Окичитау – Бойното изкуство на индианците кри (Видео)

Окичитау – Бойното изкуство на индианците кри (Видео)

Окичитау (Okichitaw) е едно от най-екзотичните бойни изкуства в света, базирано на коренните бойни техники на прерийните кри – индианско племе от Първите народи или коренното алгонкинско индианско население на Северна Америка, което сега обитава основно канадските провинции Саскачуан и Алберта и части от Манитоба и американския щат Монтана. То е създадено и развито от канадския майстор на бойните изкуства Жорж Лепин (George J. Lеpine), който е индианец от племето кри.

Името „Окичитау” произхожда от индианската дума „okichitawak” – почетната титла, която получавали от старейшините младите воини кри, след като се докажели в битка. Окичитауак притежавали специални умения за оцеляване, самозащита и боравене с оръжия, които ги отличавали от останалите. Името било предложено от старейшините на клана на Лепин в родната му Манитоба, когато той поискал от тях съвет как да кръсти създаденото от него бойно изкуство.

Корените

Като младеж Жорж Лепин изучил тънкостите на традиционната за племето му борба, хвърлянето на томахавка и боя с голи ръце на кри – miche che kiske, след което получил майсторски степени и в джудото, таекуондото и хапкидото.

[caption id="attachment_10293" align="aligncenter" width="420" caption="Жорж Лепин."][/caption]

В началото на 90-те години на миналия век той започнал да организира и кодифицира индианските бойни техники и методики, създавайки системата Окичитау, такава каквато се изучава и практикува днес. Основната школа на бойното изкуство е в центъра за бойни изкуства в Native Canadian Centre в Торонто, като окичитау се популяризира с помощта на курсове, уъркшопове и демонстрации.

През 2002 г. Лепин представя Окичитау на Световния фестивал на бойните изкуства в Чунгджу, Южна Корея, където то е формално признато за уникално, коренно бойно изкуство на Канада от Световния съюз на бойните изкуства (WMAU). По този начин, както официални демонстрации на карате могат да правят само японски тимове от инструктори, така и Окичитау може да се представя само от канадски инструктори. Лепин представя своето Окичитау на Световния фестивал и през 2004 и 2008 г.

Нападателни техники

Техниките за боравене с оръжие се изучават още в ранните етапи на тренировките по Окичитау, тъй като са пряко свързани и оказват силно влияние и на техниките за бой с голи ръце. Основното оръжие на индианците кри и Окичитау е nontoni towin mistik или уникалната къса бойна тояга (томахавка), изработена от ложата и дървения приклад на карабина, близо до свръзката на които е прикрепено различно по форма и размери острие (gunstock war club).

[caption id="attachment_10294" align="aligncenter" width="361" caption="Нонтони товин мистик - късата бойна тояга във формата на приклад на пушка и острие или остриета от едната страна."][/caption]

Отначало нонтони мистик били изработвани от истински приклади на пушки, а впоследствие индианците започнали да ги изрязват от дърво с подобна форма. Оръжието било масово използвано заради уникалните му възможности в трошенето на кости.

Заедно с нонтони мистик в Окичитау се използват и класическа томахавка, късо и дълго копие и прериен нож, които често се използват в тренировките. Техниките за ръкопашен бой допускат използването на оръжията, но се изпълняват и без тях, също както позицията камае в айкидото, която допуска използването на меч, но се изпълнява и без него. Повечето техники в Окинчау се изпълняват с отворена ръка, като много се разчита на различни нападателни удари с частта на ръката от китката до лакътя.

Отбранителни техники

Като повечето бойни изкуства, Окичитау е базирано на схватките „един срещу един”, като нападателят започва сражението, атакувайки с томахавка, нож или удар. Майсторът на Окичитау отговаря на атаката като обикновено навлиза директно в близка дистанция с комбинация от блокове, удари, задържания, завъртания или хвърляния до обезвреждането на противника.

Подобно на други бойни изкуства, базирани върху захвати и хвърляния, различните видове завъртания, подскоци, премятания, приклякания или уклони встрани са част от защитния арсенал на индианското бойно изкуство, като обикновено те се използват като увертюра или начален етап от изпълнението на техниката за хвърляне.

Философия

Церемониите и изпитите за повишаване в категория в Окичитау са базирани на традициите на воините кри от Канадските равнини. Обучението включва техники за самоусъвършенстване посредством преодоляването на личните страхове и ограниченията на духа, които увеличават физическата и менталната сила на боеца. Воините в племената кри се наричат още „Хора, които бдят над хората”, като тази концепция за мирния ангажимент на воините за защита и предпазване на по-слабите и останалите членове на племето заема основно място и във философията и практиките на Окичитау.

Заветите на дедите

Любов, уважение, смирение, честност, мъдрост, смелост и истина са 7-те завети на Великите деди, залегнали дълбоко в обучението и приложението на Окичитау. Всеки майстор на бойното изкуство е длъжен да се придържа към тези основни принципи в поведението, ежедневния си живот и практикуването му. Те предвиждат отказ от ненужната употреба на сила както и задължение за разрешаването на конфликтните ситуации, с които се сблъскат в живота.

Четирите посоки

Както при всички северноамерикански индианци, в тренировките на Окичитау Четирите посоки на света имат огромно церемониално и практическо значение. Те се използват в методите за посрещане на атаката на противника – отговорът започва за части от секундата (Изток) и техниките се изпълняват енергично, бързо и отдадено (Юг), така противника да бъде поставен под наш контрол с изпълнението им (Север), преди накрая да бъде повален на земята (Запад). Всички техники се изпълняват с максимално уважение към съперника и с въздържане от употребата на прекомерна сила.

В индианската култура Изтокът представлява баланса, увереността и творчеството. В битката, Изтокът се свързва с определянето на местоположението на противника и посоката, от която идва атаката и последващото изграждане на солидна позиция за защита и контраатака.

Югът олицетворява силата, вглъбяването (фокуса) и успеха, като в битката се свързва със смелия, агресивен отговор, с който майсторът посреща предизвикателството на опонента.

Северът се свързва с куража, енергията и знанието, а в схватката представлява поставянето на съперника под наш контрол с изненадваща или съкрушителна проява на сила.

Западът представлява предизвикателството, избора и доказването и в сражение се свързва с хвърлянето, премятането и обезвреждането/довършването на противника, преди да се насочите към следващия.

За автора

Николай

Николай е политолог по образование с повече от 10-годишен опит в интернет-журналистиката и блогър. Дългогодишните му занимания с лека атлетика, волейбол и баскетбол и "неволите" на ектоморф го насочват към трупане на професионални знания в областта на физиологията, биохимията, микро- и макронутриентите, спортните травми и бодибилдинга. В Muskuli.com го доведе влечението към фитнес- и спортното хранене, здравословния начин на живот и физическата трансформация чрез промени в хранителния режим и правилната употреба на калистеника, кросфит и упражнения с тежести. Интереси извън професионалните - пътувания, фотография, книги, кино и спорт.

comments powered by Disqus

Споделете тази статия

Подобни статии

Предложения от нашия магазин