Бързият, но болезнен тестостерон пропионат

Бързият, но болезнен тестостерон пропионат

Тестостерон пропионатът, произвеждан под търговското наименование Оретон (Oreton) и срещащ се още на пазара под името ТестоРапид (TestoRapid на Alpha Pharma), Тесто П (Testo P на Lipthai), Вирормон (Virormone на Nordic), Тестолик (Testolic на  Body Research) и Тест-Проп 100 (Test-prop 100 на Genesis), е най-бързодействащият тестостеронов естер, който освобождава тестостерона в рамките на няколко дни. Като инжекционна форма на тестостерона, той е мощен агент за натрупване на мускулна маса, увеличаващ бързо както мускулните размери, така и силата.

Тестостерон пропионатът е описан още през 1935 г., а германската фармацевтична компания Schering започва производството му под името Testoviron още през 1937 г. В началото се използва за медицински нужди за лечението както на андрогенна недостатъчност при мъжете, намалено либидо, импотентност и крипторхидизъм (скрити тестиси, б. ред.) при тийнейджъри, така и менопаузните симптоми, менорфагия (силно менструално кръвотечение, б. ред.), хроничен циститен мастит (фиброциститни гърди), ендометриоза и свръхлактация при жените. С навлизането на по-съвременни медикаменти през 80-те години на ХХ век обаче, използването му се ограничава само до проблемите, свързани с ниските нива на тестостерона при мъжете.

В бодибилдинга тестостерон пропионатът се смята за най-мекият тестостеронов естер, поради което е най-уместната за употреба на този хормон по време на нискокалорийна диета и цикли за релеф, тъй като води до задържането на по-малко вода и по-ограничено отлагане на мазнини, отколкото тестостерон енантата, тестостерон ципионата или Сустанона. За хората, които обаче не искат да правят никакви компромиси по отношение на твърдостта, плътността и мускулната дефиниция, по-добър избор в циклите за релеф са нандролон пропионата или нандролон фенилпропионата.

На пазара се среща в ампули с дозировка 25 мг./мл., 50 мг./мл. или 100 мг./мл. в мастен разтвор. Той е разновидност на тестостерона, при която естер на карбоксилната (пропионовата) киселина е свързан със 17-бета хидроксилната група. Естерифицирането на тестостерона цели удължаването на терапевтичния прозорец на действие на хормона след приема му, което позволява не толкова честата му употреба в сравнение с инжекционните форми на свободния тестостерон. Полуживотът на тестостерон пропионата в организма е 2 дни след инжекцията.

Тестостеронът бързо ароматизира в тялото до естрадиол (естроген) под въздействието на ензима ароматаза. Повишените нива на естрогена могат да предизвикат задържане на вода, повишено отлагане на мазнини и гинекомастия. Тестостеронът обаче се смята за умерен откъм естрогенни странични ефекти стероид и антиестроген като Хломифен цитрата или Тамоксифен цитрата ще е достатъчен за ограничаване на естрогенните странични ефекти. Някои предпочитат да използват алтернативата на ароматазните инхибитори като Аримидекс (Анастрозол), които контролират по-ефективно нивата на естрогена, като предотвратяват синтеза му. Ароматазните инхибитори обаче са значително по-скъпи от антиестрогените и могат да имат негативно въздействие върху кръвните липиди.

 

Естрогенните странични ефекти се появяват и стават особено осезаеми при далеч по-високи от терапевтичните дози тестостерон. Тъй като високите дози тестостерон повличат след себе си задържане на вода и загуба на мускулна дефиниция, той се смята за лош избор при поддържането на нискокалорийна диета или циклите за релеф. Умереността по отношение на естрогенната активност го прави идеален избор за циклите за маса, където задържането на вода спомага за по-голяма сурова сила и мускулни размери и помага за създаването и поддържането на по-мощна анаболна среда.

Тъй като тестостеронът е първостепенният мъжки андроген, който формира и поддържа всички вторични мъжки полови белези, за него са типични силни андрогенни странични ефекти, включително омазняване на кожата, акне и увеличаване на телесното и лицево окосмяване. Мъжете с генетична склонност към оплешивяване (андрогенна алопеция) вероятно ще забележат засилване на косопада. За тези, които се страхуват от оплешивяване, по-добрата алтернатива е нандролон деканоата, който е сравнително по-слабо андрогенен стероид. За жените употребата на тестостерон и дериватите му не е препоръчителна заради появата на мъжки вторични полови белези като удебеляване на гласа, промени в текстурата на кожата (удебеляване и загрубяване), появата на лицево окосмяване, уголемяване на клитора и менструални разстройства.

В чувствителните към андрогените тъкани като кожата, скалпа и простатата, андрогенният ефект на тестостерона зависи от степента на превръщането му в по-силния андроген дихидротестостерон (DHT). Това става под въздействието на ензима 5-алфа редуктаза и използването на 5-алфа редуктазни инхибитори като Финастерид или Дутастерид ще намали проявата и силата на свързаните с тестостероновите продукти андрогенни странични ефекти, но няма да ги спре напълно, тъй като и анаболното, и андрогенното действие на тестостерона става посредством цитозолните андрогенни рецептори.

