Тай Чи Чуан – Източната рецепта за укрепване на духа и тялото (Част втора)(Видео)

Тай Чи Чуан – Източната рецепта за укрепване на духа и тялото (Част втора)(Видео)

(Продължение от Първа част)

Философията на Тай Чи Чуан

Според каноните на тай чи, ако някой иска да се противопостави на силовата агресия с твърдост, то и двете страни ще пострадат в различна степен на тежест. Тези неизбежни наранявания, според учението на Тайдзикуан са естествената последица от опита да отговориш на грубата сила с груба сила.

Вместо това практикуващите Тай Чи Чуан се обучават да не се борят директно срещу идващата отвън сила, а да я овладеят с мекота на движенията и да съпровождат движението й, оставайки във физически контакт с противника, докато силата на атаката му се омаломощи или бъде пренасочена безопасно, посредством сливането на Ин и Ян.

Поддържането на този правилен баланс между Ин-Ян или Ян-Ин по време на битка, както и в по-широк житейски смисъл, е първостепенна цел на тренировките по Тай Чи Чуан. Архетипът на това поведение е описано още от Лао Дзъ в библията на даоизма „Дао Дъ Дзин” – „Мекият и гъвкавият ще надделее над твърдия и силния”.

Традиционните школи изповядват й философията, че майсторът на тай чи трябва винаги да проявява „вуде” или бойна доблест и героизъм, за да защити безпомощните, както и милост към победения си противник.

Техники и тренировки

Ядрото на обучителния процес в Тай Чи Чуан се състои от две основни части – соловите тренировъчни форми „таолу”, които включват бавна поредица от движения, които се изпълняват с изправен гръб, дишане с корема и в рамките на естествения обсег на движение, както и спаринг-тренировките с партньор „туишу” („отблъскващи ръце”), които отработват практическото приложение на различните позиции.


Солови техники (таолу, нейгун и цигун)

Таолу или самостоятелните форми превеждат ученика през пълния, естествен цикъл на движенията около центъра на тежестта. Акуратните, повтарящи се практики на соловите упражнения тренират стойката, стимулират кръвообращението в тялото, развиват гъвкавостта на ставите и приучават учениците на бойната последователност от движения, заложени в комбинациите.

Основните, традиционни стилове на тай чи имат комбинации, които се различават донякъде естетически, но имат редица очевидни сходства, които показват общия им произход. Самостоятелно изпълняваните форми, както тези без, така и тези с оръжие, представляват богат каталог от движения, основаващи се на изтласкването на ръцете навън и бойни сценарии, които подготвят учениците за тренировките за самоотбрана.

В 5-те основни школи соловите комбинации се практикуват по различен начин – бързо или бавно, в голям или малък кръг, в квадрат или кръг, при което ставите се движат по различен начин, с висок или нисък клек, в зависимост от степента на сгъване на колената и изместването на тежестта по време на формата и т. н.

Дихателните упражнения са две основни групи – нейгун или „вътрешно умение” и по-често използваните цигун или "развиване и използване на жизнената енергия”, чието практикуване цели развиването и създаването на умения за канализиране и насочване на жизнената енергия „ци”, както по време на движение, така и в „поза стълб” (zhan zhuang) или в комбинация от двете.

В миналото цигун се преподавал на учениците като отделна, допълнителна тренировъчна система, която през последните 60 години придобива популярност и отделно от Тай Чи Чуан. Цигун включва координиране на дишането, движенията и сетивата, което се използва като упражнения за поддържане на физическата форма, с лечебна цел или за медитация.

Въпреки мнението на някои, че тай чи е разновидност или вариация на цигун, двете практики са близки, но ясно обособени и по-скоро цигун е важна част от тренировъчния процес за усвояването на тай чи. Въпреки че много от движенията на тай чи се изпълняват в заниманията с цигун, то втората практика традиционно се фокусира почти изцяло върху лечебните им свойства и медитацията, отколкото върху бойното им приложение.

