългата глава на бицепса изпълнява опорна роля за стабилността на раменната става, подобно на мускулите от ротаторната група.

Сухожилието на късата (медиална) глава тръгва от малка издатина в предната част на рамото над ключицата, а в долната си част двете глави се обединяват в общо сухожилие, носещо името дистално, което означава отдалечено или крайно. То се залавя за подвижната радиална кост на подмишницата. Контракцията (свиването) на двете успоредни на мишничната кост глави се осигурява именно от дисталното сухожилие в посока на началните, проксимални сухожилия в областта на рамото.

Това сложно устройство на бицепса определя и многообразието на травмите, които могат да засегнат тази мускулна група и сравнителната им честота. Контузии могат да възникнат при навлизане на дългата глава в раменната става, в мястото между сухожилието и мускула, в залавното място на сухожилието, т. е . между него и костта и т. н. 90% от всички случаи на скъсване на бицепса са свързани с разкъсване на проксималното сухожилие и повечето от тях засягат това на дългата глава на бицепса. Обикновено разкъсването става на мястото, където сухожилието се залавя за костта.

Статистиката сочи, че травмите на бицепса обикновено спохождат по-силната от двете ръце и най-честата причина за тях са продължителни и нелекувани тендинити (възпаления на сухожилието), дегенеративни промени в сухожилието, предизвикани от загуба (разграждане, скъсване) на нормалния брой колагенови влакна, които го изграждат), и дребни травми и разкъсвания в ротаторната група.

Последните предизвикват прекомерното изнасяне напред и нагоре на облия край на раменната кост, той започва да притиска и износва сухожилието на бицепса, което започна да отслабва и става все по-уязвимо за скъсване. То може да се случи и при упражнения от надхват, като сгъване със щанга в надхват, когато дисталното сухожилие се търка в радиалната кост.

Проксималното сухожилие на дългата глава на бицепса е сравнително тънко и тъй като преминава през раменната става до залавното си място, рискът за травми и частични или пълни скъсвания при него е много по-голям. Заплахата нараства след 40-годишна възраст или при хора с травми на рамото или такива, извършващи чести движения над главата, съпроводено с по-големи натоварвания.

Подобни травми понижават силата на ръката, тъй като бицепсът помага при супинацията на ръката и няма да можете да я завъртате от положението с длан надолу до това с длан нагоре. Освен понижената сила при раменна или лакътна флексия, се образува и видима подутина в горната част на ръката, тъй като сухожилието вече не държи бицепса опънат. Симптомите на разкъсването са внезапна и рязка болка в горната част на рамото, често съпроводена със изщракване или звук на скъсване (пир частичните разкъсвания ще усещате само пробождащата болка), издутина в горната част на ръката над лакътя и вдлъбнатина близо до рамото, както и масивен кръвоизлив от средата на горната част на ръката, вървящ към лакътя.

Разкъсванията на дисталното сухожилие в областта на лакътя са по-редки и се предизвикват най-вече от внезапно натоварване на сгънатата ръка. При такова скъсване ще загубите силата на хвата и няма да можете да вдигнете, сгънете или завъртите навън (супинирате) лакътя. Най-редки са скъсванията на сухожилието на късата глава на бицепса, при които се образува подутина в средната 1/3 от мускула и вдлъбнатина около мястото на залавяне, там където е реално травмата.

Видът и степента на тежест на скъсването се установява с електромагнитен резонанс, като необходимо да се провери дали няма и съпътстващо разкъсване на мускулите от ротаторната група. Най-ефективното лечение при скъсване на дисталното сухожилие е оперативното. Без хирургична интервенция се губи част от силата, нарушава се флексията на лакътя, губят се и около 20% от възможността му за супинация (завъртане навън).

При травма на проксималното сухожилие консервативното лечение с компреси с лед, нестероидни противовъзпалителни средства, покой и ограничено натоварване, обикновено е достатъчно. Дори при пълно разкъсване на проксималното сухожилие на дългата глава, операцията се налага предимно от естетична гледна точка, тъй като силата спада малко. За да е успешна операцията на скъсано сухожилие на която и да е от главите на бицепса, тя трябва да се направи колкото се може по-бързо. Всяко забавяне прави залавянето на сухожилието по-трудно и риска от повторни травми по-голям.

[caption id="attachment_11373" align="aligncenter" width="420" caption="Скъсаният бицепс на Лий Прийст."][/caption]

Постепенното раздвижване на ръката след операция на скъсан бицепс започва най-рано 2 седмици след интервенцията, а активност с натоварването й трябва да се избягва в периода от 4-6 седмици до 6 месеца след операцията.

Странното в случая е, че възстановяването при частично разкъсване на сухожилията на бицепса е дори още по-дълго и леките изометрични упражнения за възстановяване могат да започнат само след изрично разрешение от страна на лекаря. С тях ще натоварвате мускула, без да натоварвате оперираното сухожилие.

Скъсванията на бицепса не са края на света за бодибилдърите, като напрактика при подобна травма на дългата глава повечето от тях получават по-висок връх на бицепса. От това обаче страда функционалното състояние на мускула, ефективността на тренировките и ежедневния ви живот. За да се избегне този сценарий трябва да избягвате екстремните тежести, да лекувате тендинитите веднага след появата им и винаги да загрявате добре.

За автора

Николай

Николай е политолог по образование с повече от 10-годишен опит в интернет-журналистиката и блогър. Дългогодишните му занимания с лека атлетика, волейбол и баскетбол и "неволите" на ектоморф го насочват към трупане на професионални знания в областта на физиологията, биохимията, микро- и макронутриентите, спортните травми и бодибилдинга. В Muskuli.com го доведе влечението към фитнес- и спортното хранене, здравословния начин на живот и физическата трансформация чрез промени в хранителния режим и правилната употреба на калистеника, кросфит и упражнения с тежести. Интереси извън професионалните - пътувания, фотография, книги, кино и спорт.

comments powered by Disqus

Споделете тази статия

Подобни статии

Предложения от нашия магазин