Тестостерон суспензията не е токсична спрямо черния дроб, като клинично изследване показва, че високите дози тестостерон – 400 мг. дневно (2800 мг. седмично), приеман орално, така че пиковата концентрация да се постигне в черния дроб (за разлика от инжекциите, които целят постигането й в мускулите) в рамките на 20-дневен прием, не са довели до негативни промени в нивата на чернодробните ензими, включително на серумния албумин, билирубина, аланин-аминотрансферазата и алкалните фосфатази.

Тестостеронът увеличава сърдечносъдовите рискови фактори – увеличаването на общия холестерол и на „лошия холестерол” (LDL), увеличаването на кръвното налягане и триглицеридите, намаляването на ендотелиалната релаксация и стимулирането на хипертрофията на лявата камера на сърцето, в далеч по-малка степен, в сравнение със синтетичните стероиди. Това се дължи отчасти на лесното му метаболизиране в черния дроб, което го прави по-безопасен за чернодробните нива на холестерола. Превръщането му в естрадиол също помага за намаляването на негативния ефект върху серумните липиди (повишаването на холестерола в кръвта).

Изследване показва, че 280 мг. тестостеронов естер (енантат) седмично, приеман в продължение на 12 седмици, не понижава статистически значимо „добрия холестерол” (HDL), но при комбинирането му с ароматазен инхибитор за същия период от време се отчита 25% спад на „добрия холестерол”. Количества от 300 мг. тестостеронов естер седмично, приеман без ароматазен инхибитор в продължение на 20 седмици причиняват намаляване на „добрия холестерол” само с 13%, а при дози от 600 мг. понижаването достига 21%.

Затова при цикли с тестостерон, по-добрия избор са антиестрогените Тамоксифен цитрат и Хломифен цитрат, които имат частичен естрогенен ефект в черния дроб и така спомогат за подобряването на липидния профил. При дози до 600 мг. тестостерон седмично обаче не се забелязва сериозно влошаване на нивата на серумните липиди (LDL/VLDL, триглицеридите, аполипопротеина B/C-III, С-реактивния протеин), както и на инсулиновата чувствителност, поради което използването на антиестрогени не е наложително.

Що се отнася до естественото производство на тестостерон, без използването на стимулиращи естествения тестостерон субстанции, нормалните нива на тестостерона би трябвало да се върнат в рамките на нормалното в рамките на 1-4 месеца след спирането на приема на тестостероновия препарат. При продължителния прием на високи дози стероиди обаче може да се развие т. нар. траен хипогонадотропен хипогонадизъм (трайно засягане на естественото производство на тестостерон), който изисква продължително специализирано медицинско лечение.

Тестостеронът пропионатът е най-болезненият за инжектиране тестостеронов естер заради много късата си въглеродна верига. Това засилва дразнението, подуването и болезнеността в областта на инжектиране, като при по-чувствителните може да се появи и слаба треска в първите дни след инжекцията. Тези усещания правят приема му неприятен и карат някои атлети да го избягват, особено като се има предвид, че той трябва да се инжектира няколко пъти седмично, в продължение на няколко седмици.

За лечението на андрогенна недостатъчност, тестостерон пропионатът се използва в дози от 25-50 мг. 2 или 3 пъти седмично. В бодибилдинга дозата е 50-100 мг. на инжекция, като тя се прави на всеки 2-3 дни, така че кумулативната седмична доза достига 200-400 мг. Тя е напълно достатъчна при повечето атлети за изключително натрупване на мускулна маса и увеличаване на силата. Циклите обикновено продължават от 6 до 8 седмици.

Използва се предимно в циклите за маса, заради типичното за тестостероновите продукти задържане на вода и натрупването на мазнини, но някои го включват в ниско дози – 100-200 мг. седмично, и в цикли за релеф. Като мощен и ефикасен анаболен агент, тестостерон пропионатът може да се използва сам с чудесни резултати. За по-силен ефект обаче може да се комбинира с още 200-400 мг. седмично болденон ундециленат, метенолон енантат или нандролон деканоат, без значителни прояви на хепатотоксичност. Тъй като тестостеронът е много разнообразен и гъвкав агент, той може да се комбинира и с много други анаболни и андрогенни стероиди, в зависимост от търсения ефект.

 

За автора

Николай

Николай е политолог по образование с повече от 10-годишен опит в интернет-журналистиката и блогър. Дългогодишните му занимания с лека атлетика, волейбол и баскетбол и "неволите" на ектоморф го насочват към трупане на професионални знания в областта на физиологията, биохимията, микро- и макронутриентите, спортните травми и бодибилдинга. В Muskuli.com го доведе влечението към фитнес- и спортното хранене, здравословния начин на живот и физическата трансформация чрез промени в хранителния режим и правилната употреба на калистеника, кросфит и упражнения с тежести. Интереси извън професионалните - пътувания, фотография, книги, кино и спорт.

comments powered by Disqus

Споделете тази статия

Подобни статии

Предложения от нашия магазин