Панкратион – Тайното оръжие на спартанците на Леонид заляга в основата на днешните ММА (Видео)

Панкратион – Тайното оръжие на спартанците на Леонид заляга в основата на днешните ММА (Видео)

Панкратион (Pankration) или Пангратейон (Pangrateion), както още го наричат в днешна Гърция, е бойно изкуство съчетаващо всички бойни похвати на древногръцките полиси, което било включено и като дисциплина в античните Олимпийски игри през 648 г. пр. н. е. Корените му, които се свързват с древногръцката митология имат много допирателни с бокса и борбата, но в панкратион освен ударите с ръце, ключовете, носенията и хвърлянията се използват широко и удари с крака, присъщи повече на някои южноазиатски кикбокс стилове и схватките са протичали без почти никакви правила, освен забраната за хапане и бъркане в очите на противника.

Името на бойното изкуство идва от гръцкото παγκράτιον, което буквално означава „всички сили” – от πᾶν (pan-) "всичко" + κράτος (kratos) "сила, мощ", а Панкратион е била тайната на успеха в близкия бой на знаменитите спартански хоплити на Леонид или македонските фаланги на Александър Велики.

История

Според гръцката митология, панкратион бил създаден от героите Херакъл и Тезей от бойните похвати от бокса и борбата, използвани от тях по време на подвизите им – Тезей в битката срещу Минотавъра в Лабиринта, а Херакъл срещу Немейския лъв.

Основното мнение, около което се обединяват историците е, че панкратион се е появил през VІІ век пр. н. е. заради нуждата от „по-агресивен и войнствен” спорт, които чистата борба и бокс не можели да задоволят. Според други историци, има свидетелства, че и спортната и бойната форма на панкратион се практикували в Древна Гърция още 2000 г. пр. н. е.

Панкратионът, практикуван през античността бил атлетически сблъсък, комбиниращ както похвати от гръцкия бокс „пигмахия” и традиционната местна борба „пале”, така и допълнителни елементи като ритници, както по торса, така и по долните крайници, хватки за душене с ръце и пръсти и др., като двубоите били много близки до днешните смесени бойни изкуства – битката продължавала и когато единия падне на земята с удари и техники за подчиняване на противника. Панкратиатистите били умели майстори на захватите, като използвали широка гама от премятания, хвърляния, вдигания и носения на противника.

Панкратион освен като атлетическо състезание и двубой на предизвикателство бил задължителна част от арсенала и на древногръцките армии, като особено изкусни в него били воините на двете водещи военни сили на Древна Гърция – Спарта и Македония. В двубоите в Спарта били разрешени дори хапането и бъркането в очите, но на по-големите „национални” състезания като Олимпийските игри, те били строго забранени.

Подвизите на древните панкратиатисти ставали легендарни в аналите на гръцката атлетика и история. Историите за древните шампиони, които се считали за неуязвими като Арихион от Фигалия, Диоксип от Атина, Полидам от Скотуса и Теаген от Тасос служили за вдъхновение на гръцките атлети през вековете, с победите в неравен двубой, в които никой не виждал шанс за успех.

В Имперския период римляните привнесли гръцкия боен спорт (на лат. „панкратиум”) в своите Игри. През 393 г., панкратионът, заедно с гладиаторските боеве и всички езически фестивали в чест на различните божества били забранени с едикт от християнския византийски император Теодосий I, след като панкратионът имал вече около 1000-годишна история като дисциплина в Олимпийските игри. Историците спорят около това дали панкратионът е продължил да се практикува във византийска Гърция след спирането и забравата на Олимпийските игри.

Техники

Панкратиатистите имали богат арсенал от техники, които използвали или за нокаутирането на противника с удари или за събарянето му на земята, където бил довършван с техниките за душене или привеждане в подчинено и безпомощно състояние (противникът винаги можело да се предаде, като вдигне ръка с показалец нагоре, б. ред.). Когато панкратиатистите се биели изправени, схватката се наричала „ано панкратион” или „горен панкратион”, а когато битката се пренасяла на земята тя ставала „като панкратион” или „долен, нисък панкратион”.

