Каджукенбо – Неуязвимият уличен боец (Част втора)(Видео)

Каджукенбо – Неуязвимият уличен боец (Част втора)(Видео)

Модерното Каджукенбо

Съвременното каджукенбо съдържа повече захвати от стандартното кемпо, които са комбинирани с техники за изваждане и обездвижване на ставите, удари под кръста и атакуващи комбинации. Въпреки че притежава някои състезателни елементи, основния фокус в него е реализма и грубата практичност. По тази причина „нечестните” и „мръсни” удари в очите или слабините са напълно допустими, както и всичко останало, необходимо, за да може практикуващия го да оцелее и в най-насилствената улична обстановка и да се прибере невредим вкъщи.

Тренировките наблягат на кардио упражнения за издръжливост и развитието на функционалната сила. Не е нещо нетипично в тренировките да се използват чували с пясък и боксови ръкавици. Основното ядро от техники за самоотбрана включва контраатака при удари, ритници и сграбчване, както и техники за боравене и обезвреждане на ножове, пръчки, палки и огнестрелни оръжия. Както посочихме, отличителна черта на каджукенбото е неговата отвореност и насърчаването да се инкорпорират ефективни техники от други бойни изкуства, преди всичко от ескримата и айкидото.

Някои школи по каджукенбо използват 26 форми на ката, разделени на 13 „пинян” и 13 форми за концентрация. Всяка от тях си има свое име, като форма номер едно носи името „Удара на жерава/Тигров нокът” според названието на включения в нея удар. В каджукенбото катите се използват за изглаждане и усъвършенстване на уменията на практикуващите го, като всяко движение, включено в катата има своя конкретна функция. Например, първото движение в пинян номер 1 е десен външен блок докато се изтегляш назад за заемането на дясна нападателна стойка. Основната цел на движението е блокирането на удара. Част от катите имат за цел развиването на умения за бой с повече от един нападател.

Важна част от курсовете по каджукенбо е Каджукенбо молитвата, написана от Франк Ордонес, а някои школи завършват тренировките с обръщение към Светата троица на каджукенбото – духа, ума и тялото, за всяка от които има отделен знак с ръка. След изобразяването на Троицата, ученици и майстори обикновено разтварят ръце като символ на мира и навеждат глава в знак на респект и уважение.



Йерархията на ранговете варира в широки граници в различните школи, но най-общоприетия ред на коланите е: бял, оранжев, пурпурен, син, зелен, кафяв (3 нива), ученически черен, следван от различни степени на черния колан. Първите две степени на черния колан обикновено носят титлите "Sibak" или "Sisuk" – помощник-учител. От 3-та до 5-та степен на черния колан носят титлата "Sifu" или учител. 6-та и 7-ма степен са "Sigung" или учител на учители. 8-ма степен черен колан носят титлата „професори”, 9-та степен са „Велики майстори”, а последната 10-та степен идва с титлата "Sijo", което означава „основател” или „първи велик майстор”, която е носена от създателя на бойното изкуство Адриано Емперадо.

Разновидности

Съществуват 4 основни, признати подразделения на каджукенбото – Емперадо, Тум Пай, Чуан Фа и Вун Хоп Куен До.

Емперадо – Наситеният с кемпо „метод на Емперадо” или традиционният твърд стил каджукенбо.



Тум Пай – Оригиналният стил Тум Пай е разработван съвместно от Адриано Емперадо, Ал Дакаскос и Ал Дела Круз в началото на 60-те години на м. в. с цел създаването на усъвършенствана система на каджукенбо. В средата на 60-те развитите техники на тум пай се вливат в системата на стила Чуан Фа. През 1971 г. Джон Лорън (Jon A. Loren) започва да включва концепции от Тай Чи и Южния Сил-лум в неговите класове по каджукенбо и кръщава новия стил Северно Каджукенбо. През 1976 г. той го демонстрира на сиджо Емперадо в Хавай и го моли за благословията този стил да бъде прекръстен на Тум Пай, за да се възроди отново това име. Емперадо се съгласява и така се появява новата по-мека разновидност тум пай, която следва път, различен от този на оригинала. „Tum Pai” означава „Среден път” и е въплъщение на тай чи-концепцията в каджукенбо-формат.

Чуан Фа – Съчетание от по-твърдите техники на оригиналния тум пай, плюс техники, взаимствани от северните и южните стилове на сил-лум и кунг фу, събрани в нов стил на каджукенбото през 1965 г. от Ал Дакаскос, по времето когато отваря своята школа в Северна Калифорния.



Вун Хоп Куен До – Създаден от Ал Дакаскос. На кантонски китайски името означава „стил на комбинацията от изкуствата на юмрука”. Включва техники базирани на и изповядващи философията на каджукенбо, но с повече външни техники, преди всичко от северните и южните стилове кунг фу и ескрима.

Основното, което го различава от останалите основни разновидности, е схващането, че няма готов отговор за дадената ситуация и трябва да се търси най-доброто решение за нея, в момента, когато възникне. Така стилът залага на творческата схема на самоотбрана, която избира най-добрият възможен отговор с оглед на особеностите на ситуацията. Вун Хоп Куен До кара практикуващите го да мислят за положението си и да използват здрав разум за предвиждане на необходимите ходове. За целта в курсовете са включени много практики, целящи развиването в майстора на такава гъвкавост към промените и креативност в бойния подход, които да създадат възможност за рефлексен отговор във всяка една ситуация.

Към Първа част

За автора

Николай

Николай е политолог по образование с повече от 10-годишен опит в интернет-журналистиката и блогър. Дългогодишните му занимания с лека атлетика, волейбол и баскетбол и "неволите" на ектоморф го насочват към трупане на професионални знания в областта на физиологията, биохимията, микро- и макронутриентите, спортните травми и бодибилдинга. В Muskuli.com го доведе влечението към фитнес- и спортното хранене, здравословния начин на живот и физическата трансформация чрез промени в хранителния режим и правилната употреба на калистеника, кросфит и упражнения с тежести. Интереси извън професионалните - пътувания, фотография, книги, кино и спорт.

comments powered by Disqus

Споделете тази статия

Подобни статии

Предложения от нашия магазин