Летвей – по-екстремният, брутален и безкомпромисен братовчед на муай тай (Видео)

Летвей – по-екстремният, брутален и безкомпромисен братовчед на муай тай (Видео)

Летвей или както е по-правилно да се нарича, летве (Lethwei) е зрелищно и поразяващо фулконтакт бойно изкуство от Бирма (Мианмар), което е вероятно най-бруталният представител на семейството на индокитайските кикбокс бойни изкуства, в което влизат още муай тай от Тайланд, прадал серей от Камбоджа, муай лао от Лаос и томой от Малайзия.

[caption id="attachment_10678" align="aligncenter" width="350" caption="Удар с лакът с навеждане и завъртане."][/caption]

История

Летвей комбинира техники от древните боксови стилове от Индия и Китай, като е сред официалните бойни изкуства на бирманското царство на градовете-държави Пиу (ІІ—IХ век), което е люлка на най-мощната бирманска династия Паган, основала Паганската империя в края на IX век. По това летвей мачовете били изключително популярен начин за забавление, така и за бойна подготовка на армиите на империята, като турнирите били напълно отворени за участие и сили можели да премерят крале, майстори на бойното изкуство, войници или обикновени поданици, желаещи да докажат уменията си.

Още от зората на летвей боевете се водят без никакви защитни средства и с почти голи ръце, които са увити само с конопена или тънка платнена лента. Мачовете се провеждат в изровени в пясъка ями вместо на равен и утъпкан ринг. Двубоите не предвиждали равен завършек, протичали без точкуване, до нокаут или докато единият от съперниците е в състояние, при което не може да продължи боя. Екстремното кръвопролитие и смъртта по време на двубой не били никаква изненада (както е и до днес).

Техники

Ако муай тай е бойното изкуство на 8-те крайника, то летвей е изкуството на 9-те крайника – т. е. при него освен ръцете, краката, лактите и колената в ударите участва и главата, нещо което в муай тая е изрично забранено. В сравнение с муай тай, летве се смята за много по-екстремен, смел, разкрепостен и безкомпромомисен стил кикбокс.

[caption id="attachment_10674" align="aligncenter" width="355" caption="Комбинация от удари с коляно и лакът."][/caption]

Неговите техники може да са малко по-бавни и не толкова експлозивни, като на „братовчедите” от Тайланд, Камбоджа, Лаос и Малайзия, но за сметка на това са по-мощни и нанасят много по-тежки поражения, което прави бирманското бойно изкуство перфектният избор и за по-едри бойци. Запазена марка на летвей са ударът с лакът с навеждане и завъртане, маховият страничен хайкик в главата, задният хайкик в стил „кука” и комбинациите от удари с коляно и лакът, юмрук и коляно, или с коляно и лакът в главата с отскок, като за опора за скока се използва и тялото на съперника.

[caption id="attachment_10673" align="aligncenter" width="350" caption="Комбинация с коляно и лакът в главата с отскок, като за опора за скока се използва тялото на съперника."][/caption]

Летве може да се определи като напълно „мръсен” кикбокс стил, в който често се използват и удари с отворена ръка по лицето и очите, камшични удари с длан в уязвимите точки на врата или зашлевяващи удари с размах отстрани, които целят слепоочията или други слаби места в областта на главата.

[caption id="attachment_10672" align="aligncenter" width="314" caption="Задният хайкик в стил „кука”."][/caption]

Главата най-често се използва за експлозивни тарани в областта под брадичката и врата, популярни са и ударите със замах с кокълчетата на пръстите и дори хвърлянията.

Повечето от тези нетипични за индокитайския кикбокс техники идват от бойното изкуство мусти-юда от северния индийски щат Варанаси и други подобни индийски кикбокс стилове, в които се срещат атаките с глава, ударите с кокълчета и странично завъртане и хвърлянията.

Модерните времена

Летвей започва отчасти да се модернизира едва през 50-те години на ХХ век, когато Киар Ба Нйеин (Kyar Ba Nyein), участвал на Олимпиадата в Хелзинки през 1952 г., се заема със задачата да наложи някакви модерни правила и норми, така че битките до смърт да не са толкова често срещано явление. За целта той започнал да обикаля Бирма и най-вече щатите Мон и Карен, където летвей традициите били (и още са) най-силни, подбирал най-обещаващите бойци за школите си в Мандалей и Рангун, и след като ги тренирал ги насърчавал да участват в организираните от него турнири.

[caption id="attachment_10675" align="aligncenter" width="323" caption="Комбинация с юмрук или отворена ръка и коляно."][/caption]

През последния половин век правителството на Мианмар право още някои промени в организацията на боя, за бирманския кикбокс по-продаваем продукт по света. Така някои летвей бойци започват да се състезават в тайландския професионален шампионат по муай тай. Първият официален, национален шампионат по летвей в Мианмар е организиран през 2000 г., като за пръв път в историята е наложена система за точкуване на ударите. Верни на традициите обаче, бойците се стремят към нокаут и пълното изваждане от строя на противника. Оттогава правителствените турнири са само 2-3 пъти годишно, докато неофициалните турнири по фестивали в различните щати са по няколко всеки месец.

Първият международен летвей турнир, който ясно подчертава предимството на този брутален и безкомпромисен стил е организиран през юни 2011 г., когато трима американски професионални кикбоксьори – Шенън Рич, Алберт Рамирес и Дъг Евънс се изправят срещу трима летвей бойци. И тримата американци са нокаутирани още в първия рунд на мачовете им.

Второто подобно събитие се организира на 10 юли 2004 г., когато на 4-ма японски бойци – Акитоши Тамура, Йошитаро Ниими, Такехару Ямамото и Наруджи Вакасуги е предложено да се бият срещу бирмански бойци. Единствената победа за японците носи Тамура, който е ММА-боец и нокаутира съперника си, Айа Бо Сейн във втория рунд, превръщайки се в първия чужденец, победил летвей боец в официален мач. През последните десетилетия летвей двубои се провеждат и между жени-бойци.

Много малко правила

Мачовете по летвей се провеждат и по традиционния начин и по правилата на по-модерното направление, наречено „традиционен мианмарски бокс”. Мачовете по съвременната система започват да се организират през 1996 г., като взаимстват отчасти правилника на спортния муай тай и ползват точкова система. При нокаут обаче, падналият се свестява и му се предоставя възможност да продължи боя, докато съгласно традицията, не изгуби трайно боеспособност.

Точно по тази причина в тренировките по летвей се залага много на желязната защита и подготовката на тялото да поема ударите, докато се създадат условия за съкрушителна атака, в която са вложени най-силните оръжия на боеца. Дори и традиционните боеве предвиждат смекчаване на изхода от двубоя, като за победител се обявява този, пуснал първи кръв на съперника, който пък има право да я забърше от лицето си само 3 пъти, преди да бъде обявен за загубил.

За автора

Николай

Николай е политолог по образование с повече от 10-годишен опит в интернет-журналистиката и блогър. Дългогодишните му занимания с лека атлетика, волейбол и баскетбол и "неволите" на ектоморф го насочват към трупане на професионални знания в областта на физиологията, биохимията, микро- и макронутриентите, спортните травми и бодибилдинга. В Muskuli.com го доведе влечението към фитнес- и спортното хранене, здравословния начин на живот и физическата трансформация чрез промени в хранителния режим и правилната употреба на калистеника, кросфит и упражнения с тежести. Интереси извън професионалните - пътувания, фотография, книги, кино и спорт.

comments powered by Disqus

Споделете тази статия

Подобни статии

Предложения от нашия магазин