Да накараш мастните клетки да горят мазнини, вместо да ги складират? Да, възможно е!

Да накараш мастните клетки да горят мазнини, вместо да ги складират? Да, възможно е!

Де да можеше да завъртите едно копче и мазнините да започнат да се топят сами, а? Звучи като мечта за много хора. ScienceDaily разпространи радостната новина, че тази мечта скоро може да се превърне в реалност, благодарение на международен екип учени от Факултета по биохимия на Университета „МакГил”.

Тяхното изследване, резултатите от което се появиха в новия брой на специализираното издание Genes & Development (1), е фокусирано върху протеина фоликулин в мастните клетки и начина, по който той влияе на активността им. Блокирайки действието на гена, отговорен за производството на фоликулин в мастните клетки на лабораторни мишки, учените задействали поредица от биомолекулярни сигнали, която ги „превключила” от съхранение към изгаряне на мазнините.

Процесът е известен като „покафеняване” на мастните клетки. Както знаем, кафявата мастна тъкан дължи цвета си на голямото количество богати на желязо митохондрии, които са „реактори” за изгарянето на мазнини. В случая с кафявата мастна тъкан, мазнините се изгарят за топлина и поддържането на постоянната телесна температура. Бялата мастна тъкан пък е своеобразен склад за енергия.

Наскоро бе открит и трети тип мастна тъкан, чийто характеристики са някъде между здравословната кафява мастна тъкан, и не толкова здравословната бяла такава. Т. нар. „бежова” мастна тъкан има възможността да действа като кафява, в отговор на определена стимулация, като излагането на студено, например. Колкото по-активна е тази бежова мастна тъкан, толкова по-малко се отлагат мазнини, които да доведат до наднормено тегло и затлъстяване. Въпросът доскоро беше дали е възможно складиращите мазнини бели мастни клетки да се превърнат в изгарящите мазнините бежови. Сега отговорът е: Да!

"Превръщането на белите мастни клетки в бежови или кафяви мастни клетки, е изключително желан ефект при състояния като затлъстяване, диабет или метаболитен синдром, тъй като излишната енергия в тялото не се складира в мастната тъкан, а се изгаря”, посочва плюсовете водещият автор на изследването Арним Поз (Arnim Pause).

В сътрудничество с Венсан Жигер (Vincent Giguère), екипът учени отгледал мишки, чийто мастни клетки не произвеждат фоликулин. След това те хранили тези мишки и контролна група немодифицирани мишки с богата на мазнини, „джънк фууд” диета в продължение на 14 седмици. Нормалните мишки бързо надебелели, докато групата без фоликулин запазили теглото си и при тях не били отчетени повишени нива на инсулина и триглицеридите.

Чрез измерване на нивата на кислородна консумация и производство на CO2 било установено, че мишките без фоликулин изгарят повече на мазнини. В края на изследването, техните бели мастни клетки били по-малки, и общият процент на телесни мазнини намалял. Допълнително произведената енергия им помагала и да понасят по-добре излагането на по-ниски температури.

Резултатите от над 3-месечният експеримент увеличават съществуващите ни познания за 2 ключови рецептора – PGC-1α и ERRα, и участието им в регулацията на митохондриите в мастните клетки. Отстраняването на фоликулина дало възможността на ензима AMP-активирана протеин киназа (AMPK) да активира тези протеинови рецептори, което от своя страна увеличило броя и активността на митохондриите в мастните клетки, което довело до „покафеняването” им.

Това отваря пътя за разработването на медикаменти за стимулиране на този процес на „покафеняване” и превръщане на мастните клетки от складове за мазнини, в енергийни реактори за изгарянето им. "Тъй като този механизъм включва клас протеини, които могат да се регулират с медикаменти, които лесно да се абсорбират в организма, могат да се произведат медикаменти за стимулиране на превръщането в бежови/кафяви мастни клетки, което ще помогне за справяне със затлъстяването и др. разстройства, свързани със забавения метаболизъм”, категоричен е Венсан Жигер.

ПРЕПРАТКИ:

1. Ming Yan, Étienne Audet-Walsh, Sanaz Manteghi, Catherine Rosa Dufour, Benjamin Walker, Masaya Baba, Julie St-Pierre, Vincent Giguère, Arnim Pause. Chronic AMPK activation via loss of FLCN induces functional beige adipose tissue through PGC-1α/ERRα. Genes & Development, 2016; 30 (9): 1034

За автора

Николай

Николай е политолог по образование с повече от 10-годишен опит в интернет-журналистиката и блогър. Дългогодишните му занимания с лека атлетика, волейбол и баскетбол и "неволите" на ектоморф го насочват към трупане на професионални знания в областта на физиологията, биохимията, микро- и макронутриентите, спортните травми и бодибилдинга. В Muskuli.com го доведе влечението към фитнес- и спортното хранене, здравословния начин на живот и физическата трансформация чрез промени в хранителния режим и правилната употреба на калистеника, кросфит и упражнения с тежести. Интереси извън професионалните - пътувания, фотография, книги, кино и спорт.

comments powered by Disqus

Споделете тази статия

Подобни статии

Предложения от нашия магазин