Медикаментозен хепатит или как лекарствата могат да ни разболеят от хепатит
Черният дроб e органът, който ни предпазва от вредните за здравето последици от приемането на алкохол, лекарства и други токсини, като ги преработва и разгражда до вещества, които тялото или може да използва или са в стабилно, безвредно състояние и могат да се изхвърлят чрез жлъчката или урината.
Самият черен дроб обаче може да стане жертва на токсичното действие на самите медикаменти, когато са силно хепатоксични, приемани постоянно или в по-големи количества или когато се преобразуват в реактивни метаболити, които атакуват чернодробните клетки – хепатоцитите.
Повечето от медикаментите представляват липоразтворими съединения, които се преработват в черния дроб, докато не се превърнат във водноразтворими производни, които се изхвърлят от организма. Това става чрез процеса на цитохром Р-450 лекарствената биотрансформация в хепатоцитите. В хода на този процес обаче се формират някои нестабилни метаболити – електрофилни или свободни радикали, които реагират спонтанно с макромолекулите на чернодробната тъкан като ги увреждат или разрушават.
Хепатоцитите имат сложни системи за защита от това вредно химично въздействие на 4 нива, включваща различни естествени методи за дезинтоксикация, но при някои фактори като заболявания на черния дроб или високи нива на токсините или повишената им резистентност към метаболизиране в черния дроб и натрупването им в жизненоважния орган, тези бариери се огъват и се стига до токсични увреждания в различна степен.
Лекарствата могат да предизвикат 2 разновидности на медикаментозния хепатит – зависещият от дозата и идиосинкратичен. Типичен пример за доза-зависим токсичен хепатит е предизвиканият от свръхдоза парацетамол или парацетамол-съдържащи медикаменти.
За разлика от него, идиосинкратичният лекарствен хепатит се появява по непредвидим начин и при по-малък брой пациенти. Той е свързан със свръхчувствителността към хепатоксичния медикамент или негови метаболитни деривати и се определя от уникалната комбинация от генетична предразположеност, факторите на околната среда и въздействието на ензимите.
Типичен пример за идиосинкратичен медикаментозен хепатит е предизвиканият от Изониазида. Този медикамент повишава нивата на трансаминазите (ензима АЛАТ – аланин-аминотрансфераза, известен преди като ГПТ – глутамат-пируват-трансаминаза, б. ред.) при 10% от лекуваните, но клиничен хепатит възниква само при 1% от тях, като процентът може да скочи до 5%, ако едновременно с това се приема Рифампицин, който провокира мощно нарастване на цитохром Р-450 активността.
Досега са известни над 200 медикамента, които увреждат черния дроб. Медикаментозен хепатит може да възникне при прием на антидепресанти и невролептици като Агомелатин и Амитриптилин, Хлорпромазин, Халоперидол, Аминептин, Имипрамин и Ипрониазид, на хормонални противозачатъчни, нестероидни противовъзпалителни средства като Ибупрофена и Индометацина, лекарства срещу високо кръвно като L-метилдопа, Нифедипин и Хидралазин, инхибитори на конвертиращите ензими, диуретици и коронарни вазодилататори като Перхексилин и Кордарон, антиаритмици като Аймалин и Хинидин), редица антибиотици (противотуберкулозни като Изониазид, Рифампицин и Пиразинамид; антибактериални – макролиди (Тролеандомицин, Еритромицин), тетрациклини, супфамиди, дифениколи, беталактами, хинолонинитрофурани и Клиндамицин; противогъбични – Низорал, Гризеофулвин, Амфотерацин; противопаразитни – Амодиакин, Албендазол, Метронидазол, Левамизол и др.; противовирусни – Зидовудин, Ацикловир, Ганцикловир, А-интерферон, IL-2 и др., от някои билки и т. н.
Парацетамолът (Ацетамидофен), който е активна съставка на много лекарства – Фервекс, Ефералган и др., и има силно обезболяващо действие, при много високи дози или в комбинация с алкохол може да предизвика тежки чернодробни увреждания или дори смъртоносен чернодробен отказ.
