Синицюан – По-малкият, груб и експлозивен брат на тай чи чуан и багуаженг (Видео)(Част първа)

Синицюан – По-малкият, груб и експлозивен брат на тай чи чуан и багуаженг (Видео)(Част първа)

Синицюан (Xingyiquan), синикуан или син-и е едно от трите основни китайски „вътрешни” бойни изкуства от школата Вуданг, наред с тайдзикуан (тай чи) и багуаженг. Името му може да се преведе като ”Юмрук на единството между форма и воля”, а основните му характеристики са агресивни движения в преобладаващо права линия и експлозивна сила. Практикуващите го използват последователност от координирани движения, за да генерират взривна мощ, която да прекърши нападателя, като едновременно атакуват и се защитават.

Изпълнението на комбинациите варира в зависимост от направлението и школите, но движенията са взаимствани от тези на голям брой животни – синицюан има 12 основни животински стила и още 3 стила, преподавани и използвани само в някои от направленията му. Изпълнението на движенията е еднакво както при комбинациите с голи ръце, така и при тези с оръжия.

Произход, обвит в легенди

Корените на синицюан се губят във времето, като първите писмени сведения за него се откриват в творбите на Ма Сюели от провинция Хенан и Дай Лун Бан от провинция Шанси от ХVІІІ век, които владеели умело синицюан. Според легендите обаче приписват създаването на бойното изкуство на прочутия генерал на императорската династия Сун (960-1279 г.), Юе Фей, който бил ненадминат майстор на боя с копие и модифицирал движенията с него в бойно изкуство, което може да се практикува както с голи ръце, така и с други традиционни оръжия.

[caption id="attachment_16550" align="aligncenter" width="300" caption="Ген. Юе Фей."][/caption]

По време на династиите Цин, Юан и Мин, малко хора изучавали синицюан, но един от тях бил Ци Гонг от провинция Шанси, известен още като Ци Лонгфенг и Ци Джике. Според преданията, след смъртта на ген. Юе Фей, създаденото от него бойно изкуство изпаднало в забвение за ок. 500 години. Ци Гонг обаче открил описанията на техниките, оставени от Юе Фей, в планините Жонгнан в Шанси и започнал да изучава, а след това и да преподава бойното изкуство по време на династиите Мин и Цин.

Според известният китайски майстор на стила Ян от тай чи чуан и изследовател на местните бойни изкуства, д-р Ян Цвин Мин (Yang Jwing-Ming) обаче, животинските техники на синицюан могат да се проследят през вековете чак до династия Лян (502-557 г.) и манастира Шаолин. Той смята, че ген. Юе Фей просто е променил и усъвършенствал някои от съществуващите кунг фу практики на Шаолин, които изучавал по време на военната си служба.

Според други, истинският създател на синицюан е самият Дай Лун Бан, който описал живота на Юе Фей ок. 1750 г. и му приписал творението си, защото е легендарен китайски герой, а трети смятат, че неизвестни майстори са създали синицюан в провинция Шанси в края на ХІХ век.

Независимо от споровете, синицюан за пръв път набира по-голяма популярност по времето на майстор Ли Луоненг (изв. още като Ли Ненгран), който го овладял в школата на семейство Дай. Именно Луоненг и учениците му, сред които влизат Гуо Юншен, Ли Цуни, Жанг Жаодонг, Сун Лутан и Шан Юнсян, успяли да разпространят синицюан из Северен Китай. Сун Лутан обменял опит с майстор Фу Чен Сун, който впоследствие пренесъл съответното направление на синицюан в Южен Китай.

Синтезирана версия на синицюан била преподавана на китайските офицери във Военната академия в столицата Нандзин по време на Втората китайско-японска война (1937-1945 г.) като средство за близък бой. Обучението включвало техники с байонет и сабя, както и невъоръжени техники за ръкопашен бой.

Адаптирани комбинации от синицюан са включени в бойния спорт Вушу, но сравнително рядко се използват на състезания, тъй като техниките се смятат за второстепенни, а вместо тях преобладават задължителните, кръгови вушу-комбинации.

