Синицюан – По-малкият, груб и експлозивен брат на тай чи чуан и багуаженг (Видео)(Част втора)

Синицюан – По-малкият, груб и експлозивен брат на тай чи чуан и багуаженг (Видео)(Част втора)

Синицюан използва 12 ясно изразени животински стила техники, които присъстват във всички региони и фамилни школи и направления на бойното изкуство. Много от школите използват само ограничен брой движения от стила на отделните животни, но някои изучават цели поредици от комбинация в даден стил.

Когато практикуващият изучи всички животински комбинации в отделните стилове, започва овладяването на комбинации, смесващи техники от два животински стила. Някои школи имат по-дълги комбинации, имитиращи някое от животните, каквито са например 8-те фигури на Тигъра на Хусин баши.

10-те най-разпространени животински стила на синицюан:

Мечка и Орел – При много от майсторите на синицюан „Мечката и Орелът се сливат”, т. е. движенията на Мечката и Орела се често се използват заедно като взаимно допълващи се.

Змия – Включва подстиловете на Боата и Пепелянката.

Тигър – Използва мушкащи удари с отворена ръка и свити нокти, наподобяващи удара на тигровата лапа.

Дракон – единственото „митологично” животно, изучавано от практикуващите синицюан, с изключение на някои от направленията, където като едно от 12-те животни се изучава и стила на Феникса. Някои от подразделенията на синицюан изучават стила на дракона отделно от този на тигъра, тъй като според китайците това са две несъвместими и вечно сблъскващи се и противоборстващи начала.

Пиле – Имитира насечените и кълвящи движения на пилетата и бързите и агресивни нападателни действия на петела.

Кон – Комбинация от движения с голи ръце и хладно оръжие, наподобяващи изправен на задните си крака кон. Движенията се изпълняват с изпънати крайници.

Лястовица – Следва бързите и на пръв поглед случайни стрелкания на лястовиците с въртене на позицията и кръжене около противника със силно, но бързи движения на краката. В някои направления се използва под името стил на Пурпурната водна кокошка.

Ястреб-птичар – Имитира движенията на ястреба-врабчар, в някои направления се изучава леко модифициран под името стил на Феникса.

Маймуна – Леки движения с отворена ръка, комбинациите се състоят от прости удари, париращи хватки и движения за заблуда на противника от дистанция.

Други животински стилове, използвани в синицюан:

Жерав – Използва плавните движения на птицата, но на по-висока скорост.

Крокодил – Имитира поведението на речния алигатор от р. Яндзъ. Стилът наподобява техниките на прасето, комбинирани с комбинации от стила на Дракона.

Мухоловка – Това е птица, характерна за Азия. Заради рядката употреба на този пинин (китайските писмени символи, б. ред.), че сто се превежда като щраус, гълъб, ястреб или дори феникс, което води до стилово объркване.

Костенурка – Имитира движенията на хапеща костенурка, която изпъва бързо врата си напред, за да хване риба. Някои школи я смесват със стила на Крокодила и ги преподават заедно, смятайки ги за едно и също животно.

Щраус – Работата с краката е подобна на движенията от кръговете на елемента Огън и стила на Тигъра, със завъртания обратни на посоката на движение и двойни ъперкъти.

Основни разклонения на синицюан

Синицюан се дели на 3 големи подразделения стилове със свои особени характеристики, които се различават помежду си на географски принцип, в зависимост от отделните китайски провинции, в които са се развили и чиито имена носят – Шанси, Хебей и Хенан.

Трите подразделения обаче не са ясно разграничени, поради интензивното преливане на техники между отделните им школи. Отделните направления на синицюан никога не са се развивали в пълна изолация, поради което между тях няма големи различия.

За школите от Шанси е характерна стойка с по-свит разкрач, по-лека работа с краката и неуловимост на движенията. Школите от Хебей залагат повече на мощните и експлозивни удари с юмрук или длан и малко по-различен модел за работа с краката.

Школите от Хенан, които са представители на мюсюлманското разклонение на синицюан, основано от Ма Сюели, използват най-агресивните бойни техники в синицюан.

Това подразделение на синицюан понякога се нарича и Сини Лиухе Куан. Тук в името са включени и „Шестте хармонии” (Лиухе) на тялото – 3-те физически хармонии – китки-глезени, лакти-колена и рамене-бедра, както и 3-те вътрешни или духовни хармонии – син-и, и-ци и ци-ли. Те означават, че духът или „емоционалният ум” (син) е в хармония с вашите намерение, цел и стремеж (и), намерението е в хармония с дишането и движещата ви енергия (ци), а енергията е в хармония с физическата сила (ли), което спомага за правилната стойка и изпълнение на движенията.

В подразделенията Шанси и Хебей се използват 12 животински системи и системата на 5-те елемента, докато школите на Хенан използват само 10 животински стила, като някои от тях не използват системата на 5-те елемента.

Оръжията на синицюан

Както разбрахме, по природа синицюан е бойно изкуство, използващо оръжия. Учениците започват най-напред тренировките с копие, като след това преминават към боравенето с къси оръжия и накрая усъвършенстват техниките с ръце. Най-често иползваните оръжия са копието, правия меч, сабя и дълга сабя, дълъг и къс жезъл/тояга, както и различните видове алебарда (фиюе).

По-специфични оръжия са дългите двувръхи игли с прикрепени метални халки за средния а понякога и безименния пръст, които в стиснатия юмрук стърчат с 10-15 см. отгоре и отдолу. Разновидност са едновърхите игли с дупка за пръста, при които острието сякаш излиза между свитите в юмрук пръсти. И двете разновидности се използват за пробождания в определени точки в незащитените от броня места или местата между отделните компоненти на бронята.

Друго оръжие, което е характерно най-вече за синицюан и за негов създател се посочва Ци Лонгфенг, е сърпообразният меч „Птичи нокът”, който има извито като кука острие и стърчащ назад шип, по подобие на крака на пилето (вижте снимката).

Разнообразието на изучаваните и използваните в синицюан оръжия се свързва с идеята практикуващият бойното изкуство да е достатъчно добре подготвен и равностоен на противника с каквото и да е оръжие, което може да му се намери подръка, независимо от неговата дължина, тежест и форма.

Към Първа част

За автора

Николай

Николай е политолог по образование с повече от 10-годишен опит в интернет-журналистиката и блогър. Дългогодишните му занимания с лека атлетика, волейбол и баскетбол и "неволите" на ектоморф го насочват към трупане на професионални знания в областта на физиологията, биохимията, микро- и макронутриентите, спортните травми и бодибилдинга. В Muskuli.com го доведе влечението към фитнес- и спортното хранене, здравословния начин на живот и физическата трансформация чрез промени в хранителния режим и правилната употреба на калистеника, кросфит и упражнения с тежести. Интереси извън професионалните - пътувания, фотография, книги, кино и спорт.

comments powered by Disqus

Споделете тази статия

Подобни статии

Предложения от нашия магазин