Медикаментите, съдържащи парацетамол, или други обезболителни като Клометацин, салицилати, Напроксен, Пироксикам, Фенилбутазон и др., при някои хора могат да причинят хепатит на случайна основа или като алергична или автоимунна реакция и ефектът им не може да се предвиди. Развитието на предизвикания по този начин хепатит е индивидуално при всеки пациент, зависи от състава на препарата и поносимостта към него.
Към лекарствата, които могат да предизвикат остри хепатитни увреждания спадат още антиепилептични лекарства като Фенацетамид, Дифенилхидатоин, Валпроева киселина (и натриевият валпроат в Депакина), Тегретол и други лекарствени средства като Клофибрат, Ферофибрат, златни соли, Н2-блокери, антитироидни препарати, Алопуринол, анти-микотични и имуносупресори (метотрексат), Азотиоприн, нитрозурейни производни и т. н.
Хормоналните контрацептиви могат да предизвикат структурни промени в черния дроб, а статините могат да завишат чернодробните ензими, което да се открие при кръвен тест, но да не доведе до диагностицирането на криещия се зад тях хроничен медикаментозен хепатит, който за съжаление понякога се открива чак при настъпването на по-тежки увреждания и цироза.
Анаболните стероиди също покачват нивата на чернодробните ензими, като хепатоксичното действие на оралните стероиди се засилва от интензивните тренировки. Високите наднормени нива на чернодробните ензими са сигурен знак за токсично увреждане или възпаление на черния дроб и в доста случаи могат да предивикат и хепатит. Инжекционните стероиди също крият риск от хепатит, тъй като макар и не директно хепатоксични, някои от тях се произвеждат нелегално в нестерилна среда. Това, наред с нестерилни спринцовки или нестерилно инжектиране, може да доведе до развитието на вирусни инфекции, най-често хепатит B и C. Анаболните стероиди повишават риска от появата им и чрез общото отслабване на имунната система.
По ирония на съдбата за лечението на тежък автоимунен хепатит се използват стероиди като Преднизон в комбинация с Азатиоприн, разбира се в много по-скромни дози от използваните от бодибилдърите. Свръхдозирането или продължителния прием на стероиди може да предизвика и болестното състояние Peliosis Hepatis, при което в черния дроб се образуват кисти, запълнени с кръв, които при спукване водят до опасни вътрешни кръвоизливи.
Много голям брой от лекарствата са потенциален причинител на токсичен хепатит, но с променлив риск по отношение на честотата и тежестта на заболяването. Оценките варират широко, но 25-50% от всички случаи на хепатит и чернодробна недостатъчност, може да се дължат на нежелани лекарствени реакции.
На повишен риск от медикаментозен хепатит са изложени хората в напреднала възраст, жените и приемащите големи количества алкохол, както и такива които страдат от недохранване или повишена чувствителност към даден хепатоксичен медикамент, имат активни чернодробни заболявания или СПИН или имат генетично обусловено различие в нивата и действието на P-450 ензимите.
Симптомите, свързани с повишената хепатоксичност на лекарството могат да се появят още на първия ден или месеци по-късно, като повечето са типичните за уврежданията на черния дроб. Обикновено началото е рязко, с втрисане, висока температура и треска, обрив, сърбеж, болки в ставите, главоболие, болки в корема, анорексия, гадене и повръщане. Може да се развие и жълтеница – оцветяване в жълто на кожата и бялото на окото (склерата). Потъмняването на урината и увеличението и болезноненост при натиск на черния дроб са също възможни признаци.
Лечението на медикаментозните хепатити става посредством незабавното спиране на приема на хепатоксичния медикамент и последваща терапия с хепатопротектори, детоксикиращи медикаменти, витамини и др. В случаи на остър цитолитичен фулминантен хепатит може да се стигне и до необходимостта от чернодробна трансплантация, а при внезапните алергични реакции са възможни непредвидими и тежки чернодробни увреждания.
За автора
Бета-2 агонистите и мускулите
Тайната за по-силни мускули се крие в… костите!
Колкото по-здрав си физически, толкова по-добре гориш мазнините