Техники с партньор (туишу и саншу)

Бойният акпект на Тай Чи Чуан разчита на усета към движенията на съперника и съответния отговор, избиран и извършван съобразно центъра на тежестта на тялото. Ефективното засягане или „захващане” на центъра на тежестта на противника веднага след физическия контакт е основната задача в тренировките на тай чи.

Усетът, необходим за улавянето на центъра се придобива посредством хиляди часове, първо Ин (бавни, повтарящи се, медитативни и с минимално въздействие), а после и Ян (реалистични, активни, бързи и с максимален поразяващ ефект) бойни тренировки под формата на таолу (комбинации), туишу („отблъскващи ръце”) и саншу (спаринг).

Техниките с партньор се изпълняват в близка, средна и далечна дистанция, както и при скъсяване или увеличаване на разстоянието между противниците. Избутванията и ударите с отворен ръка преобладават над ударите с юмрук, а ритниците са насочени почти винаги към краката и долната част на тялото, като никога не търсят нанасянето на поражения над нивото на кръста.

При нанасянето на удар се използват пръсти, юмруци, дланите и страничната им част, китките, предмишниците, лактите, раменете, гърба бедрата, колената и стъпалата, като цел са очите, гърлото, сърцето, слабините и специфичните точки за акупресура, чието разположение се усвоява от напредналите ученици. Повечето учители по Тай Чи Чуан очакват възпитаниците им първо да изучат и да покажат вещина в отбранителните и неутрализиращите техники, преди да започнат да усвояват широко нападателни техники.

В допълнение към физическото състояние, Тай Чи Чуан обръща особено внимание и върху това как енергията на удара въздейства върху противника. Така например, удари с длан, които видимо се изпълняват по един и същи начин, могат да имат съвсем различен поразяващ ефект върху тялото на съперника. Дланта, която просто може да отблъсне противника назад, може да фокусира енергията така, че да отхвърли тялото му във въздуха, подобно на експлозия, нарушавайки гравитационния му център, или да насочи енергията така, че да нанесе вътрешни увреждания на органите на противника, без никакви видими, външни свидетелства за това.

Саншу или спаринга обикновено се практикува от по-напреднарлите ученици и най-често се използва във вушу турнири или при демонстрации.

Оръжията на Тай Чи Чуан

Съществуват разновидности на тай чи, които боравят основно с оръжия, като Тайдзицзян (taijijian), например. Арсеналът на майсторите на тай чи е изключително богат и включва правия двуостър меч (jian), тежката извита сабя със широко острие (dao), сгъващото се ветрило (buchae), дългата 2 м. дървена тояга или жезъл (gun, taijigun), дългото 2 м. копие или 4-метровата пика (qiang) или по-екзотични оръжия като дългите саби дадао и подао, aлебардата ци, дългата бамбукова пръчка кане, изстрелващото се въже-стрела шен биао, сгъващ се жезъл от 3 части, металните „кръгове на вятъра и огъня”, снабдени с остриета, ласото както и различните кожени и метални разновидности на камшика.

Към Първа част

Към Трета част

За автора

Николай

Николай е политолог по образование с повече от 10-годишен опит в интернет-журналистиката и блогър. Дългогодишните му занимания с лека атлетика, волейбол и баскетбол и "неволите" на ектоморф го насочват към трупане на професионални знания в областта на физиологията, биохимията, микро- и макронутриентите, спортните травми и бодибилдинга. В Muskuli.com го доведе влечението към фитнес- и спортното хранене, здравословния начин на живот и физическата трансформация чрез промени в хранителния режим и правилната употреба на калистеника, кросфит и упражнения с тежести. Интереси извън професионалните - пътувания, фотография, книги, кино и спорт.

comments powered by Disqus

Споделете тази статия

Подобни статии

Предложения от нашия магазин