Боджука – Инстинктивна самоотбрана плюс бокс, джиуджицу и карате (Видео)
Боджука (Bojuka) е система за самозащита, основаваща се реалистични и инстинктивни, естествени движения на тялото. Тренировките включват усвояването на прости техники, използващи базовите двигателни рефлекси, който всеки от нас развива още като дете, тъй като те се запазват дори и при стресови ситуации.
Системата е създадена през 1990 г. от американецът Том Шренк (Tom Schrenk), който има повече от 25-годишен опит в изследването и изучаването на различни бойни изкуства. Така се ражда стил за самозащита, включващ блокове, защитни движения на тялото, захвати, контрол над движенията на ставите и удари в точки на тялото, свързани с централната нервна система и жизнените показатели.
Както е отразено и в името й, системата се състои от похвати от бокса, джиу-джицуто и каратето, подбрани така, че с практиката да бъдат „запаметени” от мускулите и да се прилагат лесно при няколко различни сценария на нападение, включително с хладно или огнестрелно оръжие.
Боджука учи, че заплахата може да се елиминира посредством повишено внимание, избягване и умерена употреба на сила, която съответства на степента на заплаха. При отблъсването на нападението и ликвидирането на заплахата се използват елементи на тактическия анализ и техники, създадени на базата на наблюдаването и анализирането на поведението и стила на атака при улични нападения на осъдени престъпници и рецидивисти, характеризиращи се с крайна агресивност.
Системата е най-разпространена в САЩ и в Канада, като се използва от органите на реда и въоръжените сили. Самият основател на стила има учебен център в Лемойн, Охайо, отворил врати през 2006 г.
Боджука не е боен спорт и се използва само за самоотбрана при улични нападения със или без оръжие. В тренировъчните курсове се набляга на заучаването на движенията, опиращи се на базовите двигателни рефлекси и усъвършенстването на защитните рефлекси и първосигналните отбранителни движения. Преподават се техники за развитието на мускулната памет, овладяването на адреналиновия стрес, точкови удари, обезвреждане чрез захвати и методи за доминация над противника.
Част от обучението са развитието на умения за предусещане на опасност и избягването на заплахата при множество нападатели, както и усъвършенствани техники за обезоръжаване и неутрализиране на противника.
Степента на владеене на Боджука се оценява с 5 възходящи нива, като сертификат за 1-то, най-ниско ниво, се дава при овладяването на техниките за защитен ръкопашен бой. 2-то ниво се постига при овладяването на атакуващите техники на ръкопашния бой и методите за обезвреждане на въоръжен противник. Ниво 3 включва умения за въоръжена самоотбрана, както с хладно оръжие, палки или пръчки, така и с импровизирани оръжия. Ниво 4 се дава на сертифицирани инструктори, а ако те покажат отлични умения, както в практиката, така и в преподаването на Боджука и успеят да усъвършенстват учениците си до ниво 4, получават сертификат за най-високата степен – Ниво 5 или главен инструктор.
За автора
Хан Му До – Изкуството за хвърляне и удари е по-съвършеният братовчед на хапкидото (Видео)
Бокатор – камбоджанското бойнo изкуство на непобедимите кхмерски армии
Турският "Гюреш" или както са по-известни у нас – пехливанските борби