Томой – Малайзийският братовчед пази най-древните техники на муай тай (Видео)

Томой – Малайзийският братовчед пази най-древните техники на муай тай (Видео)

Томой (Tomoi) е невъоръжено бойно изкуство от Малайзия, близко свързано с останалите индокитайски кикбокс-бойни изкуства като муай тай от Тайланд, прадал серей от Камбоджа, муай лао от Лаос и летхвей от Мианмар (Бирма). Практикува се основно в северните щати на Малайзия като Кедах, Тренгану и най-вече в Келантан, като владеещите го майстори се наричат „петомой”.



Името „tomoi” произлиза от тайландския израз „dhoi muay” което означава бой с ръце и юмруци. В началото именно името Томой се е използвало за означаването на стария стил на бой с голи юмруци в муай тая, което сега се използва в бойната му разновидност муай боран.

История

Произходът на различните индокитайски кикбокс-бойни изкуства не е докрай изяснен, но е известно, че в основата им лежат китайски техники и силно влияние от индийските бойни изкуства. Според една от теориите, те се разпространяват първо в древната империя Фунан, простираща се на територията на днешните Камбоджа и Виетнам, която е обхващала и Тайланд и малайзийските щати Кедах, Перлис, Келантан и Паханг.

В древността боксьорите увивали около ръцете си конопени въжета, заменени днес от ръкавици. Схватките не се провеждали на ринг, а на открито пространство, чиято рамка бил кръга от зрители. Бойците използвали уменията си по томой като средство за изхранване на семействата си, тъй като победителите в тези боеве получавали като награда както пари, така и храна. Най-древните техники обаче са известни и се преподават от единици майстори на томой в Малайзия.

Възраждането на исляма в Малайзия през 80-те години на м. в. се отразява негативно на популярността на томой, а ислямските власти окончателно забраняват практикуването му през 90-те, както редица други малайски културни традиции преди това като танците мак йонг и кукловодството със сенки вайанг кулит като „неислямски елементи”. Поводът за забраната на томой е свързан преди всичко с анималистичният военен танц, изпълняван традиционно преди схватките, както и бруталността на определени техники и свободното смесване на мъжете и жените в публиката на томой-мачовете.


Във времето на репресии, малцина майстори продължават да практикуват и разпространяват томой но под името на братовчеда от съседен Тайланд муай тай или като кикбокс. Забраната за щастие е вдигната през 2006 г., но практикуването на томой е разрешено само под името Муай Келате или „Келантански бокс”, за да се забрави „лошата слава” на бойното изкуство. Въпреки че промоутърите го обявяват като „фрийстайл кикбокс”, повечето малайзийци продължават да използват оригиналното име томой.

Техники

Томой включва ритници (tendang), удари с ръце (tumbuk), удари с коляно (lutut) и най-характерните за него удари с лакти (tujah). Първоначално ударите в томой били предимно прости удари с изпъната ръка, но под влиянието на британските боксови похвати по време на колониалния период били включени крошета, кросове, джебове и ъперкъти.

Основните ритници в томой са фронталните, пробождащи удари с крак и ритниците със завъртане. Майсторите на томой избягват ударите с ръце като най-слабото средство за атака и предпочитат ударите с лакти и колена като средство за нанасянето на много по-разрушителни поражения. Те са толкова често изпжолзвани, че бойното изкуство понякога се нарича „сику лутут” или „изкуството на лакътя и коляното”. Ударите с коляно най-често се нанасят докато противника е хванат в клинч.



Правила

Стандартното облекло на практикуващите е шорти, боксови ръкавици, превръзки на китките и памучни бинтове на краката. Официалните мачове са от по 5 рунда, всеки по 3 минути с по 2 минути почивка между тях. Хапането, ударите под кръста, държането за въжетата, атаката срещу паднал опонент и нанасянето на удари, когато противника е обърнат с гръб, са забранени.

По време на мач обикновено се изпълнява традиционна музика с биене на барабани (gendang), флейта (serunai) и др. инструменти, като темпото на музикалния съпровод обикновено следва ритъма и скоростта на двубоя. Победителят обикновено се излъчва чрез точкуване, но над 20% от двубоите завършват с нокаут, когато единия от състезателите не може да се изправи и задържи на краката си след отброяване до десет.

За автора

Николай

Николай е политолог по образование с повече от 10-годишен опит в интернет-журналистиката и блогър. Дългогодишните му занимания с лека атлетика, волейбол и баскетбол и "неволите" на ектоморф го насочват към трупане на професионални знания в областта на физиологията, биохимията, микро- и макронутриентите, спортните травми и бодибилдинга. В Muskuli.com го доведе влечението към фитнес- и спортното хранене, здравословния начин на живот и физическата трансформация чрез промени в хранителния режим и правилната употреба на калистеника, кросфит и упражнения с тежести. Интереси извън професионалните - пътувания, фотография, книги, кино и спорт.

comments powered by Disqus

Споделете тази статия

Подобни статии

Предложения от нашия магазин