Кортизолът и разграждането на мускулите – може би паниката е преувеличена

Кортизолът и разграждането на мускулите – може би паниката е преувеличена

Оформянето на изчистено и мускулесто тяло не се постига само чрез правилното хранене и редовните, изцеждащи тренировки. Истинската трансформация на човешката фигура в тази посока изисква и умното „манипулиране“ на анаболните и катаболните хормони, които нашият организъм отделя почти ежесекундно. Затова и много бодибилдъри прекарват значима част от своето време именно в опити да подтиснат синтезирането на всяка субстанция, която си мислят, че възпрепятства качественото изграждане на мускулна маса, като по традиция на челни позиция в списъка им с катаболните врагове фигурира стресовият хормон кортизол. Дали обаче наистина той представлява чак такава голяма пречка по пътя към желаната стегната и релефна физика? Може би не съвсем.

Заради катаболната природа на кортизола и френетичното желание на повечето фитнес маниаци да поддържат тялото си в постоянен режим „изграждане на мускули“ (т.е стимулирането на анаболна вътрешна среда през цялото време), в сферата на спортната физиология могат да бъдат открити не едно и две изследвания, посветени на темата как да се намали засиленото производството на този стресов хормон. За целта са изпробвани различни методи като например съкращаването на продължителността на тренировките или намаляване на интензивността на физическите натоварвания, защото се счита, че тези стратегии могат ефикасно да държат под контрол синтезирането на кортизол. Всъщност, в бодибилдърските среди гледната точка за последиците от засиленото освобождаване на кортизол върху развитието на физиката все още е доста едностранна, тъй като при нея не е взета под предвид разликата между острото и хроничното повишаване на нивата на кортизол по време на мускулно-изграждащите процеси.

Как точно кортизолът участва в „операционна система“ на нашите тела?
Кортизолът представлява хормон, който се отделя от нашата надбъбречна жлеза в отговор на физическия или ментален стрес, на който сме подложени в момента. Неговите основни функция са противовъзпалителни и антистресови, което означава, че той кара тялото да подтисне своята имунологична реакция или да спре да реагира на различни болезнени стимули. Благодарение на своите имуно-регулиращи свойства, фармацевтичните деривати на кортизола (като преднизон) се използват в медицината като успешни средства за контрол върху остри алергични реакции, артрити и други възпалителни заболявания на организма. Въпросните медикаменти обаче винаги се прилагат в малки дози и продължителността на курса на лечението с тях е винаги кратък именно заради опасностите, които могат да предизвикат хронично повишените нива на кортизола. В краткосрочен план, увеличаването на количеството на този стресов хормон се свързва и с намаляването на протеиновия синтез. Това се дължи на обстоятелството, че едно от действията на кортозила се изразява в доставянето на алтернативни горива на тялото, когато то не разполага с достатъчно глюкоза – ситуация, която възниква често в случаите на хранителен недостиг, постене или по време на интензивни тренировки (кортозолът провокира мускулния разпад, за да могат аминокиселините в мускулната тъкан да се използват за създаването на захар чрез процес, известен като „ глюконеогенеза“). Така стигаме и до същината на проблема:

Кортизолът и тренировките
В бодибилдърския свят за кортизола обикновено се говори с огромно "презрение", особено когато става въпрос за предизвиканото увеличено освобождаване на този стресов хормон по време на интензивните силови тренировки с големи тежести. Точно тогава, нивата на кортизол могат да се повишат с до 50 процента, което отвсякъде си звучи като рецепта за стопяване на мускулите. И докато личните вселени на бодибилдърите може и да са програмирани да се въртят около орбитите на силовите тренировки, важно е да се помни, че човешкото тяло няма как да притежава чак същата отдаденост и поносимост към желязото. Физиологичните процеси, които се случват вътре в нас по всяко едно време на денонощието често нямат абсолютно нищо общо с тренировките и възстановяването, на които ги подлагаме – и това важи в еднаква степен и за кортизола.


През 1998 година група изследователи от университетската болница Sahlgrenska в Швеция, публикуват интересен научен, труд озаглавен: "Stress-Related Cortisol Secretion in Men: Relationships with Abdominal Obesity and Endocrine, metabolic, and Hemodynamic Abnormalities“ ("Свързаната със стреса секреция на кортизол при мъжете: Връзките между абдоминалното затлъстяване и ендокринните, метаболитните и хемодинамични нарушения в организма). Именно с това изследване са направени няколко много важни стъпки по посока разбирането на кортизола. На първо място е изводът, че скокът на нивата на кортизол не може да дава чак такава изчерпателна и точна информация относно състоянието на даден човек, тъй като по правило кортизолът се секретира до един доста нерегулярен начин. Точно поради тази причина, нивата на кортизол могат да се покачват и да спадат през целия ден, но завишените количества стресов хормон в определен момент не винаги са индикация за проблем. Даже обратното – нива на кортизол, които са променливи, гъвкави и реагиращи са доказателство за здрава ендокринна система. Ако тялото ви изгуби способността си да реагира на стресори и правилно да регулира своите кортизолни нива – това вече ще е сериозен здравословен проблем. Другото важно откритие от изследването на шведските учени засяга нещо, което много хора схващат погрешно, когато са се устремили към постигане на коремна област с пълен комплект от плочки. Кортизолът често погрешно се определя като „хормонът на коремните мазнини“, но всъщност истината е, че той оказва влияние върху висцерална мастна тъкан, която обгражда нашите вътрешни органи, а не върху подкожна мастна тъкан, която покрива коремните мускули. Така че, ако плочките ви не могат да се видят под излишния пласт от мазнини – причината не е в кортизолът. Просто трябва съвкупно да намалите процента на излишните мазнини по цялото си тяло.

В крайна сметка – какво да правим с кортизола?
Не бива да се вманиачавате с ежедневните промени в покачването на кортизола – те са съвсем естествени. Стига да приемате адекватни количества протеини и въглехидрати преди, по време и след тренировка, вашето тяло ще бъде в състояние да озапти атаките на кортизола към разграждането на мускулната маса. В комбинация с пълноценния сън и правилното възстановяване, балансирания хранителен режим наистина може да направи чудеса в тази посока. Добро решение също така е и включването на суплементи, които съдържат родиола розеа (златен корен) – забележителна билка, известна със способността си да помага на тялото да се адаптира по-добре към стреса и да предпазва организма от хроничното повишаване на нивата на кортизол.

За автора

Николай

Николай е политолог по образование с повече от 10-годишен опит в интернет-журналистиката и блогър. Дългогодишните му занимания с лека атлетика, волейбол и баскетбол и "неволите" на ектоморф го насочват към трупане на професионални знания в областта на физиологията, биохимията, микро- и макронутриентите, спортните травми и бодибилдинга. В Muskuli.com го доведе влечението към фитнес- и спортното хранене, здравословния начин на живот и физическата трансформация чрез промени в хранителния режим и правилната употреба на калистеника, кросфит и упражнения с тежести. Интереси извън професионалните - пътувания, фотография, книги, кино и спорт.

comments powered by Disqus

Споделете тази статия

Подобни статии

Предложения от нашия магазин