Ритане по пищялите – алтернативният олимпийски спорт в Англия от 1612 година насам

Ритане по пищялите – алтернативният олимпийски спорт в Англия от 1612 година насам

„Cotswold Olimpicks Games” е по-веселият, а и по-бруталният британски вариант на Олимпийските игри, който тази година отпразнува своя 400-годишен юбилей. Сред главните атракции на това традиционно спортно зрелище по правило винаги се отличава дисциплината „ритане по пищялите“. Считано за едно от най-старите „бойни изкуства“, възникнали на териториите на британската империя, и до ден днешен ритането на пищялите продължава да се практикува активно и да привлича любители от цял свят. Неговите правила са пределно прости – трябва да се опиташ да повалиш съперника си на земята чрез нанасянето на силни удари с крака по глезените и пищялите му. Необходимите умения са точно четири - ловкост, издръжливост, добра търпимост към болката и най-вече – да си пич достатъчно, за да ти стиска да се включиш в подобно меле.


Ритането по пищялите се заражда през 17 век (за да сме още по-точни през 1612 година) като разновидност на борбата. Макар този традиционен спорт да е най-популярното събитие от "Cotswold Olimpick Games", той често се практикува и извън рамките на въпросния фестивал. През 19 век "състезателното" ритане по пищялите се превръща в любимо занимание за разтоварване на миньорите от областта Корнуол, а горе-долу по същото време неговото практикуване достига и до бреговете на САЩ, където е пренесено от хилядите британски емигранти. Според оригиналните правила противниците трябва да носят бели яки, за които да се захванат, докато се опитват да улучат с ритника долната част от крака на своя опонент. Двубоите се провеждат винаги в присъствието на съдия, който следи стриктно за отбелязването на резултата и всъщност доста рядко се намества в самата играта. В съвременната практика за победител се определя състезателят, който успее да повали на земята своя противник в два от три рунда.

Редно да се отбележи, че въпреки своите очевидно либерални бойни правила и тук съществуват няколко феър плей препоръки, най-важната от които е да не се поставят твърди защитни предмети под препаските или чорапите на краката. Разрешено е само натъпкването на трева или слама, която може да омекоти (съвесем незначително между другото) силата на ударите. Според победителите в състезанията по ритане на пищялите, решаващото качество за удържане на финалния успех е не толкова гъвкавостта и силата, с която се рита, а издръжливостта на краката и способността за понасяне на физическата болката. В най-добрите традиции на британския хумор, „майсторите“ на този боен стил обясняват, че възстановяване след двубоите протича съвсем в границите на нормалното – а именно болката отшумява напълно само за ...има-няма шест месеца :)

Ето и едно видео,в което се разказва и се онагледява какво точно представлява бойният стил "ритане по пищялите":

За автора

Николай

Николай е политолог по образование с повече от 10-годишен опит в интернет-журналистиката и блогър. Дългогодишните му занимания с лека атлетика, волейбол и баскетбол и "неволите" на ектоморф го насочват към трупане на професионални знания в областта на физиологията, биохимията, микро- и макронутриентите, спортните травми и бодибилдинга. В Muskuli.com го доведе влечението към фитнес- и спортното хранене, здравословния начин на живот и физическата трансформация чрез промени в хранителния режим и правилната употреба на калистеника, кросфит и упражнения с тежести. Интереси извън професионалните - пътувания, фотография, книги, кино и спорт.

comments powered by Disqus

Споделете тази статия

Подобни статии

Предложения от нашия магазин