Каларипаяту – Бойното учение на хиндуистките богове (Част първа)(Видео)

Каларипаяту – Бойното учение на хиндуистките богове (Част първа)(Видео)

Каларипаяту (Kalaripayattu) е коренното бойно изкуство на южния индийски щат Керала и може да се похвали, че е една от най-старите запазени бойни системи в света. Освен в Керала, то се практикува и в съседните щати Тамил Наду и Карнатака, както и в Североизточна Шри Ланка и от народността Малаяли в Малайзия. Известно е с това, че от древността владеещите го майстори са формирали отделна каста в Индия, известна под името Калари Паникер.

Каларипаяту включва системи от удари, ритници, захвати, готови комбинации, техники за бой с оръжие и лечебни практики от традиционната медицина. Дели се на 3 основни стилови групи – Северния стил на Малаялите, Южен стил на тамилите и Централен стил от Вътрешна Керала. Северният Каларипаят включва по-твърди техники, докато южният използва по-меки движения, като и в двата има влияние от външни концепции.

Някои от спарингите с изградена хореография на каларипаяту са включени в танците на майсторите на танца катакали и до днес присъстват в програмите на някои школи по традиционни индийски танци.

Името Каларипаяту произлиза от думите на езика Малаям – „kalari”, което значи „училище” и „payattuka”, което означава „бой; бойна тренировка” или „върша нещо усърдно”. На тамилски словосъчетанието звучи като „учение за бойното поле”.


Произход и история

Устният фолклор приписва създаването на калари паят на хиндуистките богове. Първите писмени данни за бойното изкуство са от ХІ-ХІІ век от историка Еламкулам Кунджан Пилай, който свързва създаването му с междудинастичните войни между династиите Чера и Чола през XІ век. Според местни източници, изкуството се появява още през ІХ век като средство за отбрана на местното царство от воинския клан Керала.

То се преподавало в школи калари, които служели и като общи образователни центрове в продължение на векове преди налагането на модерната образователна система. Днес калари все още съществуват като места за придобиване на знания по математика, езици, астрономия и различни театрални изкуства, но каларипаяту се преподава в специални паяту калари или „бойни училища”. Калари паят еедно от малкото бойни изкуства приемано като свое и практикувано както от хиндуистите, така и мюсюлманите и местната общност на християните на Св. Тома, по-късно прерастнало в Сиро-Маланкарската католическа църква.

Първият контакт на западния свят с калари паят е на португалския пътешественик Дуарте Барбоса ок. 1518 г. Той посочва, че обучението на воините, владеещи каларипаяту започва, когато те навършат 7 години и биват отведени в бойните школи, където заучават множество трикове, трениращи тяхната сръчност, пъргавина и ловкост. Освен това те танцували докато правят премятания, усуквания и завъртания на земята, както и най-различни видове скокове, докато ставите им станат толкова пластични, че телата им могат да се огъват и в най-неестествени пози. Тогава започват и тренировките с оръжия, някои с лъкове и стрели, други с пръти, за да станат копиеносци, а повечето с мечове и малки кръгли щитове, като изучават похватите на фехтовката по цял ден. Майсторите, които ги обучавали носели името паникари или учители по каларипаяту.



Упадък и възраждане

Калари паят изживява период на упадък, когато воините от кастата Наир са победени от британските завоеватели, които използват масово огнестрелни оръжия, и особено след окончателното налагане на британското колониално господство през ХІХ век. Британците официално забраняват каларипаяту, както и носенето на мечове от наирите, за да предотвратят бунтовете и антиколониалните движения. През това време много индийски бойни изкуства продължават да се изучават тайно, често в затънтени земеделски райони.

Възраждането на обществения интерес към калари паят става в началото на 20-те години на миналия век в Теличери като част от вълната за преоткриване на традициите на Южна Индия. Следва нова вълна на интерес през 70-те години, когато популярност придобиват редица непознати дотогава бойни изкуства от различни части на света. С все по-голямата популярност на боливудските и международни продукции с индийска тематика като Indian (1996), Asoka (2001), The Myth (2005), The Last Legion (2007) и японската манга-поредица Kenichi: The Mightiest Disciple техниките на каларипаяту вече будят интерес по цял свят.

Разновидности

Северно Каларипаяту

Практикувано основно в Северен Малабар, като включва повече техники за бой с оръжия, отколкото за бой с голи ръце. За негов основател се смята Парашурама или Шестия аватар на бог Вишну. Майсторите на стила носят имената гурукал или асан и почетната титла Паникар.

Отличителна черта на северния стил е мейпаяту – специфична физическа тренировка и масаж на цялото тяло с благовонни и лечебни масла, тясно свързан с практиките на Аюрведа. Медицинският масаж с масла цели да увеличи гъвкавостта на воините, да изцели мускулните травми, получени по време на тренировки или болестите свързани с увреждане на костите, мускулите или нервната система.

Южно Каларипаяту

Южният калари паят (или Ади Мурай) бил практикуван в региона Траванкор в днешен Тамил Наду от кастите Надари и Мукулатори. Включва много техники за бой с голи ръце, като има близка връзка с тамилското бойно изкуства силамбам и шри-ланкското ангампора. За основател се смята божеството рише Агастия. Майсторите му се наричат асаан, а различните форми и нива на обучение са чувату (солови техники), джоди (тренировки с партньор и спаринги), курунтади (бой с къса пръчка), недувади (бой с дълга пръчка), кати (бой с нож), катара (бой с кама), валум паричаюм (бой с меч и щит), чутувал (бой с гъвкав меч), бой с два меча, калари захвати и марма (техники за използване на точките за натиск).

Южният стил се дели още на Варма ати или „закона на удара”, Марма ати или „удари в жизнените точки” и Варма калай или „изкуството на варма”, което включва техниките за удари с ръка адитада или „удар и отбрана”. По-специфични оръжия в този стил са бамбуковите тояги и двойката еленови рога. Тук също се изучават лековити техники от Дравидската система Сидха, която се различава от северноиндийската Аюрведа.

Централно Каларипаяту

Централният стил (мадхия калари) се практикува в Северна Керала, но се различава сериозно от северния стил като включва много заучени комбинации от стъпки – чувату, като техниките му изискват по-малко физическа сила и скорост.

Към Втора част

За автора

Николай

Николай е политолог по образование с повече от 10-годишен опит в интернет-журналистиката и блогър. Дългогодишните му занимания с лека атлетика, волейбол и баскетбол и "неволите" на ектоморф го насочват към трупане на професионални знания в областта на физиологията, биохимията, микро- и макронутриентите, спортните травми и бодибилдинга. В Muskuli.com го доведе влечението към фитнес- и спортното хранене, здравословния начин на живот и физическата трансформация чрез промени в хранителния режим и правилната употреба на калистеника, кросфит и упражнения с тежести. Интереси извън професионалните - пътувания, фотография, книги, кино и спорт.

comments powered by Disqus

Споделете тази статия

Подобни статии

Предложения от нашия магазин