Някои от техниките на „ано панкратион” и „като панкратион” са известни от рисунките по древните амфори, скулптурите и бронзовите статуетки, които масово ги изобразявали, както и от описанията в древногръцката литература. До нас са стигнали дори основните стратегии и тактики на водене на боя на панкратиатистите.

Бойна стойка

Панкратиатистът заставал срещу противника извърнат леко встрани, като позицията била някъде по средата между фронталната стойка в борбата и страничната позиция и подход при боксьорите. Така тя запазвала едновременно възможността да се използват удари и да се предпази центъра на тялото и възможността да се използват захвати, хвърляния и ключове. По тази причина лявата страна на тялото била изнесена напред, а лявата ръка се държала пред дясната.

И двете ръце се държали високо, като върховете на пръстите били на нивото на косата или малко под най-горната част на главата. Те били леко отворени, пръстите били отпуснати, като палците сочели нагоре или надолу, но винаги един към друг. Предната ръка се държала полуизпъната напред, а задната била по-свита, но същевременно с това по-изпъната от задната ръка при съвременната стойка на боксьорите. Гърбът бил присвит, но много по-леко отколкото при днешните борци. Също както при тях, тялото било винаги леко наклонено напред.

Тежестта падала почти изцяло на задния, десен крак, а водещия ляв стъпвал на меката част на стъпалото, точно зад пръстите. От тази позиция атлетът винаги бил готов както да атакува с кик с предния крак, така и да се защити от ниските ритници на противника с вдигане на предното коляно и блокове. Задният крак е леко присвит за по-голяма стабилност и мощ при ударите, като бил обърнат леко встрани от позицията на тялото. Главата и торсът са зад защитно вдигнатите ръце и зад водещия крак.

Ритници

В панкратиона най-характерни и използвани са ударите с крак, като владеенето на ритниците се е смятало за огромно достойнство и предимство още от древността. Най-използваната техника е фронталния кик с пета в стомаха – гастризейн или лактисма ейс гастеран, който е често срещан мотив по античните вази.

Заради масовото му използване се наложили и определени техники за предпазването от него и преминаването в контраатака. Основните движения са свързани с отстъпването встрани от външната или от вътрешната страна на атакуващия крак. В първия случай ритащия крак се сграбчва зад коляното от надхват с водещата ръка и се повдига нагоре, така че да се наруши баланса на съперника и той да падне назад, а задната ръка може да се използва за довършващ удар, докато той пада или когато е вече на земята.

При втория случай, когато отстъпването встрани е от вътрешната страна на атакуващия крак, със задната ръка се атакува носещия крак на съперника, докато предната ръка прави захват зад коляното на ритащия крак и така противника се вдига и хвърля назад. През цялото време тялото е приведено напред, така че да неутрализира евентуалните удари с ръце на противника.

Ключове

Панкратионът разчита изключително много на ключове на ръцете и рамото – както на единичния ключ на рамото чрез максимално извиване назад, така и единичния армбар със заключване на лакътя, така и комбинацията между армбар и ключ на рамото.

Техники за душене

Това също са масово използвани похвати за привеждането на противника в подчинено положение, като най-популярната в древността техника е била душащото сграбчване на трахеята „анхеин”, при който трахеята и адамовата ябълка се сграбчват между четирите пръсти на ръката и показалеца и стискат. Използва се и разновидност на техниката, наречена „трахеална копка с палец”, при която гърлото се хваща отстрани с четирите пръста, а палецът притиска навътре и надолу кухината над адамовата ябълка. Историческите източници не уточняват, дали тези техники са били сред забранените похвати в панкратиона на Панелинските игри.

Един по-съвременен вариант, използван широко и в ММА-боевете е душенето чрез захват с предмишница изотзад. Като контрадействия срещу душенето се използвало извиване на пръстите на душащата ръка, което е описано още от Филострат, както и ответни удари или захвати за отслабване на евентуалния ключ, който съпровожда душенето.

