Нинджитцу – шпионското бойно изкуство на японските нинджи

Нинджитцу – шпионското бойно изкуство на японските нинджи

Нинджитцу(Ninjutsu) е комбинирано японско бойно изкуство, което се е използвало конкретно за целите на шпионажа. Този стил е бил практикуван от така наречените шиноби (shinobi), по-известни като нинджи, които придобиват широка популярност по време на периода Сенгоку (1467-1573 година), когато Япония е почти непрекъснато разтърсвана от вътрешни конфликти и военни междуособици. Може би това е и една от причините точният произход да стилът нинджитцу да е също толкова забулен в тайни, колкото и хората, които са се занимавали с него.

Всъщност, шпионажът в Япония датира още от управлението на принц Шотоку (572-622 година), но според легендите началото на бойното изкуствонинджитцу е било поставено много преди това. Най-разпространената версия предполага, че то е създадено от група бойни майстори, населяващи провинциите Ига, Кока и Шига. През годините шинобите/нинджите натрупват лошата слава на наемни убийци, шпиони и скаути, които владеят до съвършенство хитростите на боя лице в лице. Това обаче е само едната страна на монетата. Историческата истина във феодална Япония хвърля малко по-различна светлина върху този стил. В онези дни, японските хора всекидневно са били изложени на риск за своя живот, независимо от произхода, местонахождението или социалния си статус. Именно това дава поводи на някои изследователи да лансират тезата, ченинджитцу първоначално се е зародило като „колекция“ от основни техники за оцеляване, а събирането на информация за врага, усвояването на бойните практики, дегизировката и дори медицинските знания, с които са разполагали нинджите са били просто част от задължителните атрибути за запазването на живота през онези периоди на политическа нестабилност и непрестанно насилие.

Асоциациите на повечето хора днес, когато чуят думата „нинджа“, са ловките бойци от филмите, които скачат от покрив на покрив, облечени от горе до долу в черни дрехи. Да – в миналото е имало и такива нинджи, но най-добрите представители на бойния стил нинджитцу били онези "незабележими" ученици, които били способни да се сливат като хамелеони във всяка обстановка и обкръжение. Из арсенала на майсторите-нинджи фигурирали още техники като граплинга, специфичните линейни и кръгови движения с ръцете, както и перфектното боравете с традиционни оръжия от рода на мечовете, сабите, камите, тежките вериги, лъковете и шурикените (популярните звезди на нинджите). По-напредналите в своето обучени нинжди имали и солидна подготовка в областта на експлозивите, приготвянето на отрови и ездата.

Макар че към днешна дата съществуват няколко различни „модерни“ стила нинджитцу , историческата приемственост на тези съвременни направления продължава да се оспорва. Някои школи и майстори твърдят, че те са единствените истински наследници и приемници на древните традиции на нинджитцу, но за съжаление тези твърдения са трудно доказуеми, защото за разлика от джудото, каратето и таекуондото, нинджитцуто никога не е било така напълно централизирано като тези модерни бойни изкуства.
Ето и един видео материал, в който са демонстрирани някои от спецификите на нинджа стила Нинджитцу:

За автора

Николай

Николай е политолог по образование с повече от 10-годишен опит в интернет-журналистиката и блогър. Дългогодишните му занимания с лека атлетика, волейбол и баскетбол и "неволите" на ектоморф го насочват към трупане на професионални знания в областта на физиологията, биохимията, микро- и макронутриентите, спортните травми и бодибилдинга. В Muskuli.com го доведе влечението към фитнес- и спортното хранене, здравословния начин на живот и физическата трансформация чрез промени в хранителния режим и правилната употреба на калистеника, кросфит и упражнения с тежести. Интереси извън професионалните - пътувания, фотография, книги, кино и спорт.

comments powered by Disqus

Споделете тази статия

Подобни статии

Предложения от нашия магазин