Сикаран – Парализиращото филипинско карате (Видео)

Сикаран – Парализиращото филипинско карате (Видео)

Сикаран (Sikaran) е традиционно филипинско бойно изкуство, базирано основно на ударите с крака, редица от които нямат аналог в каратето и останалите подобни на него бойни изкуства, както и блокове и париращи техники с ръце, които могат да парализират противника с удар по ключови нервни окончания.

Корените на историята на сикаран се губят някъде в началото на ХVІ век, но то е било разпространено и масово използвано към момента на пристигането на испанските завоеватели на филипинските острови през 1521 г. Произходът на името му е свързан с думата „ритник” на местните езици тагалог, капампанган и себуано, в които изразите „sikaran daka” или "sikaran tika" означават буквално „ще те наритам”.

Според преданията обаче „наритването” било най-малкият проблем на тези, които се сблъсквали с майсторите на сикаран. Съгласно древна филипинска традиция, когато се случело двама млади мъже да спорят за сърцето и ръката на млада дама, те оставяли сандалите си пред прага на дома й. Ако тя изберяла единия от тях, прибирала сандалите му вътре и другия ухажор бил длъжен да уважи избора й. Когато обаче тя не можела да избере, двамата мъже се биели до смърт, използвайки сикаран, като едната им ръка била завързана с въже за ръката на противника, а в другата държали по един от местните ножове тип „пеперуда” – балисонг. Често победителят от тези кървави сблъсъци накрая не бил в състояние да поиска ръката на избраницата си. За щастие, тези традиции, свързани с използването на сикаран, отдавна са отмрели.

Бойни техники

Сикаран има свои уникални техники за удари с крак. Най-известен от тях е Байакид ритникът, при който се нанася страничен хайкик с кукообразно замахване на петата и обръщане и завъртане на 360 градуса, при което водещ е гърбът. Той е изненадващо средство за атака към тила на главата на противника, когато той е на средна дистанция или я скъсява за удар с ръка.

Изненадващите удари с крак, чиято постройка е добре замаскирана от изходната позиция на тялото, които имат за цел да заблудят противника при изграждането на блока, са запазена марка на сикаран, като най-използваните са ритникът със странично замахване, тип „кука” – биачи (biachi) и летящият обратен кик със завъртане батамба (batamba). Ударите с ръка се изпълняват по-рядко, основно с цел блок или париране на нападението.

Бруталното историческо предназначение на сикаран определя и основното разделение на техниките в него на две групи, според тяхната крайна цел – парализиращи блокове, удари и ритници, носещи името "panghilo", и смъртоносни, довършващи противника ритници "pamatay" (pamatorys). Първите са насочени към второстепенни витални точки по тялото, докато вторите са насочени към сърцето, врата, главата, слабините и гръбнака. Изпълнението на фронталния пробождащ кик, ритника със завъртане и страничните мушкащи кикове се изпълняват без характерното за останалите подобни стилове светкавично, щракащо разгъване на коляното, което прави сикаран най-щадящата за коленните стави форми на каратето. При систематизирането на модерния сикаран в него били вмъкнати и техники с традиционни филипински оръжия като пръчките за ескрима, камата с вълнообразно острие крис и др.

Освен във Филипините, сикаран от десетилетия е популярно в САЩ и Пуерто Рико, където има открити школи за изучаване на бойното изкуство, но през 2010 г. стана обект на интерес и в Европа и на „Зеления континент” след излъчването на епизода „Сикаран” на екстремното тв-реалити шоу Last Man Standing на британската телевизия BBC, излъчвано и от австралийската телевизия ABC.

От него става ясно, че според филипинците байакид ритникът, характерен за сикаран, е бил „присвоен” от таекуондото и каратето през 60-те години на миналия век, след като японци и корейци се убедили в ефективността на майсторите на сикаран, като Мелитон Джеронимо-Старши и др., които доминирали шампионатите на Азиатската карате асоциация (AKA) между 1965 г. и 1969 г. Това твърдение се подкрепя от факта, че този тип ритници никога не са използвани от корейски майстори по време на турнири преди началото на 70-те години.

Сикаран като спорт

Спортният стил сикаран използва за нанасянето на удари само краката, а ръцете служат само за блокове или париране, като съотношението в използването им е 90% към 10% в полза на краката. Нарушаването на това правило, особено на състезания, води до автоматична дисквалификация.

Появата на майстори на сикаран по карате-турнирите, особено тези от международен калибър, наложило някои модификации на традиционните правила, включително налагане на времеви ограничения на схватките, удвояване на размерите на традиционната арена за провеждане на двубоите, както и въвеждането на нагръдници и предпазители за слабините, които липсвали в традиционните фул-контакт сблъсъци на филипинска земя, при които съперниците били голи до кръста.

История и развитие

За люлка на сикаран се смята град Барас и околностите му в днешната филипинска провинция Ризал. Подобно на всички коренни бойни изкуства, по време на испанското владичество сикаран бил забранен и се използвал тайно и колкото се може по-безшумно, поради което повечето от техниките му не са съпроводени с бойни викове.

Заради малкото древни писмени източници за изучаването на бойното изкуство, в средата на миналия век преподаването му било организирано по подобие на каратето, с идентична рангова система с колани, хореографски ката-форми и характерни кимона с червено долнище и бяла туника.

