Хапкидо – корейското бойно изкуство, което използва акупунктурните точки  от тялото, за да повали противника

Хапкидо – корейското бойно изкуство, което използва акупунктурните точки от тялото, за да повали противника

Хапкидото (Hapkido), произнасящо се още и като Хап Ки До или Хапки-До, е едно динамично и в същото време - еклектично бойно изкуство от Корея. По своята същност то представлява система за самозащита, която включва в себе си различни бойни техники, хватки, удари с ръце и крака, както и премятания. Въпреки че традициите на хапкидото позволяват и използването на допълнителни помощни оръжия (въжета, дървени стикове,ножове), повечето негови последователи се придържат основно към преборванията с голи ръце. По скала „леки-брутални“ бойни изкуства, хапкидото попада някъде по средата, тъй като то се състои както от „по-нежни“ техники, подобни на тези в джиджицуто и айкидото, така и от „по-тежки“ елементи, характерни затаекуондото и Танг Су До.

Зараждането на модерното хапкидо такова, каквото го знаем и до днес, може да бъде проследено в периода между 1899 и 1986 година. По това време група корейски националисти – Чой Йонг Соол, Джи Хан-Джае, Ким Му-Хонг и Муинг Джае-Нам - започват да изучават подробно бойните философии, залегнали в центъра на джиджицуто, таекуондото и Танг Су Дото. Постепенно тези любители на бойните спортове развили свое собствено хибридно изкуство, което акцентира върху кръговите движения, непрекъсната работа с ръцете и краката и постоянния контрол върху противника. Старите майстори на хапкидото учат, че най-ефективният начин да спечелиш предимство пред своя опонент на бойното поле е като позиционираш правилно своето тяло, така че да можеш да използваш максимално добре неговите лостови механизми.


Тактиките при хапкидото се развиват в няколко главни посоки. На първо място е стремежът да нарушиш баланса на своя противник като това обикновено става чрез нанасянето на странични удари по главата и врата. След това, започва да се цели поразяването на онезиакупунктурни точки от тялото, които предизвикват най-много болезнени спазми или дори безсъзнание. Едва тогава може да се премине към по-близките схватки лице в лице, при които опонента се подчинява напълно било чрез извиване на китки и лакти или премятане през ръката или гърба. Най-важното правило при хапкидото си остава всички използвани движения да са плавни и естествени, а силата, с която противника се опитва да те нападне - да бъде максимално използвана срещу самия него.


Хапкидото се стреми да бъде един напълно всеoбхватен боен стил и като такъв се опитва да избягва тясната специализация в определени техники. Именно заради това той поддържа широка гама от тактики за удари, ритници, граблинг и извиване на крайници. И все пак, в качеството си на корейско бойно изкуство, хапкидото като че ли обръща най-голямо внимание върху работата с краката и употребяването на възможно най-ефективните ритници.
Ето и едно видео, в което се прави бойна демонстрация на корейския стил Хапкидо:

За автора

Николай

Николай е политолог по образование с повече от 10-годишен опит в интернет-журналистиката и блогър. Дългогодишните му занимания с лека атлетика, волейбол и баскетбол и "неволите" на ектоморф го насочват към трупане на професионални знания в областта на физиологията, биохимията, микро- и макронутриентите, спортните травми и бодибилдинга. В Muskuli.com го доведе влечението към фитнес- и спортното хранене, здравословния начин на живот и физическата трансформация чрез промени в хранителния режим и правилната употреба на калистеника, кросфит и упражнения с тежести. Интереси извън професионалните - пътувания, фотография, книги, кино и спорт.

comments powered by Disqus

Споделете тази статия

Подобни статии

Предложения от нашия магазин