Характеристики и принципи

Синицюан залага на агресивните внезапни атаки и директно насочената към противника работа с крака. Движенията напред в права линия издават военните му корени и факта, че произлиза от техниките с копие, споменати в легендите за произхода му. Въпреки твърдия си, рязък подход, синицюан спада към „вътрешните” китайски бойни изкуства, тъй като култивира и извлича „меката” вътрешна сила ци, която използва за експлозивната външна проява на физическа мощ в ударите му.

Целта на майстора на синицюан е да достигне противника бързо и да стовари огромна мощ върху него в един-единствен съкрушителен удар – още една аналогия от боя с копие. Това става посредством координирането на тялото като едно цяло и интензивно фокусиране върху ци.

Високата ефективност и икономичността в движенията се оценяват най-високо в синицюан, като директната му бойна философия предвижда едновременна атака и защита. В синицюан се използват малко удари с крак, основно екстремно ниски лоу кикове (така се избягват рисковете за баланса на тялото, произлизащи от хайкиковете), както и отделни техники за ритници в торса на противника. Водещ принцип при изпълнението на всички техники е ефективността, а не естетическата им стойност.

Днес в синицюан се предпочита високата, изправена стойка Сантиши (букв. „силата на трите тела”), при която главата, тялото и краката са в една и съща вертикална линия. Традиционно описание на синицюан е, че „ръцете не напускат сърцето, а лактите не се отделят от ребрата”.

Интересното е, че Сантиши е наложена като основна стойка на тялото от разклонението на Ли Луоненг, докато в по-ранните подразделения на синицюан като школата Дай, сантиши нито е основна стойка, нито се използва по време на тренировките. В школите на Генг Цишан, Ден Юнфен и Роуз Ли, терминът Санти или Сантиши изобщо не се използва, като вместо това основната позиция на тялото се нарича „стойка на централното равновесие”. Този термин може би най-точно описва това, че при синицюан силата се генерира и от двата крака, а не само от задно поставения крак.

[youtube height="360" width="640"]http://www.youtube.com/watch?v=7AHdZraTaKk[/youtube]

Системата на Петте елемента

Синицюан използва 5-те класически китайски природни елемента, за метафорично представяне на 5-те основни състояния или подходи, използвани по време схватка. Петте елемента, наричани още „Петте юмрука” или „Петте фази”, са използвани от майсторите на синицюан като описание на реакцията и отговора при атаката на противника. Подходът следва теорията на 5-те елемента – обща бойна формула, която предвижда поне 3 завършека на схватката – конструктивен, неутрален или разрушителен. На тази база практикуващите изграждат кръг от техники, базирани на градивната, неутрална или разрушителна страна на 5-те елемента и комбинацията от тях.

Всеки от елементите разполага с комбинации за защита срещу всеки от 5-те елемента, включително и срещу самия себе си, така че избора често е изцяло произволен, въпреки че най-често на начинаещите се преподават по-лесните за демонстрация разрушителни цикли (кръгове от техники). Повечето школи преподават системата на 5-те елемента преди основните животински стилове, тъй като тя е по-лесна и бърза за научаване.

[caption id="attachment_16553" align="aligncenter" width="538" caption="Движенията на синицюан във вушу."][/caption]

Ето и Петте елемента на синицюан:

Сечене или „Метал” – Наподобява сечащите движения на брадвата нагоре и надолу.

Пробиване/пробождане или „Вода” – Водата пробива право напред по хоризонталата като гейзер.

Смазване или „Дърво” – Лети напред като стрела и смазва всичко по пътя си.

Избухване или „Огън” – Избухва напред като стрелящо оръдие, докато блокира нападателя.

Пресичане/кръстосване или „Земя” – Пресичане на линията на атаката чрез обръщане.

Следва продължение…

За автора

Николай

Николай е политолог по образование с повече от 10-годишен опит в интернет-журналистиката и блогър. Дългогодишните му занимания с лека атлетика, волейбол и баскетбол и "неволите" на ектоморф го насочват към трупане на професионални знания в областта на физиологията, биохимията, микро- и макронутриентите, спортните травми и бодибилдинга. В Muskuli.com го доведе влечението към фитнес- и спортното хранене, здравословния начин на живот и физическата трансформация чрез промени в хранителния режим и правилната употреба на калистеника, кросфит и упражнения с тежести. Интереси извън професионалните - пътувания, фотография, книги, кино и спорт.

comments powered by Disqus

Споделете тази статия

Подобни статии

Предложения от нашия магазин