Мала Юдха – борческите хватки от Индия, които могат да изненадат всеки противник (Видео)

Мала Юдха – борческите хватки от Индия, които могат да изненадат всеки противник (Видео)

Мала Юдха (Malla-yuddha) е сборно понятие за традиционните за Южна Азия похвати на бойна борба, зародили се на територията на днешните Индия, Пакистан, Бангладеш и Шри Ланка. Най-близки нейни братовчеди са различните южноазиатски борчески бойни изкуства като Набан, например.

Похватите в Мала Юдха са разделени на 4 основни типа комплекси, всеки от които носи името на хиндуистко божество или легендарен герой от индийската митология – Хануманти се концентрира върху създаването на техническо превъзходство; Джамбуванти използва захвати и ключове за поставянето на противника в подчинено положение; Джарасандхи е концентриран върху хватките за чупене на крайници, а Бхимасени се фокусира върху прилагането на чиста сила в двубоите.

Терминологията

На санскритски, „mallayuddha” означава буквално „мач по борба”, така че в прекия смисъл значи бой с юмруци или двубой по борба за пари, а не като бойно изкуство или стил. В индийския език обаче, двете думи се използват като едно от словосъчетанията „татрупуша”, които носят определен преносен смисъл. Така „мала” в случая е събирателно за борец, боксьор или атлет, а „юдха” се използва в смисъла на борба, битка или конфликт. Словосъчетанието се появява за пръв път в този смисъл в индийския епос „Махабхарата”, като описанието на боевете с голи юмруци на митичния герой със суперсили Бхима.

Историята

Най-ранните сведения за Мала Юдха се срещат в митологичния епос „Рамаяна”, където с това словосъчетание се описва двубоя по борба между краля на хората-маймуни ванара, Вали, и кралят на Ланка Равана, в който победата е за Вали. Хиндуисткият бог Хануман от рамаянската епоха се счита за божеството-покровител на борбата и по-специално Мала Юдха, както и др. индийски бойни изкуства.

Описваният в епоса „Махабхарата” герой Бхима е смятан за най-добрия исторически майстор на Мала Юдха, като хватките от нея, според индийските митове са били използвани в схватки по борба и от самите богове, като Кришна. В описанията на борбите на Кришна се посочва, че той използвал удари с колена в гърдите, удари в главата, душащи хватки и дори дърпане на косата, за да поваля противниците си.

Според изворите на будизма, самият Сидхартха Гаутама бил майстор в борбата Мала Юдха, стрелбата с лък и боя с меч, преди да стане Буда.

В трактата за изкуствата и развлеченията „Манасоласа” на индийския цар от династията Чалукия, Сомесвара III (1124–1138 г.) цяла глава под името „Мала Винод” описва разделянето на борците-майстори на Мала Юдха на категории по възраст, размери на тялото и сила, както и техните ежедневни тренировки и хранителен режим. В частност, кралят имал задължението да осигурява изхранването им с бобови варива, месо, мляко, захар и сладкарски изделия, а самите майстори на Мала Юдха били държани надалеч от жените в двора и единственото, на което трябвало да се посветят е усъвършенстването на своите тела и бойни умения. В „Манасоласа” се посочват и имената на различни движения и упражнения от Мала Юдха, но без да се описват техните характерни особености.

В една от кастовите легенди кула пурани – „Мала Пурана”, датираща от ХІІІ век се описват всички категории и класове борци, нужните физически характеристики да станеш майстор на Мала Юдха, описват се типовете техники и упражнения както и подготовката на традиционната яма за борба, както и точно описание на храните, които борците трябвало да ядат през различните сезони.

Традиционните индийски стилове борба започнали да западат и да изчезват след ХVІ век, под владичеството на Моголите, когато в имперския двор се фаворизирала персийската борба Пехливани. По тази причина днес Мала Юдха е почти непозната в северните щати на Индия, но традиционните борчески и тренировъчни практики са оцелели в щатите на Южна Индия.

Тренировки и борби

Двубоите по Мала Юдха се провеждали в ями с глина или кал. Почвата на арената се размесвала с най-различни други прахове и съставки, включително и с рафинираното южноазиатско масло гхи. Борците започвали всяка схватка с ритуал по утъпкване на пръстта, което се правело както като тренировка за издръжливост, така и като упражнение за самодисциплина.

По време на този ритуал, борците натъркват телата си с пръстта от арената. След като арената е готова за схватка, се отправяла молитва към божеството-патрон на школата, най-често към Хануман, след което срещата започвала.

Всички майстори на Мала Юдха трябвало да се въздържат от секс, пушене и пиене, за да може тялото да остане „чисто” и да могат да се фокусират изцяло върху физическото, менталното и духовното си усъвършенстване. Борците нямали и никаква собственост освен препаската за слабините, една завивка и малко дрехи, затова често били споменавани като свети мъже в хиндуизма и будизма.

Физическите им тренировки (вяйам), които имали за цел увеличаване на мускулната маса и силата включвали упражнения със собствена тежест като „поздрава към слънцето” (Суря Намаскара), стойката на глава ширшасана, хиндуистки клек (бетхак) и хиндуистки лицеви опори (данда), които са част от упражненията в Хатха йога.

Тренировките предвиждали и използването на специфични уреди – кухият каменен цилиндър с вътрешни ръкохватки „нал”, тежестите за врат „гар нал”, които представляват кръгли каменни пръстени, поставяни на врата на бореца за допълнително съпротивление при изпълнението на клековете или лицевите опори, както и специфичния боздуган „гада” – оръжието на бог Хануман, който представлявал камък, захванат към еднометрова бамбукова пръчка. Тези уреди се използват в школите по Мала Юдха и до днес.

Тренировките включвали и упражнения, които днес се срещат в един или друг вид в кросфит-програмите – катерене по въже, влачене на трупи (кросфитърите преобръщат тежки гуми, б. ред.), бягане, както и „дхакули”, което представлява комплекс от премятания и завъртания с усукване, включително и познатите у нас като „цигански колелета” упражнения. Задно с различните хватки, ключове и удари, борците Мала Юдха изучавали и тайните на традиционния индийски масаж.

За автора

Николай

Николай е политолог по образование с повече от 10-годишен опит в интернет-журналистиката и блогър. Дългогодишните му занимания с лека атлетика, волейбол и баскетбол и "неволите" на ектоморф го насочват към трупане на професионални знания в областта на физиологията, биохимията, микро- и макронутриентите, спортните травми и бодибилдинга. В Muskuli.com го доведе влечението към фитнес- и спортното хранене, здравословния начин на живот и физическата трансформация чрез промени в хранителния режим и правилната употреба на калистеника, кросфит и упражнения с тежести. Интереси извън професионалните - пътувания, фотография, книги, кино и спорт.

comments powered by Disqus

Споделете тази статия

Подобни статии

Предложения от нашия магазин