Субак – прародителят на корейското таекуондо (Видео)

Субак – прародителят на корейското таекуондо (Видео)

Субак (Subak, Subakgi) е първото бойно изкуство, появило се на Корейския п-ов, първите сведения за което се срещат по време на династията Когурьо (Goguryeo, Koguryo), владяла по-голямата, северна част от полуострова между 37 г. пр. н. е. и 668 г. н. е.

Субак е боен стил, обединяващ удари с ръце, ритници, ключове на ставите и хвърляния и е силно повлиян от по-старите бойни изкуства на съседен Китай. Най-използваните атакуващи техники обаче са ударите с краката, тъй като труднодостъпният, планински терен на владенията на Когурьо развивал повече краката, отколкото ръцете на местните жители. Най-старото свидетелство за бойното изкуство са 1935 рисунки, открити в гробниците на царете Когурьо, изобразяващи различните техники на субак.

Субак, който е прародителят на таекуондото, заедно с какджу – прародителят на корейската борба сиреум, и стрелбата с лък били изучавани от воините на Когурьо, носещи името Сонбае (Sonbae) или „мъж на честта, който никога не отстъпва в битка”. Сонбае живели в отделни селища, къде изучавали и история, литература и други обществени дисциплини. Въпреки че имали изкусна военна подготовка, в мирно време помагали за изграждането на пътища и крепости, помагали за спасяването на местните жители и възстановяването след природни бедствия и т. н.

Когато около 400 г., югозападното корейско кралство Баекйе (Baekje) нападнало съседното кралство Сила (Silla) в опит да завземе цялата южна част на Корейския п-ов, крал Квангето Велики от династията Когурьо изпратил около 50000 бойци Сонбае на помощ на Сила. Така субак се разпространило из целия Корейски п-ов и когато царство Сила на свой ред създало елитна гвардия под името Хваранг (Hwarang), нейните членове също изучавали субак заедно с техники за бой с копие, лък, меч и куки. Имменно субак помогал на корейските кралства да отблъскват набезите на японските пирати.

По време на династията Горьо (Goryeo; 935 – 1392 г.) масовото практикуване на субак било забранено от закона, тъй като двубоите станали предмет на залагания. Разрешено било използването му само на официално организирани състезания, наречени Субакхуи. След 3 победи на Субакхуи, майсторът на субак можел да влезе в елитните части на корейската армия.

Бойното изкуство обаче понесло най-тежък удар по времето на династията Чосон (Joseon, Choson; 1392–1897 г.), която обединила окончателно Корея, тъй като тя давала предимство Конфуцианството и развитието на писмеността и литературата, вместо на бойните изкуства. Това предизвикало окончателното превръщане на субак в две отделни бойни изкуства – таекуондо (taekkyon) и юсул (yusul) в края на ХІV и началото на ХV век.

Докато техниките на таекуондо включвали основно удари с ръце и крака, техниките на юсул били предимно ключове, захвати и хвърляния, и били предназначени основно за отклоняването по естествен начин встрани на атаките на противника, вместо на директното им посрещане със сила. За разлика от него Куонсул (Kwonsul) – в древността термина таекуондо се използвал само за тренировъчните боеве и уроците по куонсул – включвал нападателни удари с крак или ръце.

За автора

Николай

Николай е политолог по образование с повече от 10-годишен опит в интернет-журналистиката и блогър. Дългогодишните му занимания с лека атлетика, волейбол и баскетбол и "неволите" на ектоморф го насочват към трупане на професионални знания в областта на физиологията, биохимията, микро- и макронутриентите, спортните травми и бодибилдинга. В Muskuli.com го доведе влечението към фитнес- и спортното хранене, здравословния начин на живот и физическата трансформация чрез промени в хранителния режим и правилната употреба на калистеника, кросфит и упражнения с тежести. Интереси извън професионалните - пътувания, фотография, книги, кино и спорт.

comments powered by Disqus

Споделете тази статия

Подобни статии

Предложения от нашия магазин