Капоейра – бойното изкуство на африканските роби (Част първа)

Капоейра – бойното изкуство на африканските роби (Част първа)

Обикновено, когато видите хора, които танцуват, първата преминала през главата ви мисъл ще е свързана с представата за радост и неподправено забавление. Ако обаче някога се озовете да речем в Бразилия и се вгледате по-внимателно в тамошните улични танци, може да забележите и нещо различно. А именно - танцови движения, които имат съвсем конкретна, най-често самозащитна насоченост. Точно те стоят в основата на бойния стил, известен като капоейра. Неговият далечен произход е тясно свързан с древните африкански бойни изкуства, а зараждането му е пряка последица от жестоките посегателства върху робите през колониалните епохи.

Съществуват няколко легенди как точно се е появил стилът капоейра. Според една от най разпространените версии, той е бил създаден от робите в каучуковите плантации, пръснати из цяла Боливия. Съчетавайки движения и техники от познатите им африкански бойни ритуали, чернокожите работници измислили танц, при който единият участник изпълнявал ролята на роба, а другият – на господарят. По този начин се получила интересната комбинация между бойно изкуство и танц, чрез която робите можели да се защитават от експлоатиращите ги плантатори. Счита се, че най-вероятно този „боен танц“ е бил пренесен от африканските роби и до Бразилия, където бил допълнително усъвършенстван и станал прочут под наименованието капоейра, което се използва и до ден днешен.

След като робите били официално освободени, капоейра излязла на улицата. Дълго време обаче тренирането на капоейра в Бразилия било строго забранено и се наказвало със затвор от 6 месеца до 2 години,тъй като се считало за опасна криминална практика, която открито подстрекава към насилие. Дори се стигнало до там, че през 1890 година тогавашният бразилски президент Додоро да Фонсека подписал официален указ, с който се забранявало всякакво практикуване на капоейра. Въпреки това обаче, популярността на бойното изкуство не стихнала и то продължило да се разпространява тайно, най-вече сред бедното население на страната.

За баща на модерната капоейра се приема Мануел дос Реис Мачадо, който през 1930 година, благодарение на своите политически усилия успял да убеди властите да вдигнат забраната върху бойните стилове като капоейра в региона. Две години по-късно, през 1932 година, той основал и първото училище за капоейра в Бразилия. Скоро из цялата страна се появи школи, които обучавали учениците си в тънкостите и методиките на това бойно изкуство, като на най-голяма популярност капоейрата се радвала в градовете Салвадор да Бахия, Рио де Жанейро и Сао Пауло.

Към втора част

За автора

Николай

Николай е политолог по образование с повече от 10-годишен опит в интернет-журналистиката и блогър. Дългогодишните му занимания с лека атлетика, волейбол и баскетбол и "неволите" на ектоморф го насочват към трупане на професионални знания в областта на физиологията, биохимията, микро- и макронутриентите, спортните травми и бодибилдинга. В Muskuli.com го доведе влечението към фитнес- и спортното хранене, здравословния начин на живот и физическата трансформация чрез промени в хранителния режим и правилната употреба на калистеника, кросфит и упражнения с тежести. Интереси извън професионалните - пътувания, фотография, книги, кино и спорт.

comments powered by Disqus

Споделете тази статия

Подобни статии

Предложения от нашия магазин