
Хуего дел Пало – Испанското бойно изкуство с пръчки, покорило Иберия и Южна Америка (Видео)
Хуего дел Пало (Juego del Palo) е традиционно бойно изкуство и масово разпространен народен спорт за бой с пръчки, зародило се и и най-популярно на Канарските острови. Основно оръжие в него са гъвкавите, жилави пръчки с дължина между 1,2 м. и 1,8 м., с които се борави и с двете ръце, а характерното за стила са плавните движения и неусетното преливане на техниките за атака и защита.
Историята
Въпреки че подобни техники за бой с пръчки са разпространени и в други части на Иберийския п-ов в лицето на португалското бойно изкуство Жого до пау, всички корени на Хуего дел Пало могат да се проследят до Гуанчите (Guanches), коренното население на Канарските о-ви, още от предколониалната епоха на конквистадорите в началото на ХV век.
Първият исторически свидетел на схватките с използването на Хуего дел пало е испанският военен инженер Леонардо Ториани, който в своята история на островите от 1590 г. е описал традиционен дуел на двама воини гуанче, изпълняващи и особен боен ритуал, преди да започнат схватката си на изградена специално за целта пясъчна арена, оградена с камъни.
Двамата канарци били въоръжени освен с бойните си пръчки, наречени магодо или амодеге и с три гладки камъни за хвърляне – тахуас, които изстрелвали светкавично към тялото на съперника си, но той ги избягвал с вещи уклони, извиване и усукване на тялото встрани, без да помръдва с крака от мястото си. След това бойците слизат от издигнатите каменни платформи в двата края на арената и започват да премерват уменията си в боя с пръчки, докато единя успее да изтласка или повали противника си.
Бойното изкуство не само е запазено до ден днешен, но се разпространява с испанските завоеватели и в Португалия, повлиявайки сериозно португалското бойно изкуство Жого до Пау, както и в Южна Америка, където ляга в основата на венецуелското бойно изкуство с пръчки Хуего дел Гароте. Особен ренесанс изживява бойната традиция от 70-те години на миналия век на родните си Канарски острови, като част от кампанията на местните власти за възраждане и съхраняване на местната култура и традиции.
Хуего дел Пало е популярен масов спорт на Канарите, като е обект и на сериозен академичен интерес. Историята, ритуалите и техниките на бойното изкуство са тема както на множество професионални обучителни конференции, така и на курсове в местните университети.
Техники
Испанската „Игра на пръчката”, какъвто е буквалния превод на името му, е специфична система от дуелистки техники, в които блокадата, често е прелюдия към атаката и и двете стратегии за боя лесно преливат една в друга. Боят се води с държането на пръчката с две ръце, със смяна на ръцете и с комбинации с лъжливи движения и изпреварващи удари.
Тъй като по традиция бойците, владеещи Хуего дел Пало не използват никакви защитни приспособления, единственото предпазно средство е майсторството на бойците, които демонстрират изкусни атакуващи умения така че да получат явно предимство над или да обезоръжат противника без да го нараняват. Тъй като бойното изкуство отдавна вече не се използва при военни действия, въздържането от удари с пълна мощ и фул-контакт с тялото на съперника е масова практика.
Интересна разновидност на бойното изкуство, зародила се парлелно през вековете с боя с пръчки, е и боя с голи ръце Хуего де ла Мано (Juego de la mano), който използва и редица от техниките на въоръжената борба, като залага на ударите с ръце, блоковете и хватките за поваляне или хвърляне на противника на земята. Това допълнение към бойното изкуство се е развило като съвършена система за самозащита, която прави боеца опасен, дори когато е изгубил в схватката основното си оръжие – пръчката.
Стилове
Неслучайно свързвано с филипинското бойно изкуство кали и ескрима, Хуего дел Пало е разделено на множество специфични стилове и традиционни, локални разновидности, развили се на различните острови на Канарския архипелаг или от отделни фамилии майстори. Съвременното Хуего дел Пало включва 9 основни стила – Deniz, Morales, Verga, Acosta, Quintero, Vidal, Confiero, Juego del Garotte и Juego de la Lata. Всеки от тях се различава от останалите със специфични техники и стратегии за водене на боя, както и по правилата за провеждане на състезателните двубои.
За автора
