Бета-2 агонистите и мускулите

Бета-2 агонистите и мускулите

Въпреки че основното им предназначение е лечението на астмата, някои представители на това фармацевтично семейство показват впечатляващи възможности в увеличаването на мускулната маса и изчистването на мазнините, стимулирайки едновременно анаболните и антикатаболните процеси.

В мускулите има голямо количество бета-адрено рецептори, основно от типа бета-2, като най-голяма е концентрацията им в бавните мускулни влакна. Освен, че стимулират тези рецептори, бета-2 агонистите увеличават концентрацията на специфичните рецептори NOR-1 от групата на стероидните рецептори. Големият брой NOR-1-рецептори задържа отделянето на миостатина и поддържа нивата му ниски, стимулирайки образуването на нови мускулни влакна и удължавайки периода на активен мускулен растеж.

Миостатинът и мускулите

Бета-2 агонистите стимулират и синтеза на инсулиноподобния фактор на растежа-1 (IGF-1), който стимулира протеиновия синтез в мускулите и увеличава тяхната хипертрофия.

Активацията на бета-2 рецепторите след приема на тези медикаменти намалява отделянето на два специфични протеина в мускулите, които стимулират негативното катаболно действие на кортизола. Ниските им нива намаляват и катаболното проявление на този стресов хормон.

Бета-2 агонистите обаче са свързани с някои неприятни странични ефекти като високо кръвно и сърцебиене, а високите дози и продължителният прием, особено на най-силния им представител от 1-во поколение, който е добре известен на бодибилдърите с термогенните си свойства, стимулирането на липолизата и натрупването на качествена мускулна маса – Кленбутерола, води и до сърдечна хипертрофия и трайни негативни промени в производителността на сърцето и функциите на сърдечносъдовата система. Въпреки това, останалите странични ефекти – леко треперене на ръцете, безпокойство, нервност и главоболие, а в редки случаи ниски нива на калия в кръвта, мускулни крампи и алергични реакции, остават доста по-меки и безопасни от тези на анаболните стероиди.

За щастие, при бета-2 агонистите от ново поколение като Формотерол и Салметерол анаболното действие е дори по-силно, при това при значително по-малки дози, отколкото необходимите при Фенотерола или Кленбутерола. За разлика от Кленбутерола, Формотеролът е пълен, а не частичен агонист на бета-2 рецепторите и предизвиканата клетъчна реакция е много по-силна и продължителна.

При еднакви дози, Кленбутеролът покачва мускулната маса със 6%, а Формотеролът – с цели 20%. Необходимите за хипертрофия дози от Кленбутерола обаче са далеч над клиничните за лечение на астма и не са безопасни за здравето, докато Формотеролът върши същата работа при по-малки дози и клинично доказано не предизвиква умора или сърдечна хипертрофия. Той понижава катаболния ефект и при тежки дегенеративни заболявания като рака, които предизвикват загуба на мускулна маса и това го прави подходящ препарат за предсъстезателна подготовка и в бодибилдинга, тъй като и при редовна употреба има минимален ефект върху сърдечната хипертрофия.

За автора

Николай

Николай е политолог по образование с повече от 10-годишен опит в интернет-журналистиката и блогър. Дългогодишните му занимания с лека атлетика, волейбол и баскетбол и "неволите" на ектоморф го насочват към трупане на професионални знания в областта на физиологията, биохимията, микро- и макронутриентите, спортните травми и бодибилдинга. В Muskuli.com го доведе влечението към фитнес- и спортното хранене, здравословния начин на живот и физическата трансформация чрез промени в хранителния режим и правилната употреба на калистеника, кросфит и упражнения с тежести. Интереси извън професионалните - пътувания, фотография, книги, кино и спорт.

comments powered by Disqus

Споделете тази статия

Подобни статии

Предложения от нашия магазин