Турският "Гюреш" или както са по-известни у нас – пехливанските борби

Турският "Гюреш" или както са по-известни у нас – пехливанските борби

"Yağlı güreş”, в буквален превод - „мазни борби“ - са една от най-колоритните бойни традиции на нашата южна съседка Турция. Зародили се още през 14 век, те продължават и до днес да се провеждат ежегодно в Одрин и дори са включени в списъка на ЮНЕСКО за опазване на световното нематериалното културно наследство. Борците, които вземат участие в турнирите по Гюреш се наричат „пехливани“ (от персийски - „шампиони“, „герои“) и преди да влезнат в битка те намазват обилно своите тела с зехтин, олио или друго растително масло. Целта на този ритуал е да направи захватите и техните още по-трудни, както и да предпази борците от слънцето, тъй като в най-първите години от практикуването на това бойно изкуство не било изключено схватките да продължат и по цял ден на зелената морава.


Участниците в мазните борби могат да бъдат на възраст от 7 до 77 години. Съществуват четири основни категории като на победителят в най-тежката от тях се връчва престижната титла „башпехливан“, която той има право да носи гордо чак до следващото издание на надпреварата. Изискванията към облеклото на борците също са много любопитни – те трябва да бъдат задължително голи над кръста и не могат да носят обувки. Разрешават се само прилепнали къси панталони, наречени „къспети“, които традиционно се изработват от биволска или телешка кожа. Преди началото на самия двубой пък, двамата опоненти правят малка демонстрация на своите умения, ловкост и гъвкавост, а ако се случи по-млад състезател да победи по-възрастен, тогава той целува ръката му като израз на уважение и преклонение към старото поколение турски бойци.

Пехливанските борби са сред най-големите туристически атракции в Турция, тъй като по време на тях се демонстрира твърде рядко срещана комбинация между масивните телесни размери, но и ужасно ловки и експлозивни движения. Много често в ежегодния одрински турнир „Къркпънар“ взимат участие и професионални състезатели по класическа или тежка борба, които правят надпреварата за титлата още по-оспорвана и интересна. Основната цел на борците е да тушират своя противник, което обаче често е мисия невъзможна, тъй като върху намазаните със зехтин и хлъзгави тела е доста трудно да се приложи какъвто и да било захват. Накрая за победител в пехливанските борби се обявява онзи участник, който успее да обърне своя опонент по гръб или да го вдигне във въздуха.


Освен в Турция, „мазните борби“ се практикуват още на територии на България (Лудогорието, Хасковско и Кърджалийско), Гърция (Серез), Македония, а през последните години този атрактивен боен спорт се радва на огромно популярност и в две не балкански държави – Холандия и Япония.
Ето и едно видео, което онагледява какво точно представлява турската борба Гюреш:

За автора

Николай

Николай е политолог по образование с повече от 10-годишен опит в интернет-журналистиката и блогър. Дългогодишните му занимания с лека атлетика, волейбол и баскетбол и "неволите" на ектоморф го насочват към трупане на професионални знания в областта на физиологията, биохимията, микро- и макронутриентите, спортните травми и бодибилдинга. В Muskuli.com го доведе влечението към фитнес- и спортното хранене, здравословния начин на живот и физическата трансформация чрез промени в хранителния режим и правилната употреба на калистеника, кросфит и упражнения с тежести. Интереси извън професионалните - пътувания, фотография, книги, кино и спорт.

comments powered by Disqus

Споделете тази статия

Подобни статии

Предложения от нашия магазин