Как катехоламините намаляват катаболното разграждане на мускулната тъкан

Как катехоламините намаляват катаболното разграждане на мускулната тъкан

Симпатиковата нервна система използва две основни сигнализиращи молекули: епинефринът (адреналин), който се секретира директно в кръвообращение от надбъбречната жлеза, и норепинефринът (норадреналин) - главният невротрансмитер, произвеждан и разпространяван от периферните симпатикови неврони, които се срещат из различните тъкани от човешкото тяло и са свързани с кръвоносните съдове. Добре известно е, че по-голяма част от метаболитни действия на симпатиковата нервна система в мускулните тъкани се извършва чрез бета-рецепторно увеличаване на вътреклетъчния цикличен AMP (аденозин монофосфат).

В повечето човешки клетки съществуват три основни типа бета-рецептори – бета-1 (В1), бета-2 (В2) и бета-3 (В3). Бета-рецептори се откриват в почти всяка клетка от тялото, с изключение на червените кръвни телца. Така например, В1 рецепторите доминират в сърцето и слюнчените жлези, докато В2 рецепторите са най-разпространени из бронхите на белия дроб (именно те предизвикват вазодилатация), стенната мускулатура на пикочния мехур и не на последно място - в скелетните мускули. В3 рецепторите пък са разпръстнати основно из мастната тъкан, където отговарят за регулирането на енергийния метаболизъм и термогенезата (превръщането на мазнини в топлина и енергия), особено в отговор на въздействието от страна на норадреналин. Така стигаме и до катехоламините. Съвсем накратно обяснено, те представляват биологично активни вещества, които в организма изпълняват функцията на хормони и невромедиатори.Най-често са представени от три съединения: адреналин, норадреналин и допамин. В бодибилдърските среди, катехоламините представляват интерес най-вече заради своя мощен ефект върху загубата на мазнини. Много силови атлети прибягват до услугите на препарата Кленбутерол няколко седмици преди състезани именно защото неговите съставки стимулира липолизата и термогенезата – два ключови процеса при изгарянето на подкожни мазнини. Нови изследвания в областта обаче разкриват, че освен всичко останало, катехоламините притежават и добри антикатаболни свойства, благодарение на които са в състояние да редуцират разграждането на мускулна тъкан.

Каква точно е физиологична роля на катехоламините в човешкото тяло:

- Намаляват усвояването на глюкоза от мускулната тъкан (частично чрез инхибирането на инсулиновата секреция) и следователно стимулират гликогенолизата.

- Увеличават предизвиканата от балансираните диетични режими термогенеза в кафява мастна тъкан.

- Стимулират субстратното окисление (това на мастните киселини) в скелетната мускулатура и притежават добро въздействие върху оптимизирането на липолизата (изгарянето на мазнините) в бялата мастна тъкан.

- Имат ясно изразен ефект върху метаболизма на протеините в скелетната мускулатура, като редица изследвания показват, че B2- адренергичните агонисти, включително Кленбутеролът и Циматеролът, предизвикат хипертрофия на скелетната мускулатура при животни и хора.

Всъщност отдавна е известно, че B2-адренергичните агонисти увеличават натрупването на мускулна маса, но сравнително отскоро започна да се говори повече и за техния ефект върху катаболните процеси в тялото. Резултатите от изследване, публикувано в специализираното издание Diabetes, сочат, че когато се добавят към културни посявки на скелетните мускулни клетки, епинефринът и норепинефринът предизвикват намаляване в скоростта на разграждане на протеините в мускулните влакна с около 15-20 процента. Също така е доказано, че инфузията на адреналин при хора и животни предизвиква бързо понижаване на дейността и генната експресия на ензимите, участващи в разбиването на мускулния протеин.

Предполага се, че катехоламините дължат своят антикатаболен ефект най-вече на специфичен ензим, наречен калпаин, който „инициира“ миофибриларното разграждане на протеините. Епинефринът, отделян от надбъбречната кора и норепинефрин, секретиран от адренергичните терминали оказват инхибиращ ефект върху Ca2 + зависимото протеиново разграждане чрез предизвикването на завишаване в нивата на калпастатина. Калпастатинът е ендогенен инхибитор на калпаина. Именно затова и редица медицински опити показват, че прекомерна експресия на калпастатин в скелетната мускулатура предизвиква хипертрофия на мускулните клетки и едновременно с това ги предпазва от атрофия .

За автора

Николай

Николай е политолог по образование с повече от 10-годишен опит в интернет-журналистиката и блогър. Дългогодишните му занимания с лека атлетика, волейбол и баскетбол и "неволите" на ектоморф го насочват към трупане на професионални знания в областта на физиологията, биохимията, микро- и макронутриентите, спортните травми и бодибилдинга. В Muskuli.com го доведе влечението към фитнес- и спортното хранене, здравословния начин на живот и физическата трансформация чрез промени в хранителния режим и правилната употреба на калистеника, кросфит и упражнения с тежести. Интереси извън професионалните - пътувания, фотография, книги, кино и спорт.

comments powered by Disqus

Споделете тази статия

Подобни статии

Предложения от нашия магазин