Силат – Мистична и животинска сила в едно (Част първа)(Видео)

Силат – Мистична и животинска сила в едно (Част първа)(Видео)

Силат (Silat) е сборният термин, с който се определят голяма част от разновидностите на коренните бойни изкуства в Индонезийския архипелаг и Малайския полуостров в Югоизточна Азия. След като първоначално се развива в земите на днешна Индонезия, континентална Малайзия, Южен Тайланд и Сингапур, през вековете силат се разпространява и във Виетнам, Бруней и Филипините.

Има стотици различни стилове на силат, но всички те се концентрират върху ударите с крака и ръце, огъване и манипулиране на ставите, хвърляния, бойни техники с мечове или на различни комбинации от всички тях. Силат е един от бойните спортове, включен в дисциплините на Югоизточноазиатските игри и други регионални състезания. Всяка от традиционно практикуващите го страни има собствена силат-федерация, като най-големи са тези на Индонезия (IPSI), Малайзия (PESAKA) Бруней (PERSIB) и Сингапур (PERSISI).

Произходът на името силат е неизвестен, но се предполага, че то произлиза от тамилската дума „silambam, която е название на дравидско бойно изкуство с оръжия от южния индийски щат Тамил Наду, практикувано от векове от индийската общност в Малайзия. Тамилите използват и думата „silatguvarisai” за описание на техниките на движение в силамбам.


Силат, подобно на другите бойни изкуства от Малайския архипелаг, произлиза от методите за ловуване и военното обучение на древните местни армии. Наследниците на древните главни ловци в тази част на света все още изпълняват бойни танци, които се смятат за предшественик на свободния стил в силат. Докато тези аборигени запазват привичните си племенни традиции и начин на живот, Индо-малайската диаспора привнасят влияния от културата на Китай и Индия. С привнасянето на вярванията на хиндуизма и будизма, китайски и индийски бойни техники навлизат и в силат. Това се наблюдава най-силно в медицинските практики и оръжията в региона, които произлизат или от Индия, или от Китай, а движенията за пляскане на бедрата в силат са отражение на практиките в индийската борба.

Най-ранните сведения за съвременната форма на силат се откриват на о-в Суматра. Според местна легенда, силат бил създаден от жена, която създала бойни техники, имитирайки движенията на местните животни, докато те се бият помежду си. В силат още могат да се видят техники, взаимствани от животинските движения, които са типични и за анималистичните индийски бойни стилове. Смята се, че много от тях са донесени през V или VІ век от будисткият монах Бодидарма, който дошъл от Индия в Югоизточна Азия през разположеното на о-в Суматра царство Сривиджая в Палембанг. От тази връзка идва и практиката на майсторите на силат да използват духовни техники като мантри и медитация като допълнение към методите за самоотбрана.

Силат бил използван от армиите на много от древните царства в региона – Лангкасука, Чампа, Сривиджая, Беруас, Мелака, Макасар, Ачех, Маджапахит, Ганга Негара, Патани и др. Тъй като освен генералите и благородниците, останалите индонезийско-малайски воини не носели почти никаква броня, която да ги предпазва, освен лек ратанов щит, най-отличителната черта на техниките на силат е бързината, ловкостта и пъргавината. Силат е едно от малкото бойни изкуства, което не било повлияно от ограниченията на Хиндуистката кастова система и се практикувало наравно от всички класи и слоеве. То било толкова разпространено, че се предавало в родове, наред с традиции като дърворезбата, танците, събирането на билки, народната медицина и свиренето на различни инструменти.

Югоизточните търговци достигнали Окинава и Япония още през ХV век, а все повече японци започнали да посещават Индонезийско-малайския регион след битката при Секигахара през 1600 г., който белязал началото на династията на Шогуната Токугава. В началото на ХVІІ век в Индокитай имало малки японски общности, които се установили и търгували в региона. Някои пристигнали с официалните кораби с червен печат на победителите, но някои били воини и пирати от загубилата при Секигахара страна. Въпреки че повечето пленени победени били заточени в Сиам, някои от тях избягали в Камбоджа и Индонезия, след като царството Аютхайа било нападнато от бирманците. По тази причина в силат могат да се открият и много прилики с окинава-каратето както и хвърляния и позиции от базираните на оръжия японски бойни изкуства. След Японската окупация, векове по-късно, някои от майсторите на силат започнали да използват мечовете катана в своите стилове.



Към Втора част

За автора

Николай

Николай е политолог по образование с повече от 10-годишен опит в интернет-журналистиката и блогър. Дългогодишните му занимания с лека атлетика, волейбол и баскетбол и "неволите" на ектоморф го насочват към трупане на професионални знания в областта на физиологията, биохимията, микро- и макронутриентите, спортните травми и бодибилдинга. В Muskuli.com го доведе влечението към фитнес- и спортното хранене, здравословния начин на живот и физическата трансформация чрез промени в хранителния режим и правилната употреба на калистеника, кросфит и упражнения с тежести. Интереси извън професионалните - пътувания, фотография, книги, кино и спорт.

comments powered by Disqus

Споделете тази статия

Подобни статии

Предложения от нашия магазин