Багуаженг – „Дланта на Осемте триграма” използва цялата мощ на духа (Видео)
Багуаженг (Bаguаzhаng) е едно от трите основни китайски бойни изкуства (останалите две са Тайдзикуан и Синицюан) на школата Вуданг – другото водещо направление в китайските бойни изкуства, освен школата Шаолин. Багуаженг изобилства от практики за изчистване на съзнанието, контрол на ума и насочването и използването на вътрешната енергия „ци”, което го прави част от т. нар. „вътрешни или духовни бойни изкуства”, които отдават по-голямо значение за менталния ефект и вътрешния баланс, отколкото за външния, физически ефект от използваните техники.
Името багуаженг се превежда като „Дланта на Осемте триграма”, което е пряко свързано с 8-те диаграми (багуа) използвани в Таоистката космология за означаване на 5-тте елемента на природните и жизнени сили – небе, езеро/блато, огън, светкавица, вятар, вода, планина и земя, които са описани в свещената за таоизма „Книга на промените” (Yijing; I Ching).
История
Създаването на багуаженг като формално бойно изкуство се приписва на майстора Донг Хайчуан (Dong Haichuan, 1797-1882 г.), който изучавал тайните му от таоистки монаси в планините на Китай в началото на XIX век. В него се преплели няколко бойни изкуства от родния край на Хайчуан и таоистката бойна композиция за обикалянето в кръг. Той работел като слуга в Императорския дворец, но императорът останал впечатлен от грациозните му движения и бойни умения и го превърнал в инструктор и пазител на Императорския двор. Радвайки се на личното покровителство на императора, Хайчуан дълги години преподавал в Пекин.
Най-известните негови ученици, превърнали се на свой ред в именити учители са Иин Фу, Чен Тинхуа, Ма Гуи, Сон Ченрон, Лю Фенчун, Ма Вейцзи, Лю Баожен, Лян Женпу и Лю Декуан. Въпреки че всички те имали един и същи учител, методите им на тренировка и използване на техниките с длани били толкова различни, че дали началото на основните, модерни стилове в Багуаженг.
Стиловете на Чен и Лю се специализирали в „бутащите” длани, стилът на Иин е известен с „навързаните”, имитиращи нишка длани, последователите на Сон използват техниката с длани „Сливов цвят”, а техниките с длани на Ма станали известни като „чуковете”. Някои от учениците на Донг, сред които и Чен Тинхуа се включили във Въстанието на Боксерите (1898-1901 г.).
Днес повечето майстори на багуаженг практикуват стиловете Иин, Чен или Лян, Но Фан, Ши, Лю, Фу и други стилове също продължават да се изучават, като особеното при стила Лю е, че той много рядко се изучава самостоятелно, но се предава като част от другите стилове. Всеки от стиловете има свои подстилове, каквито например са Сун, Гао и Цзян в Чен-метода.
Общи характеристики
Практиката за ходене в кръг или „завъртане по кръга”, както още е известна, е най-характерната позиция и метод на придвижване в Багуаженг. Всички стилове на бойното изкуство включват ходенето в кръг като съществена част от тренировъчния процес. Практикуващите обикалят по ръба на кръга в различни разновидности на ниската, приведена стойка, с лице към центъра му, като периодично променят посоката на движение в зависимост от различните заучени комбинации, които изпълняват. За начинаещите, този кръг е с диаметър 185-365 см., като в началото учениците упражняват гъвкавостта си и правилната позиция и наклон на тялото за изпълняването на основните упражнения. След това се преминава към по-комплексни комбинации и усвояване на механиката на вътрешната енергия. Въпреки че вътрешните, духовни техники на Багуаженг са подобни на тези в Синицюан и Тайдзикуан, тяхната природа не е една и съща.
