Ескрима и кали – бойният дар на Филипините (Част втора)(Видео)

Ескрима и кали – бойният дар на Филипините (Част втора)(Видео)

Продължение от Първа част…

Историята на Ескрима

Както е при повечето бойни изкуства, историята на Ескрима е пропита с митове и легенди, което прави трудно отсяването на реалните факти. Това важи с особена сила за филипинското бойно изкуство, чийто традиции рядко са предавани в писмена форма, тъй като в началото повечето му майстори били от простолюдието, не били високо образовани и не можели да пишат. Другото затруднение идва от голямото многообразие на различните бойни системи Ескрима, характерни за различните воюващи племена. Това е и едната версия за произхода на бойното изкуство. Алтернативната е, че е произлязло от индийските бойни изкуства, подобно на други Малайски бойни изкуства като Тякалеле или Силат (Tjakalele, Silat) и е било пренесено във Филипините от странстващи майстори, обикалящи Малайския архипелаг.

Първите исторически сведения за Ескрима са от епохата на испанските конквистадори, когато част от племената се опитали да им се противопоставят със специфичните му бойни техники за въоръжен и ръкопашен бой. Ескрима е била използвана при битката при Мактан през 1521 г. на о-в Себу, когато в сражението с местния вожд Лапу-Лапу е убит великия пътешественик Фернандо Магелан. Въпреки упоритата съпротива, към 1571 г. испанците в крайна сметка овладяват Махарлика (дн. Филипини, б. ред.) и я правят своя колония под името Филипини за следващите повече от 300 години.

Местните жители съхраняват успешните техники на Ескрима, изхвърлят тези, които не са им донесли успех срещу испанците и започват да тренират и практикуват бойното изкуство тайно от нашествениците – главно под формата на танц, или докато имитирали, че се обучават на испанския стил на фехтовка, за да не бъдат заловени и наказани със смърт. По-тази причина в Ескримата се наблюдава сериозно влияние от някои испански бойни похвати.

Мнозина смятат, че FMA e силно повлияна исторически от индонезийските бойни изкуства, чийто корени пък идват от китайското Кун Тао (Kun Tao). Кун Тао, което може да се превед като „Пътя на Юмрука” черпи в стилово отношение от практикуваното масово в „Поднебесната империя” Чуан фа (Ch'uan Fa), което е видоизменено от западните пътешественици като използваното днес масово по света кунг-фу.

Така в Ескрима и други произлезли от древното кунг-фу системи дори могат да се срещнат изчезнали в модерното кунг-фу и Тай Чи системи за бой с дълъг прът (двойна пръчка), преподавани в миналото от избягали или прокудени от Китай монаси-ренегати. В Ескримата влиянието на китайските стилове е много по-малко, отколкото при останалите бойни стилове от региона и според мнозина изследователи, през последните няколко века бойната техника се е формирала единствено на основата на коренната филипинска култура.

Филипинската Ескрима обаче има уникални системи от техники за удари с отворена и обърната длан, както и за удари с крак и хвърляния, каквито са Сиракан (набора от ритници), Думог (техниките за хвърляния и неутрализиране с ръце). Всички удари в тях произлизат от движенията при боя с пръчка или с меч, тъй като ескрима-гурутата (преподавателите по бойното изкуство, б. ред.) оръжието е продължение на ръката, така че тя нанася удара по същия начин, дори когато не е въоръжена.

С настаняването на много американски ударни спецчасти във Филипините в годините на и след Втората световна война, ескримата започва да се изучава и използва масово в различните специални подразделения на американската армия – Navy SEALs, Army Special Forces и Delta Force.

През последното столетие, най-влиятелните стилове на Ескримата се налагат чрез противоборства и кървави дуели без никаква форма на защита (щитове и прочие), както повелява филипинската традиция. Така че основателите на най-популярните днес стилове ескрима са били имените дуелисти, убили множество свои съперници. За да се избегнат правните последици и смъртта или тежките увреждания на майсторите, постепенно се е наложило дуелите да се водят само с бамбуковите ескрима-пръчки, а не с мечове, като боя продължава до привеждането на противника в безпомощно състояние, без да му се нанасят ненужни травми.

Един от най-великите дуелисти и велик майстор на Ескрима, Антонио Илюстрисимо (Antonio "Tatang" Ilustrisimo; 1904-1997 г.) овладял тънкостите на бойното изкуство, пътувайки из Филипините, така че е трудно причисляването му към определена система, докато неговия племеник и ученик Флоро Вийабриле (Floro Villabrille) според легендата бил обучаван от сляпа принцеса високо в планините (нещо, което Илюстрисимо преди смъртта си опровергава). Изобщо тайнствеността е присъща на майсторите на ескрима и преди 60-те години на миналия век се е смятало за табу посвещаването в тайните му на някой извън филипинската общност.

Едва преди около 50 години Ескримата е пренесена в САЩ от великия майстор Анхел Кабалес (Angel Cabales) Въпреки това, до края на 70-те години бойното изкуство и особено боя с пръчки са се преподавали само от възрастни филипински бойци, като някои от движенията традиционно са се пазели в тайна, като средство за съхраняване на автентичността на бойния стил и предпазването му от „разводняване”.

Следва продължение…

Към Първа част

Към Трета част

За автора

Николай

Николай е политолог по образование с повече от 10-годишен опит в интернет-журналистиката и блогър. Дългогодишните му занимания с лека атлетика, волейбол и баскетбол и "неволите" на ектоморф го насочват към трупане на професионални знания в областта на физиологията, биохимията, микро- и макронутриентите, спортните травми и бодибилдинга. В Muskuli.com го доведе влечението към фитнес- и спортното хранене, здравословния начин на живот и физическата трансформация чрез промени в хранителния режим и правилната употреба на калистеника, кросфит и упражнения с тежести. Интереси извън професионалните - пътувания, фотография, книги, кино и спорт.

comments powered by Disqus

Споделете тази статия

Подобни статии

Предложения от нашия магазин