Хвърляния и премятания

В панкратиона се използват и премятащи и тръшкащи техники, които следват основно след повдигания след преден или обратен ключ на кръста, които се правят лице в лице, през гърба на наведения противник или зад гърба му.

Стратегия и тактика

Тъй като в древността състезанията по панкратион винаги се организирали на открито и в ранния следобед, най-важната стратегия била да се заема такава позиция в „скамата” - пръстената арена за панкратион, че жаркото слънце да не грее в очите ти, а в един момент да заслепи противника, давайки ти стратегическо предимство. Теокрит описва, че именно това е начина с който Полидевк стигнал до победата в двубоя с Амикос.

В панкратиона се смятало, че по-силната позиция на боеца винаги е винаги на крака, затова основната цел по време на боя била да останат в изправено положение, избягвайки повалянето на земята, което ограничавало възможностите им за отбрана и контраатака.

Изпреварващата атака била предпочитана пред изчаквателната позиция и защитата, защото се е смятало, че така боецът ще понесе по-малко наранявания и ще постигне по-бързо победата. Въпреки това, както посочва Платон в своите „Закони”, водещо в панкратионът винаги е било разпознаването и използването на слабите места на противника, които са определяли различните подходи във воденето на боя в различните двубои.

Съвременният панкратион

При възраждането на Олимпийските игри през 1896 г., панкратионът не бил възстановен като олимпийска дисциплина, вероятно заради неговата агресивност, бруталност и почти пълната липса на правила. През 1895 г., когато обявявал окончателното решение на комитета, кои спортове да бъдат включени в първата съвременна Олимпиада, архиепископът на Лион, Пиер-Ектор Кулие заявил на Пиер дьо Кубертен: „Приемаме всички, освен панкратиона”.

"Аматьорският Панкратион" е представен отново на общността на бойните изкуства чак през 1969 г. от американският боен майстор от гръцки произход Джим Арванитис и постепенно става популярен по цял свят след представянето му на корицата на списание Black Belt през 1973 г. Арванитис винаги е твърдял, че реконструкцията му на това древно бойно изкуство използва оригиналните древногръцки източници. Опитите му да популяризира панкратиона, които се увенчават с успех се смятат за едни от първите стъпки в създаването на понятието смесени бойни изкуства (ММА).

Международният олимпийски комитет едва ли ще върне някога панкратиона сред олимпийските спортове, но Международната федерация по борчески стилове (FILA) организира континентални и световни шампионати по панкратион, който разглежда като „мека форма на смесените бойни изкуства, в която обаче са забранени ударите по главата”.

Панкратионът е добре познат и в България, като през октомври 2010 г. в Двореца на културата и спорта във Варна се провежда и 3-тото Световно първенство по една от разновидностите на панкратиона. От 2010 г. панкратионът е включен като дисциплина в Световните бойни игри. Въпреки че днес мнозина го определят като „смесица от самбо и джиу джицу”, всъщност в тези две бойни изкуства могат да се открият техники от древния панкратион. Панкратионът е изключително популярен и в ММА-средите, като Япония има цяла ММА-организация, кръстена на негово име – Pancrase, която промотира базирани на панкратиона ММА-двубои.

За автора

Николай

Николай е политолог по образование с повече от 10-годишен опит в интернет-журналистиката и блогър. Дългогодишните му занимания с лека атлетика, волейбол и баскетбол и "неволите" на ектоморф го насочват към трупане на професионални знания в областта на физиологията, биохимията, микро- и макронутриентите, спортните травми и бодибилдинга. В Muskuli.com го доведе влечението към фитнес- и спортното хранене, здравословния начин на живот и физическата трансформация чрез промени в хранителния режим и правилната употреба на калистеника, кросфит и упражнения с тежести. Интереси извън професионалните - пътувания, фотография, книги, кино и спорт.

comments powered by Disqus

Споделете тази статия

Подобни статии

Предложения от нашия магазин