Лептин – хормонът, който регулира чувството за ситост
Лептинът е пептиден хормон, без който човек би се тъпкал постоянно с храна и въпреки това би продължавал да изпитва непрекъснато чувство за глад. Лептинът е открит през 1994 година от изследователите Джефри М. Фридман и Дъглас Л. Колман. По време на клиничен експеримент в университета "Рокфелер" те забелязали, че в затлъстелите опитни мишки липсвал ген, който им пречил да произвеждат важен хормон. Впоследствие те нарекли този хормон с името "лептин". Точно негово отсъствие не позволявало на мишките с наднормено тегло да контролират своя апетит и поради тази причини те били непрекъснато гладни и се хранели почти нон-стоп. След като обаче учените синтезирали лептина и го инжектирали обратно в организма на въпросните опитни мишки те успели да възвърнат както нормалния си апетит, така и нормалното си тегло.
Лептин (в превод от старогръцки - επτός – слаб) представлява протеин от 167 аминокиселини, който се произвежда основно в мастните клетки на бялата адипозна тъкан, плацентата, яйчниците, кафявата адипозна тъкан, скелетните мускули, черния дроб и хипофизата. Щом попадне в кръвообращението лептинът се транспортира до определена част от мозъка, наречена хипоталамус и там той стимулира центъра за ситост и удоволствие. Интересен факт е, че с натрупване на излишни килограми, мозъкът на човека става много по-чувствителен към лептина, което пък респективно затруднява неговата функция.
Действието на лептина се разгръща в няколко основни посоки. На първо място той регулира приема и разхода на енергия в организма, в това число той влияе значително и върху метаболизма и понижаването на апетита. Друг ефект, който лептина предизвиква е повишаване на температурата на тялото, така че то да изразходва по-голямо количество калории. Заедно с това той увеличава секрецията на друг хормон, който потиска апетита – α-MSH (Меланоцит-стимулиращ хормон) и на репродуктивни хормони като гонадотропин.
За автора
Коксартроза или как тежестите изяждат тазобедрената ви става
Колкото по-здрав си физически, толкова по-добре гориш мазнините
Дисковата херния – причини, симптоми и лечение