В багуаженг се използват много различни оръжия и методи за използването им. Някои стилове използват трикове за заблуда и скрити оръжия като „писалката на учения” или двойка ножове, най-често с формата на полумесец и изработени от еленски рога. Багуаженг е известно с техниките си с изключително големи по размери оръжия като багуа джиан (багуа-сабя) и багуа дао (багуа сабя със широко острие). Използват и се и по-конвенционални оръжия като тояга (gun), копие (qiang), патерица (guai), меч-кука (gou) и обикновения меч с двойно острие (jian). Съобразно философията на Багуаженг, майсторите му могат да превърнат в оръжие и да използват успешно за тази цел всеки подръчен предмет.
Бойното изкуство може да се похвали с изключително голямо разнообразие на техники, включително за боравене с оръжие, както и на удари (с длан, юмрук, лакти, пръсти и др.), ритници, ставни ключове, хвърляния и ясно изразена кръгова работа с крака. Затова Багуаженг не може да се причисли изцяло нито към удрящите, нито към хвърлящите бойни изкуства.
Майсторите на багуаженг са известни с уменията си да се „носят” плавно, пресичайки или отмествайки се от пътя на движещите се предмети или нападатели, което го прави изключително ефективно при бой с повече от един противник. Неуловимата природа на Багуаженг се подчертава от практиката на майсторите де се придвижват зад гърба на нападателя, така че той да не може да им навреди.
Въпреки че повечето стилове на багуаженг са доста различни един от друг – някои като стила Чен са специализирани в захватите и борческите хватки от близко разстояние и ставни ключове, докато други като Иин стиловете предпочитата бързите удари от дълга дистанция, може да се каже, че всички използват движението в кръг, спираловидната методика и някои общи техники като пробождащи длани, чупещи длани и др.
Движенията на Багуаженг включват цялото тяло, което се огъва използвайки „навиващи” или „развиващи” се които се комбинират с техники с ръце, динамична работа с краката и хвърляния. Движенията на „бързия огън или пламък” извличат енергия от центъра на корема, а движението в кръг натрупва центростремителна сила, която позволява на майсторите да маневрират бързо около противника.
Основните стилове
Те са 11 на брой:
1. Стилът Иин на Иин Фу (Yin Fu)
2. Стилът Чен на Чен Тинхуа (Cheng Tinghua)
3. Стилът Лян на Лян Женпу (Liang Zhenpu)
4. Стилът Гао на Гао Иишен (Gao Yisheng)
5. Стилът Цзян на Цзян Рон Цяо (Jiang Rong Qiao)
6. Стилът Лю на Лю Баожен (Liu Baozhen)
7. Стилът Ма на Ма Вейцзи (Ma Weiqi)
8. Стилът Ма Гуи на Ма Гуи (Ma Gui)
9. Стилът Сун на Сун Лутан (Sun Lutang)
10. Стилът Фу на Фу Женсон (Fu Zhensong)
11. Стилът Ин Ян (Тян стил) на Тян Хуй (Tian Hui)
Багуаженг се среща често в популярната култура, като интересна подробност е, че „добрият герой” на Джет Ли в блокбастера „Единственият” (The One) използва техниките на багуаженг, докато „лошото му Аз” се бие с техниките на Синицюан.
Друга любопитна подробност е, че „въздушните вихрушки” и завъртането във въздуха на героите от анимационните поредици Avatar: The Last Airbender и Avatar: The Legend of Korra е по модела на техниките на багуаженг.
Багуаженг присъства широко в японската манга и анимационни поредици като Naruto (където стила на Мекия Юмрук на клана Хюга е базиран на багуаженг) иHistory's Strongest Disciple Kenichi.
Бойното изкуство се използва и от редица герои в електронните игри като Лин Сяою в Tekken, Ашрах в Mortal Kombat: Deception и Китана в Mortal Kombat: Deadly Alliance. Един от стиловете, използвани в зрелищната сцена с битката върху масата в екшъна Ip Man 2 (2010) също е багуаженг.
За автора
Кунг фу и неговите пет основни животински стила – тигър, леопард, жерав, змия и дракон
Кемпо – Японският и американският „Закон на юмрука” (Видео)
Тинку – бойната традиция, спазвана всеки март по време на боливийския Фестивал на кръвта