Каджукенбо – Неуязвимият уличен боец (Част първа)(Видео)

Каджукенбо – Неуязвимият уличен боец (Част първа)(Видео)

Каджукенбо (Kajukenbo) е хибридно бойно изкуство, съчетаващо техники от бокса, джудото, джуджуцуто, кемпо карате, ескрима, тан су до и кунг-фу. То се ражда през 1947 г. в размирното предградие на хавайската столица Хонолулу, Палама, като единственото ефективно средство за справяне с организираната престъпност. Негови създатели са Адриано Емперадо, Питър Юн Ил Чоо, Джо Холк, Франк Ордонес и Джордж Ченг, наричани още „Общността на Черните колани”. Тяхната цел е създаването на бойно изкуство, което ще ги направи „неуязвими и в най-жестоките улици на Хавай”.


Стил

Каджукенбото използва твърди, бързи удари по жизненоважните точки на тялото, поваляния, премятания и хвърляния с висока степен на поражение, както и много техники за увреждане на ставите и чупене на крайниците, най-често в резултат на хвърлянията. Широко се използват и блокове срещу атака, включващи защитни удари и обезоръжаване и обезвреждане при въоръжено нападение.

Името му се тълкува по два начина – "ka" ("дълъг живот"), "ju" ("щастие"), "ken" ("юмрук") и "bo" ("стил") или като акроним от "ka" ("карате"), "ju" ("джудо/джуджуцу"), "ken" ("кемпо") и "bo" („бокс или китайски кунг-фу бокс”). Boxing and/or Chinese Boxing Kung Fu), от които произлиза и философския девиз на практикуващите го: „Чрез този юмручен стил ще се сдобиете с дълъг живот и щастие”.


Въпреки че кемпото е основното ядро на това сравнително младо бойно изкуство, то е силно повлияно от бокса, тъй като един от основателите му, Питър Чоо е шампион по бокс на американската армия в полусредна категория, както и от ескримата – Емперадо е майстор по кали и арнис ескрима.

Както е заложено във философията му от самото начало, Каджукенбо е многообразо, адаптивно и не робуващо на стилови догми и ограничения бойно изкуство, което продължава да се променя и еволюира, като 4-те му основни направления са Методът Емперадо или традиционният твърд стил, Тум Пай, Чуан Фа и Вун Хоп Куен До, които имат редица подстилове, най-известните от които са CHA-3 и Кенкабо. В хода на обучението учениците могат да не копират дословно техниката на учителя и могат да разработват свой собствен „облик” на стила.

История

През втората половина на 40-те години на ХХ век Палама е най-размирното място в района на Хонолулу, където уличните боеве и нападения са опасно ежедневие. През 1947 г., подобно на филмов сценарий, Емперадо и останалите 4 майстори на бойни изкуства сключват пакт за обединяването на уменията си в едно ново бойно изкуство, което да използват за прочистването на района. Емперадо допринася с техники от кемпо (кошо рю) и ескрима, Холк се включва с джудо (Данзан рю джуджуцу), Юн Ил Чоо с Кахека лейн кемпо карате (тан су до) и бокс, Ордонес с Кахека лейн данзан рю джуджуцу и Джордж Ченг с уменията си в китайския бокс Чуан фа.

След избухването на Корейската война, Холк, Чоо, Ордонес и Ченг са мобилизирани, и така Емперадо остава сам да разработва и разпространява бойната система. Адриано Емперадо и брат му Джо отварят школа за каджукенбо към училището в Палама през 1950, която носи името „Каджукенбо институт за самоотбрана” (K.S.D.I.), а обучението в нея се прочува със своята бруталност и спарингите фул контакт.


Учителят Емперадо става известен с мотото си: „Тренировката не е завършила, докато не видя кръв по пода”. Философията му е, че ако някой се страхува от болката, трябва да бъде проснат на земята още с първия удар. Оцелелите след школовката му си спечелват славата на железни бойци, които се разправят със стила си в уличните схватки и при най-малката провокация. Сред тях са прочути майстори на бойните изкуства като Сид Асунсион, Алеху Рейес, Джо Халбуна, Чарлз Гейлорд и Тони Рамос.

През 1959 г. сиджо Емперадо внася в системата на каджукенбо повече кунг-фуу което го прави по-еднородна комбинация от твърди и меки техники и изкуството придобива днешната си отворена форма, готова да приеме в арсенала си всичко, което е доказало ефективността си. В този период Джон Леонинг, който обучава братът на Карлос Бунда, Дъг Бунда, внася повече „бо” в каджукенбото, като изчиства повечето излишни движения.

Бойното изкуство бързо добива популярност и Емперада отваря общо 12 школи на Хаваите, преди учениците му Халбуна, Гейлорд, Рамос и Рейес да го пренесат в континентална Америка, след като получават черните си колани през 1960 г. През 1969 г. в Тони Рамос обучава и обменя опит с Брус Лий в школата си в Калифорния.

Най-именитите последователи на първото поколение ученици са Ал и Малия Дакаскос (Al and Malia Dacascos), които печелят редица турнири по бойни изкуства, Ал Джийн Караулия (Al Gene Caraulia), който печели първото Световно първенство по карате в Чикаго през 1963 г. само с кафяв колан; Виктор Рапоса, който нокаутира именития Еверет „Чудовището” Еди на "World Series of Martial Arts" през 1975 г., както и Карлос Бунда, който е един от малкото с турнирна победа срещу Чък Норис на Международния шампионат по карате IKC.

Към Втора част


За автора

Николай

Николай е политолог по образование с повече от 10-годишен опит в интернет-журналистиката и блогър. Дългогодишните му занимания с лека атлетика, волейбол и баскетбол и "неволите" на ектоморф го насочват към трупане на професионални знания в областта на физиологията, биохимията, микро- и макронутриентите, спортните травми и бодибилдинга. В Muskuli.com го доведе влечението към фитнес- и спортното хранене, здравословния начин на живот и физическата трансформация чрез промени в хранителния режим и правилната употреба на калистеника, кросфит и упражнения с тежести. Интереси извън професионалните - пътувания, фотография, книги, кино и спорт.

comments powered by Disqus

Споделете тази статия

Подобни статии

Предложения от нашия магазин