Мелитон Джеронимо-Старши (Meliton Geronimo-Sr.), който кодифицирал, организирал и превърнал древната система на сикаран в модерно бойно изкуство, е носител на върховната титла Велик майстор на Сикаран и носител на най-високата майсторска степен, 10-ти дан червен колан. Той става носител на приза „Най-смел боец” на Азиатската карате асоциация през 1964 г. и на Ордена на Орела, най-висшето отличие, присъждано от АКА, което му е връчено през 1966 г.

На 3-ия Азиатски карате шампионат през 1966 г. сикаран е утвърден като традиционно филипински боен стил от тогавашния председател на АКА, кореецът д-р Куей Бюн Юн, с одобрението на председателят на Общояпонската карате федерация, великият учител Коичи Кондо, председателят на Корейската тан су до федерация, велик учител Хван Кий и представителят на Китайската асоциация по бойни изкуства, велик учител Чуа Тионг Ки.

Междувременно, шампиони на Азиатските карате шампионати стават майсторите на сикаран Бърнард Бейеса (Bernard Belleza) през 1965 г., Еди Мирафлор (Eddie Miraflor) през 1965 и 1966 г., Емилио Галисинао (Emilio Galicinao) през 1965 и 1968 г., Джими Магбануа (Jimmy Magbanua) и Аристон Баутиста (Ariston Bautista) през 1966 г., Амандо Диаз (Amando Diaz) през 1967 и 1968 г., Антонио Гамиела (Antonio Gamiela) през 1968 г. и Патрик Лим (Patrick Lim) през 1969 г., а Грег Агалуус (Greg Agaloos) и по-малкият брат на Мелитон Джеронимо, Хайме Джеронимо (Jaime Geronimo), печелят приза „Най-смел боец” на AKA съответно през 1965 и 1968 г.

Систематизираните техники и учебния план за изучаването на сикаран са дело на братята Мелитон и Хайме Джеронимо и Емануел дел Еспириту Санто Куерубин (Emmanuel del Espiritu Santo Querubin). През 1969 г. сборникът на Мелитон Джеронимо-Ст. и Куерубин „Terminologies of the Filipino Fighting Arts” бил одобре от Националния езиков институт и Департамента на образованието на Филипините, с което сикаран окончателно се утвърдил като едно от коренните официално лансирани бойни изкуства с голи ръце във Филипините. През същата година двамата издават и два наръчника за преподаване на сикаран. Между 1969 и 1972 г. Мелитон Джеронимо и най-опитните му инструктори Емануел Куерубин, Хайме Джеронимо, Анхелес Санчес, Родрого Еспириту, Рамон Валденор и Серафин Пангилинан са назначени лично от президента-диктатор Фердинанд Маркос, управлявал страната от 30 декември 1965 г. до 25 февруари 1986 г., като лични треньори по сикаран на Президентската гвардия и служба за сигурност.

Въпреки че Мелитон Джеронимо и Емануел дел Еспириту Санто Куерубин са сред почетните учередители на Световния съюз на карате-до организациите (WUKO), наследил Азиатската карате асоциация през 1970 г., малко след това те напускат организацията, опасявайки се, че сикаран постепенно ще бъде идентифициран само като подстил на каратето, вместо като традиционно филипинско бойно изкуство. Затова той и останалите сикаран-старейшини започнали да го популяризират и под името филипинско карате в страната и в САЩ, като освен Националната федерация по сикаран на Филипините (Kapatirang Sikaran Ng Pilipina), създават и Световното братство на сикаран (Kapatirang Pandaigdig Ng Sikaran), което се занимава с популяризирането му по света.

На 29 април 2009 г. филипинският сенатор Мануел „Лито” Лапид внася в парламента законопроект, с който сикаран и останалите филипински бойни изкуства да станат част от учебната програма по физическо възпитание в училищата в страната. В момента този законопроект все още очаква одобрение.

Най-известните ученици на Мелитон Джеронимо-Старши, които в момента популяризират сикаран по света са Мелитон Джеронимо-Младши (Meliton S. Geronimo Jr.), който е 9-ти дан черен колан и живее във Вайехо, Калифорния, Хайме Торес (Jaime Torres), 9-ти дан черен колан, преподаващ в Уинипег, Канада, Хосе Диестро (Jose M. C. Diestro), 8-ми ден черен колан, преподаващ в Кемпси, Нов Южен Уелс, Австралия и Елисио Манаоис (Elisio Manaois), 8-ми дан черен колан, който води школата в родния град на сикаран – Барас в провинция Ризал във Филипините. В САЩ преподават още Емануел Куерубин, Хенри Био, Едуард Браун, Елпидио Селетария-Мл., и Осиас Банааг, а в Канада – Вик Ферер и Данте Аламбра.

За автора

Николай

Николай е политолог по образование с повече от 10-годишен опит в интернет-журналистиката и блогър. Дългогодишните му занимания с лека атлетика, волейбол и баскетбол и "неволите" на ектоморф го насочват към трупане на професионални знания в областта на физиологията, биохимията, микро- и макронутриентите, спортните травми и бодибилдинга. В Muskuli.com го доведе влечението към фитнес- и спортното хранене, здравословния начин на живот и физическата трансформация чрез промени в хранителния режим и правилната употреба на калистеника, кросфит и упражнения с тежести. Интереси извън професионалните - пътувания, фотография, книги, кино и спорт.

comments powered by Disqus

Споделете тази статия

Подобни статии

Предложения от нашия магазин